Плодородни пръчки и приятелство с Исус

Исус насърчава верните си апостоли в приятелски разговор. Късно е, може би минава полунощ. Той им разказва притча, подбуждаща към действие.

Исус започва: „Аз съм истинската лоза, а Баща ми е лозарят“. (Йоан 15:1) Притчата напомня за казаното преди векове относно народа на Израил, който бил наречен лоза на Йехова. (Йеремия 2:21; Осия 10:1, 2) Бог обаче отхвърля този народ. (Матей 23:37, 38) Затова Исус казва нещо ново. След като е бил помазан със светия дух през 29 г., той е станал лозата на Баща си. Но Исус показва, че лозата не символизира само него:

„[Баща ми] маха от мен всяка пръчка, която не дава плод, и почиства всяка, която дава плод, за да ражда повече. [...] Пръчката не може да дава плод, ако не остане на лозата. Така и вие не можете да давате плод, ако не останете в единство с мен. Аз съм лозата, вие сте пръчките“. (Йоан 15:2-5)

Исус е обещал на верните си ученици, че след като си отиде, ще им изпрати помощник, светия дух. След 51 дни, когато получават този дух, апостолите и други стават пръчки на лозата. Всички те трябва да останат в единство с Исус. С каква цел?

Той обяснява: „Който остава в единство с мен и аз в единство с него, той дава много плод. Без мен не можете да направите нищо“. Пръчките — верните му последователи — ще дават много плод, като подражават на качествата му, пламенно говорят на другите за Божието Царство и правят ученици. А какво ще се случи, ако някой не остане в единство с Исус и не дава плод? Той посочва: „Който не остане в единство с мен, е като отрязана пръчка“. От друга страна, Исус казва: „Ако останете в единство с мен и спазвате думите ми, можете да поискате каквото пожелаете и ще го получите“. (Йоан 15:5-7)

Сега Исус споменава нещо, за което е говорил вече два пъти — спазването на заповедите му. (Йоан 14:15, 21) Той посочва на учениците си един основен начин да докажат, че правят това: „Ако спазвате заповедите ми, винаги ще ви обичам, както аз спазвам заповедите на Бащата и той винаги ще ме обича“. Но е нужно нещо повече от любов към Йехова Бог и Сина му. Исус допълва: „Ето моята заповед: обичайте се помежду си, както аз ви обичам. Няма по-голяма любов от това да дадеш живота си за приятелите си. Вие сте ми приятели, ако правите това, което ви заповядвам“. (Йоан 15:10-14)

Няколко часа по-късно Исус ще покаже любовта си, като даде живота си за всички, които вярват в него. Примерът му трябва да подтикне последователите му да имат подобна самопожертвователна любов помежду си. Тази любов ще бъде тяхна отличителна черта, както е казал Исус по-рано: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас“. (Йоан 13:35)

Апостолите би трябвало да обърнат внимание, че Исус ги нарича „приятели“. Той им обяснява защо: „Вече не ви наричам роби, защото робът не знае какво прави господарят му. Наричам ви приятели, защото ви казах всичко, което чух от Баща си“. Какви ценни взаимоотношения са това — да бъдеш близък приятел с Исус и да знаеш какво му е казал Бащата! Но за да се радват на тези отношения, апостолите трябва „да продължават да дават плод“. Исус заявява, че ако правят това, „каквото и да поискат от Бащата в негово име, той ще им го даде“. (Йоан 15:15, 16)

Любовта между учениците ще им помогне да издържат това, което предстои. Исус ги предупреждава, че светът ще ги мрази, но също им дава следното уверение: „Ако светът ви мрази, помнете, че първо намрази мен, преди да намрази вас. Ако бяхте част от света, той щеше да ви обича, понеже сте негови. Но вие не сте част от света [...]. Затова светът ви мрази“. (Йоан 15:18, 19)

Исус продължава да обяснява защо светът ще ги мрази: „Заради името ми ще постъпват така с вас, защото не познават този, който ме изпрати“. Той казва, че чудесата му всъщност осъждат тези, които го мразят: „Ако не бях извършил пред тях неща, каквито никой друг не е вършил, нямаше да имат грях. Сега обаче те ме видяха и все пак намразиха и мен, и Баща ми“. По този начин се изпълнява пророчество. (Йоан 15:21, 24, 25; Псалм 35:19; 69:4)

Исус отново обещава да изпрати помощника, светия дух. Тази мощна сила е на разположение на всичките му последователи и може да им помогне да дават плод, „да свидетелстват“. (Йоан 15:27)