Исус казва какво носи истинско щастие

Исус тъкмо е повторил напътствията си за молитвата. Но това не е единствената тема, по която говори повече от веднъж по време на службата си. Когато е вършил чудеса в Галилея, той е бил обвинен, че го прави със сила от владетеля на демоните. Сега в Юдея отново е обвинен в същото.

Исус изгонва от един човек демон, който прави човека ням, и хората са смаяни. Но не и противниците му. Те повдигат същото лъжливо обвинение: „Той изгонва демоните с помощта на Веелзевул, владетеля на демоните“. (Лука 11:15) Други пък, които искат повече доказателства за самоличността му, настояват за знамение от небето.

Като знае, че го изпитват, Исус им отговаря, както е отговорил на противниците си в Галилея. Той казва, че всяко царство, което е разединено, ще се разпадне, и разсъждава: „Ако Сатана се бори срещу самия себе си, как царството му ще оцелее?“. После им казва директно: „Ако изгонвам демоните с Божията сила, значи Царството на Бога е дошло и вие не сте разбрали“. (Лука 11:18-20, бел. под линия)

Изразът „Божията сила“, или „Божият пръст“, трябва да напомни на слушателите му за някои моменти от израилската история. Придворните на фараона, които видели чудото на Моисей, възкликнали: „Това става чрез Божия пръст!“. Също така „Божият пръст“ написал Десетте заповеди на двете каменни плочи. (Изход 8:19; 31:18) По подобен начин именно „Божията сила“, светият дух, помага на Исус да изгонва демони и да лекува болни. Следователно Божието Царство наистина е дошло и те не са го разбрали, защото неговият назначен Цар Исус е там и върши тези дела.

Силата на Исус да гони демони е доказателство за надмощието му над Сатана, точно както един силен мъж побеждава добре въоръжен човек, който пази двореца си. Исус повтаря и примера за злия дух, който излиза от един човек. Ако той не запълни празнината с добри неща, този дух ще се върне със седем други духа и така крайното състояние на човека ще е по-лошо от първоначалното. (Матей 12:22, 25-29, 43-45) Така е и с израилския народ.

Тогава една жена сред слушателите възкликва: „Щастлива е жената, която те е родила и те е кърмила!“. Желанието на всяка юдейка е да стане майка на пророк, най-вече на Месията. Затова тази жена вероятно си мисли, че Мария е особено щастлива да е майка на такъв учител. Но Исус я поправя, като посочва какво носи истинско щастие: „Не, щастливи са тези, които чуват думите на Бога и ги спазват“. (Лука 11:27, 28) Исус никога не е намеквал, че на Мария трябва да се отдава специална почит. Истинското щастие и за мъжете, и за жените идва от вярната служба за Бога, а не се дължи на роднински връзки или постижения.

Както е направил и в Галилея, Исус осъжда хората, че искат знамение от небето, и им казва, че няма да им бъде дадено друго знамение освен това на Йона. Йона станал знамение с трите дни, които прекарал в корема на рибата, и със смелото си проповядване, което подтикнало ниневийците да се разкаят. Исус казва: „Но ето, някой по-велик от Йона е тук“. (Лука 11:29-32) Исус е по-велик и от Соломон, чиято мъдрост дошла да слуша царицата на Сава.

Той продължава: „Никой не слага запалена лампа на скришно място или под кош, а я вдига на поставка“. (Лука 11:33) Възможно е Исус да има предвид, че да поучава тези хора и да върши чудеса пред тях, е все едно да скрие светлината на лампа. Тъй като окото им не е съсредоточено само върху едно нещо, те не виждат целта на делата му.

Исус току-що е изгонил демон и е върнал говора на ням човек. Това трябва да подбуди хората да прославят Йехова и да разказват на другите за делата му. Ето защо Исус предупреждава: „Внимавай да не би светлината в теб да е тъмнина. Ако цялото ти тяло е светло и нито една част не е тъмна, тогава то ще сияе, сякаш си огрян от светлината на лампа“. (Лука 11:35, 36)