Исус върши чудеса, но е отхвърлен дори в Назарет

Исус е бил много зает през деня. След връщането си от областта на Декапол е излекувал жената с кръвотечението и е възкресил дъщерята на Яир. Но денят още не е свършил. Когато той излиза от дома на Яир, двама слепи мъже тръгват след него и викат: „Имай милост към нас, Сине Давидов!“. (Матей 9:27)

С обръщението „Сине Давидов“ тези мъже изразяват вярата си, че Исус е наследник на престола на Давид и съответно е Месията. Исус сякаш не обръща внимание на виковете им. Вероятно иска да види дали ще са настоятелни и те са точно такива. Щом той влиза в една къща, двамата мъже влизат заедно с него. Исус ги пита: „Вярвате ли, че мога да ви излекувам?“. Те му отговарят уверено: „Да, Господарю!“. Тогава той докосва очите им и казва: „Нека вярата ви да бъде възнаградена“. (Матей 9:28, 29)

Изведнъж мъжете проглеждат! Както е правил и в други случаи, Исус им нарежда да не говорят с никого за станалото. Но те са толкова щастливи, че после разказват за него надлъж и нашир.

Докато двамата си тръгват, хората водят мъж, който е ням, защото е обсебен от демон. Исус изгонва демона и човекът веднага проговаря. Хората са смаяни: „Никога не е ставало такова нещо в Израил!“. Там има и фарисеи. Тъй като не могат да отрекат чудесата, те повтарят обвинението си за източника на силата на Исус: „Той изгонва демоните с помощта на владетеля на демоните“. (Матей 9:33, 34)

Скоро Исус се връща в своя град Назарет, този път заедно с учениците си. Преди около година е поучавал в местната синагога. Отначало хората са били удивени от думите му, но после са се засегнали и са искали да го убият. Сега Исус отново се опитва да помогне на бившите си съседи.

В събота той отива в синагогата да поучава. Много хора са смаяни и дори питат: „Откъде този човек има такава мъдрост и способност да върши такива чудеса?“. И казват още: „Това не е ли синът на дърводелеца? И майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? Не живеят ли тук и всичките му сестри? Тогава откъде има всичко това?“. (Матей 13:54-56)

За тях Исус е просто обикновен човек, един от местните. Вероятно си мислят: „Израсна пред очите ни, как може да е Месията?“. Затова въпреки всички доказателства, включително мъдростта му и могъщите му дела, те го отхвърлят. Понеже го познават много добре, дори роднините му не вярват в него. Затова той казва: „Пророкът е уважаван навсякъде освен в родния си край и в родния си дом“. (Матей 13:57)

Исус е учуден от липсата им на вяра и не върши чудеса там, „освен че полага ръце върху няколко болни и ги лекува“. (Марко 6:5, 6)