Събрания за поклонение на Бога

1. Каква помощ получили учениците, когато се събрали, и защо се нуждаели от нея?

МАЛКО след възкресението на Исус учениците се събрали, за да се насърчат. Те обаче залостили вратите, понеже се страхували от враговете си. Навярно страховете им се разсеяли, когато Исус се появил сред тях и казал: „Приемете свети дух.“ (Прочети Йоан 20:19–22.) По–късно учениците отново се събрали и Йехова излял светия дух върху тях. Само каква сила получили за проповедната дейност, която им предстояла! (Деян. 2:1–7)

2. а) Как Йехова ни дава сила и защо ни е нужна тя? б) Защо семейното поклонение е толкова важно? (Виж бележката и блока „Семейно поклонение“.)

² Ние днес се сблъскваме с подобни трудности. (1 Пет. 5:9) Понякога може да изпитваме страх от човека и се нуждаем от Божията сила, за да проявяваме издръжливост в проповедната дейност. (Еф. 6:10) Йехова ни дава голяма част от тази сила чрез нашите събрания. Понастоящем имаме възможност да посещаваме две събрания в седмицата: Публичния доклад и Изучаването на „Стражева кула“ и делничното ни Събрание за християнски живот и служба.a Освен това имаме четири годишни събития: регионален конгрес, два окръжни конгреса и Възпоменанието на Христовата смърт. Защо е важно да присъстваме на всички тях? Как са се развили съвременните ни събрания? И какво разкрива отношението ни към тях?

Защо да се събираме?

3, 4. Какво изисква Йехова от служителите си? Дай примери.

³ Йехова открай време изисква народът му да се събира, за да му се покланя. Например през 1513 г. пр.н.е. той дал на Израил своя Закон, който съдържал заповед относно ежеседмично спазване на съботата, така че всяко семейство да му се покланя и да се учи на Закона. (Втор. 5:12; 6:4–9) Когато израилтяните следвали тази заповед, семействата били здрави и народът като цяло бил духовно чист и силен. Но когато не спазвали Закона и пренебрегвали изискването да се събират редовно за поклонение, те губели Божието благоволение. (Лев. 10:11; 26:31–35; 2 Лет. 36:20, 21)

⁴ Помисли и за примера, който ни е оставил Исус. Той имал обичая всяка събота да ходи в синагогата. (Лука 4:16) След смъртта и възкресението му, неговите ученици продължили да се събират редовно, макар че вече не трябвало да спазват съботата. (Деян. 1:6, 12–14; 2:1–4; Рим. 14:5; Кол. 2:13, 14) На тези събрания първите християни не само получавали напътствия и насърчение, но и принасяли на Бога жертви на възхвала посредством своите молитви, изказвания и песни. (Кол. 3:16; Евр. 13:15)

5. Защо посещаваме седмичните събрания и годишните конгреси? (Виж и блока „Ежегодни конгреси, които обединяват Божия народ“.)

⁵ По същия начин днес, когато посещаваме седмичните събрания и годишните конгреси, ние показваме подкрепата си спрямо Божието Царство, получаваме сила от светия дух и насърчаваме другите с думите си. Преди всичко имаме възможност да се покланяме на Йехова чрез своите молитви, изказвания и песни. Макар да са организирани по–различно от събиранията на израилтяните и първите християни, нашите събрания са също толкова важни. Как са се развили те?

Седмични събрания, насърчаващи „към любов и добри дела“

6, 7. а) Каква е целта на събранията ни? б) Как се различавали събранията в отделните групи?

⁶ Когато брат Чарлс Тейз Ръсел започнал да търси истината от Божието Слово, разбрал, че е нужно да се събира с други, които имат същата цел. През 1879 г. той писал: „Заедно с други в Питсбърг организирах библейски клас за изследване на Писанието, който се среща всяка неделя.“ Читателите на „Сионска стражева кула“ били призовани да се събират и до 1881 г. такива събрания се провеждали в Питсбърг (щата Пенсилвания) вече всяка неделя и сряда. „Стражева кула“ от ноември 1895 г. посочила, че целта на събранията е да изграждат „близки християнски отношения, любов и единство“ и да дават възможност на присъстващите да се насърчават взаимно. (Прочети Евреи 10:24, 25.)

⁷ Години наред форматът и честотата на събранията се различавали в отделните групи на Изследователите на Библията. Например в писмо от група в САЩ, публикувано през 1911 г., се казвало: „Провеждаме поне пет събрания всяка седмица.“ Те били в понеделник, сряда, петък и два пъти в неделя. Друго писмо от група в Африка, публикувано през 1914 г., посочвало: „Събираме се два пъти в месеца от петък до неделя.“ С времето обаче събранията придобили съвременния си вид. Да разгледаме накратко историята на всяко от тях.

8. Кои са някои от темите на първите публични лекции?

⁸ Публичен доклад: През 1880 г., годината след като започнал да издава „Сионска стражева кула“, брат Ръсел подобно на Исус предприел проповедна обиколка. (Лука 4:43) По време на това пътуване той положил началото на съвременните ни публични доклади. Съобщавайки за обиколката, „Стражева кула“ посочила, че Ръсел „ще се радва да говори пред публика на тема „Неща, отнасящи се до царството на Бога“. През 1911 г. вече в няколко страни имало класове (сборове) и всеки от тях бил насърчен да изпрати подходящи докладчици в околността, които да изнесат шест лекции на теми като Съдния ден и откупа. В края на всяка лекция се съобщавало името на докладчика и темата за следващата седмица.

9. Как са се променяли публичните доклади през годините и как можеш да ги подкрепяш?

⁹ През 1945 г. „Стражева кула“ обявила световна кампания за изнасяне на публични доклади с помощта на поредица от осем библейски лекции по „наболели съвременни проблеми“. Десетилетия наред докладчиците говореха не само по темите, осигурени от „верния роб“, но и изнасяха доклади, които сами са разработили. През 1981 г. обаче братята получиха указания да използват само предоставените конспектиb. До 1990 г. някои конспекти изискваха участие от присъстващите или представяния, но през тази година напътствията бяха променени и оттогава насам публичните доклади се изнасят само под формата на лекции. Допълнителна промяна настъпи през януари 2008 г., когато продължителността им беше намалена от 45 на 30 минути. Макар че форматът им неколкократно се е променял, добре подготвените публични доклади продължават да изграждат вяра в Божието Слово и да ни разясняват различни аспекти на Божието Царство. (1 Тим. 4:13, 16) Каниш ли с ентусиазъм заинтересуваните в своя район и други хора на тези важни библейски лекции?

10–12. а) Какви промени е имало в Изучаването на „Стражева кула“? б) Какви въпроси трябва да си зададем?

¹⁰ Изучаване на „Стражева кула“: През 1922 г. пилигримите — братя, изпратени от Дружество „Стражева кула“ да изнасят доклади в сборовете и да са начело на проповедната дейност — препоръчали да има редовно събрание, посветено на изучаването на „Стражева кула“. Това предложение било прието и първоначално изучаването се провеждало или в средата на седмицата, или в неделя.

¹¹ „Стражева кула“ от 15 юни 1932 г. осигурила допълнителни напътствия. Използвайки като образец изучаването в Бетел, списанието посочило, че един брат трябва да води събранието, а трима братя да седят отпред и да се редуват с четенето на текста. По онова време статиите не съдържали въпроси към абзаците, така че водещият трябвало да кани присъстващите да повдигат въпроси към разглеждания материал, след което да дават и отговори. Ако имало нещо неясно, водещият щял да осигури „кратко и сбито“ обяснение.

¹² В началото всеки сбор можел да си избира кой брой на списанието да разглежда според предпочитанията на мнозинството. Но „Стражева кула“ от 15 април 1933 г. предложила всички сборове да използват текущия брой. През 1937 г. били дадени указания изучаването да се провежда в неделя. Допълнителни разяснения, след които събранието придобило днешния си облик, били публикувани в „Стражева кула“ от 1 октомври 1942 г. Било посочено, че всички учебни статии ще съдържат въпроси в долната част на страницата, които трябва да се използват при изучаването. Събранието щяло да трае един час и тези, които отговаряли на въпросите, били насърчени да се изказват „със свои думи“, вместо да четат части от абзаците. Днес това продължава да е основното събрание, посредством което „верният роб“ осигурява духовна храна навреме. (Мат. 24:45) Всеки от нас трябва да се запита: „Подготвям ли се за изучаването на „Стражева кула“ всяка седмица? Полагам ли усилия да участвам в него?“

13, 14. Каква е историята на Изучаването на Библията в сбора и какво ти харесва в това събрание?

¹³ Изучаване на Библията в сбора: В началото на 90–те години на XIX в., след като вече имало на разположение няколко тома от „Зората на Хилядолетието“, брат Х. Ран, Изследовател на Библията от Балтимор (щата Мериленд), предложил да се организират „Кръжоци на „Зората“ за изучаване на Библията. Първоначално тези събрания, които често се състоели в частни домове, били експеримент. Но до септември 1895 г. те вече се провеждали с успех в много градове на САЩ. Ето защо през този месец „Стражева кула“ предложила всички изследователи на истината да имат такива събрания. Те трябвало да бъдат водени от умел четец, който щял да чете изречение по изречение и да чака присъстващите да се изказват. След прочитането и обсъждането на изреченията от абзаца, водещият трябвало да намери и прочете посочените стихове. В края на главата всеки от присъстващите трябвало да направи кратко резюме на материала.

¹⁴ Това събрание е имало различни имена. Едно от тях е Берянски кръжоци за изучаване на Библията, по името на жителите на Берия от първи век, които старателно изследвали Писанието. (Деян. 17:11) По–късно събранието беше наречено Изучаване на книга в сбора. Днес е познато като Изучаване на Библията в сбора и се провежда с целия сбор в Залата на Царството, а не на групи в частни домове. През десетилетията в него са използвани различни книги, брошури и дори статии от „Стражева кула“ и от самото начало присъстващите са насърчавани да участват. Това събрание е задълбочило значително познанието ни за Библията. Подготвяш ли се редовно за него и участваш ли, доколкото можеш?

15. Защо било създадено Теократичното училище за проповедна служба?

¹⁵ Теократично училище за проповедна служба: „Един понеделник вечерта, на 16 февруари 1942 г., всички братя от бетеловото семейство в Бруклин бяха поканени да се запишат в едно училище, което впоследствие стана познато като Теократично училище за проповедна служба“ — разказа Кери Барбър, който по онова време служел в централата в Ню Йорк, а по–късно беше член на Ръководното тяло. Брат Барбър нарече Училището „едно от най–забележителните развития в отношенията на Йехова с неговия народ в наши дни“. То подобрило толкова много уменията на братята да поучават и да проповядват, че през 1943 г. била издадена брошурата „Курс за теократична служба“, която да се използва от сборовете по света. „Стражева кула“ от 1 юни 1943 г. посочила, че Теократичното училище е създадено, за да помогне на Божиите служители „да бъдат по–добри свидетели в известяването на Царството“. (2 Тим. 2:15)

16, 17. Дали Теократичното училище даваше само технически умения? Обясни.

¹⁶ В началото мнозина се ужасявали да говорят пред голяма публика. Клейтън Удуърт–младши, чийто баща бил несправедливо хвърлен в затвора с Ръдърфорд и други братя през 1918 г., сподели как се чувствал, когато се включил в Училището през 1943 г.: „Беше ми много трудно да изнасям доклади. Езикът ми се връзваше, устата ми пресъхваше и гласът ми ставаше нещо средно между ръмжене и писукане.“ След като подобрил способностите си обаче, Клейтън често имал привилегията да говори пред публика. Училището не само му дало технически умения, но и го научило колко е ценно смирението и упованието в Йехова. „Разбрах, че самият докладчик не е важен — отбеляза той. — Важното е да се подготвя добре и да се уповава изцяло на Йехова. Тогава хората ще го слушат с удоволствие и ще научат нещо.“

¹⁷ През 1959 г. в Училището бяха поканени да се включат и сестрите. Сестра Една Бауер разказа как чула съобщението на конгреса, който посетила. Тя сподели: „Спомням си вълнението сред сестрите. Пред нас се откриха нови възможности.“ През годините много братя и сестри са се възползвали от възможността да участват в Теократичното училище за проповедна служба и да бъдат учени от Йехова. Днес продължаваме да получаваме такова обучение на делничното ни събрание. (Прочети Исаия 54:13.)

18, 19. а) Как днес получаваме практично ръководство, за да изпълняваме службата си? б) Защо пеем на събранията? (Виж блока „Пеенето за истината“.)

¹⁸ Събрание за службата: Още през 1919 г. се провеждали събрания за организиране на проповедната служба. Тогава не всички в сбора посещавали тези събрания, а само хората, които участвали пряко в разпространението на литература. От 1923 г. Събранието за службата започнало да се провежда веднъж месечно и всички в класа (сбора) трябвало да присъстват. През 1928 г. братята били насърчени да го провеждат всяка седмица, а през 1935 г. „Стражева кула“ подканила всички сборове да използват за целта информацията в изданието „Ръководител“ (наречено впоследствие „Информатор“, а по–късно „Нашата служба на Царството“). Скоро това събрание станало неизменна част от програмата на всеки сбор.

¹⁹ Днес получаваме практично ръководство за службата на нашето делнично събрание. (Мат. 10:5–13) Ако отговаряш на изискванията да получаваш личен екземпляр от учебната тетрадка, изучаваш ли я и прилагаш ли предложенията в нея, когато проповядваш?

Най–важното събрание в годината

20–22. а) Защо правим възпоменание на смъртта на Исус? б) Каква полза имаш, като присъстваш на Възпоменанието всяка година?

²⁰ Последователите на Исус получили напътствието да правят възпоменание на смъртта му до неговото идване. Подобно на Пасхата, Възпоменанието на Христовата смърт е годишно събитие. (1 Кор. 11:23–26) Всяка година на него присъстват милиони хора. То напомня на помазаните каква привилегия имат да са сънаследници на Божието Царство. (Рим. 8:17) А в „другите овце“ вдъхва дълбоко уважение и лоялност към Царя на това Царство. (Йоан 10:16)

²¹ Брат Ръсел и сътрудниците му разбирали колко е важно честването на Вечерята на Господаря и знаели, че трябва да се прави само веднъж в годината. В „Стражева кула“ за април 1880 г. било посочено: „От няколко години мнозина тук в Питсбърг имаме обичая ... да отбелязваме Пасхата [Възпоменанието] и да ядем от символите, представящи тялото и кръвта на нашия Господар.“ Скоро заедно с Възпоменанието започнали да се провеждат и конгреси. Първият отчет за посещаемостта на такъв конгрес е от 1889 г., когато присъствали 225 души и 22 се покръстили.

²² Днес Възпоменанието вече не е част от конгресна програма, но каним всички хора в района да го честват с нас в местната Зала на Царството или в наето за целта помещение. През 2013 г. над 19 милиона души отбелязаха смъртта на Исус. Каква голяма привилегия е не само да присъстваме на Възпоменанието, но и да насърчаваме другите да се присъединят към нас в тази най–свята вечер! Каниш ли пламенно колкото се може повече хора на Възпоменанието всяка година?

Какво разкрива нашето отношение?

23. Как гледаш на нашите събрания?

²³ За лоялните служители на Йехова напътствието да се събират не е бреме. (Евр. 10:24, 25; 1 Йоан 5:3) Цар Давид например обичал да ходи в дома на Йехова, за да Му се покланя. (Пс. 27:4) Особено се радвал да го прави заедно с други хора, които обичат Бога. (Пс. 35:18) Исус също ни е дал чудесен пример. Още като малък той копнеел да е в дома на небесния си Баща. (Лука 2:41–49)

24. Какви възможности имаме, когато посещаваме събранията?

²⁴ Когато посещаваме събранията, показваме любовта си към Йехова и желанието си да укрепим своите братя. Така изразяваме и стремежа си да се научим да живеем като поданици на Божието Царство, защото главно на събранията и конгресите получаваме такова обучение. Те ни дават също уменията и силите, от които се нуждаем, за да постоянстваме в една от най–важните дейности на Божието Царство днес — правенето на ученици на Царя Исус Христос. (Прочети Матей 28:19, 20.) Несъмнено желанието ни да се събираме със своите братя разкрива колко реално е Божието Царство за нас. Нека винаги ценим нашите събрания!