Различни световни сили нападат Обетованата земя
САМАРИЯ, столицата на северното царство Израил, била превзета от асирийците през 740 г. пр.н.е. Така израилтяните паднали във властта на една сурова световна сила. Асирия била разположена в степите на северна Месопотамия, близо до Тигър, една от големите реки на Плодородния полумесец. Главните градове на Асирия — Ниневия и Халах — били основани от Нимрод. (Би 10:8–12) В дните на Салманасар III Асирия се разширила на запад, завладявайки добре напояваните и плодородни области на Сирия и северен Израил.
Под управлението на цар Теглат–феласар III (Фул), чието име е споменато в Библията, Асирия започнала да потиска Израил. Военните походи на този цар засегнали също и Юда, намираща се по̀ на юг. (4Ца 15:19; 16:5–18) След време заливащите всичко „води“ на Асирия обхванали и царството Юда, като в крайна сметка достигнали столицата му Йерусалим. (Иса 8:5–8)
Асирийският цар Сенахирим превзел Юда през 732 г. пр.н.е. (4Ца 18:13, 14) Той разграбил 46 юдейски града, сред които и стратегически разположения в низината Шефѐла Лахис. Както се вижда на картата, така войските на асирийския цар се оказали в тила на Йерусалим, като обсадили столицата на Юда. В своите исторически хроники Сенахирим се хвалел, че държал Езекия като „птичка в клетка“, но асирийската история изобщо не споменава как воините на Сенахирим били унищожени от Божия ангел. (4Ца 18:17–36; 19:35–37)
Дните на Асирия били преброени. Мидийците, които населявали планинското плато на днешен Иран, започнали да нападат онова, което било останало от асирийската армия. Това отклонило вниманието на Асирия от нейните западни провинции, които също започнали да се бунтуват. Междувременно вавилонците събирали сили, като дори завзели град Асур (или Ашур). През 632 г. пр.н.е. Ниневия, ‘град на кръвопролитие’, била победена от един съюз на вавилонците, мидийците и скитите, войнствен народ, идващ от северните области на Черно море. С това били изпълнени пророчествата на Наум и Захария. (На 3:1, Ве–2000; Соф 2:13)
Асирия изпуснала последния си дъх край Харан. Нападани от яростна вавилонска войска, асирийците се опитали да удържат положението, докато пристигне помощ от Египет. Но по пътя си на север фараонът Нехао бил възпрян край Магедон от съпротивата на юдейския цар Йосия. (4Ца 23:29, НС) Когато Нехао най–сетне стигнал до Харан, вече било твърде късно. Асирия била победена.
Вавилонското царство
За кой град се сеща човек, когато чуе израза „висящите градини на Семирамида“? За Вавилон, столицата на световната сила със същото име, която е пророчески изобразена като крилат лъв. (Да 7:4) Градът бил известен със своето богатство, с търговията и с развитието на религиите и астрологията. Това царство се намирало в блатистите равнини на южна Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат. Градът бил разположен на двата бряга на Ефрат и крепостните му зидове изглеждали непревземаеми.
Вавилонците били прокарали търговски пътища през скалната пустош на северна Арабия. В даден момент цар Набонид живеел в Тема, като оставял Валтасар да управлява във Вавилон.
Вавилон завземал Ханаан три пъти. След като през 625 г. пр.н.е. Навуходоносор победил египтяните край Кархамис, вавилонците отишли на юг, към Емат, където отново нанесли поражение на оттеглящите се египтяни. След това вавилонците настъпили покрай бреговете на Египетския поток, като по пътя си опустошили Аскалон. (4Ца 24:7; Йер 47:5–7) По време на този военен поход Юда била подчинена от Вавилон. (4Ца 24:1)
През 618 г. пр.н.е. царят на Юда, Йоаким, въстанал срещу Вавилон. Тогава Вавилон изпратил войските на съседните държави срещу Юда, като вавилонската армия обсадила и покорила Йерусалим. Не след дълго цар Седекия сключил съюз с Египет, като с това предизвикал яростния гняв на Вавилон срещу Юда. Вавилонците отново предприели нашествие срещу Юда и започнали да рушат градовете ѝ. (Йер 34:7) Накрая Навуходоносор насочил своята войска срещу Йерусалим и през 607 г. пр.н.е. го превзел. (2Ле 36:17–21; Йер 39:10)
[Блок на страница 23]
БИБЛЕЙСКИ КНИГИ ОТ ТОЗИ ПЕРИОД
Осия
Исаия
Михей
Притчи (част)
Софония
Наум
Авакум
Плачът на Йеремия
Авдий
Езекиил
Първо и Второ Царе
Йеремия
[Карта на страница 23]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
Вавилонско царство/Асирийско царство
Асирийско царство
Б4 Мемфис (Ноф)
Б4 Зоан
Б5 ЕГИПЕТ
В2 КИПЪР (КИТИМ)
В3 Сидон
В3 Тир
В3 Магедон
В3 Самария
В4 Йерусалим
В4 Аскалон
В4 Лахис
Г2 Харан
Г2 Кархамис
Г2 Арфад
Г2 Емат
Г3 Ривла
Г3 СИРИЯ
Г3 Дамаск
Д2 Гозан
Д2 МЕСОПОТАМИЯ
Е2 МИНИ
Е2 АСИРИЯ
Е2 Хорсабад
Е2 Ниневия
Е2 Халах
Е2 Асур
Е3 ВАВИЛОНИЯ
Е3 Вавилон
Е4 ХАЛДЕЯ
Е4 Ерех
Е4 Ур
Ж3 Шушан
Ж4 ЕЛАМ
Вавилонско царство
В3 Сидон
В3 Тир
В3 Магедон
В3 Самария
В4 Йерусалим
В4 Аскалон
В4 Лахис
Г2 Харан
Г2 Кархамис
Г2 Арфад
Г2 Емат
Г3 Ривла
Г3 СИРИЯ
Г3 Дамаск
Г5 Тема
Д2 Гозан
Д2 МЕСОПОТАМИЯ
Д4 АРАБИЯ
Е2 МИНИ
Е2 АСИРИЯ
Е2 Хорсабад
Е2 Ниневия
Е2 Халах
Е2 Асур
Е3 ВАВИЛОНИЯ
Е3 Вавилон
Е4 ХАЛДЕЯ
Е4 Ерех
Е4 Ур
Ж3 Шушан
Ж4 ЕЛАМ
[Други места]
Ж2 МИДИЯ
Главни пътища (Виж публикацията)
[Водни басейни]
Б3 Средиземно море (Голямото море)
В5 Червено море
З1 Каспийско море
З5 Персийски залив
[Реки]
Б5 Нил
Д2 Ефрат
Е3 Тигър
[Снимка на страница 22]
Тел Лахис
[Снимка на страница 22]
Макет на древния Магедон
[Снимка на страница 23]
Рисунка на висящите градини на Семирамида във Вавилон