Общуване чрез писма

ПИСМАТА са подобрили живота и поведението на милиони хора. Повечето от книгите в Християнските гръцки писания са били първоначално писма. Днес ние пишем писма с цел да укрепваме новоповярвалите, да поддържаме връзка с приятели, да насърчаваме братя и сестри, които имат специални отговорности, да подкрепяме онези, които изпитват проблеми, и да предаваме информация, необходима за тези, които се грижат за дейностите на сбора. — 1 Сол. 1:1–7; 5:27; 2 Пет. 3:1, 2.

Освен това писането на писма е резултатен метод за свидетелстване. В някои райони може да има определени сгради и други места с ограничен достъп, където не можем да свидетелстваме свободно. Някои хора не са си в къщи през повечето време и затова не можем да се срещнем с тях, когато свидетелстваме от къща на къща. Други живеят на изолирани места.

Понякога може да се наложи да си стоиш в къщи поради болест, лошо време или полицейски час. Не би ли могъл да напишеш писмо, за да дадеш допълнително свидетелство на твой близък или на някой, с когото си разговарял неофициално? Дали някой от хората, с които изучаваш Библията, се е преместил да живее другаде? Твоето писмо може да бъде точно това, от което той се нуждае, за да поддържа жив своя духовен интерес. Или вероятно можеш да споделиш подходяща библейска информация с онези, които наскоро са се оженили, станали са родители или са загубили близък човек в смъртта.

Свидетелстване чрез писма

Когато пишеш, за да свидетелстваш на някой, когото не познаваш, първо се представи. Може да обясниш, че участваш в една международна дейност на доброволни начала. Ако смяташ, че е подходящо, спомени, че си член на едно християнско сдружение, което се занимава с библейска образователна дейност, и че това сдружение е регистрирано като Изповедание на Свидетелите на Йехова в България. Обясни на човека защо му пишеш, вместо да го посетиш лично. Пиши така, сякаш разговаряш лично с него. Освен това в съгласие с напътствието да ‘бъдем разумни като змиите и незлобиви като гълъбите’, обмисли сериозно колко информация за себе си е необходимо да разкриеш. — Мат. 10:16.

Напиши в писмото онова, което щеше да кажеш на човека, ако го беше посетил. Може да приспособиш един увод от книгата „Да разсъждаваме“ (англ.) или да използваш библейско представяне от някой неотдавнашен брой на „Нашата служба на Царството“. Можеш да зададеш въпрос и да насърчиш човека да помисли върху него. Някои вестители просто обясняват, че имаме безплатна програма за отговаряне на библейски въпроси, и след това посочват някои от заглавията на главите в едно от нашите помагала за изучаване. Едно примерно писмо за даване на свидетелство можеш да видиш на 73 страница. То може да ти даде идея, но е добре да промениш малко съдържанието му. Иначе след време хората може да получат едно и също писмо няколко пъти.

Някои хора не обичат да четат дълги писма от непознати. Затова ще е разумно писмото ти да е кратко. То трябва да свърши, преди получателят да се отегчи от четене. Ще бъде подходящо в писмото си да изпратиш една печатна покана за събранията в Залата на Царството. Може да включиш трактат, брошура или един брой на „Стражева кула“ или „Пробудете се!“ и да обясниш, че ако човекът има желание, може да ги получава редовно. Или би могъл да попиташ дали може да посетиш получателя в дома му, за да разговаряте повече по обсъждания въпрос.

Няколко думи за оформлението

Сега погледни примерното писмо. Обърни внимание на следното: (1) то изглежда подредено, а не разбъркано; (2) дори пликът да бъде загубен, получателят пак ще разполага с името и адреса на подателя; (3) целта на писмото е изявена просто и ясно в първия абзац; (4) всяка основна мисъл се разглежда в отделен абзац; (5) в съгласие с целта си писмото не е нито прекалено фамилиарно, нито прекалено официално.

В едно по–официално писмо, като например това, което секретарят на сбора изпраща до офиса на клона, ще бъде включено името на сбора, както и името на секретаря, неговият адрес и датата. Името и адресът на човека или организацията, на които се изпраща писмото, също ще бъдат написани. Следва подходящ поздрав. На български език за завършек на писмото се използват изрази като „С уважение“ или „С най–добри пожелания“, които се намират над подписа. Самият подпис трябва да бъде написан на ръка.

Във всяко писмо обръщай внимание на подходящия правопис, граматика, пунктуация и, разбира се, доброто оформление. Тези неща ще придадат достойнство на писмото ти и на посланието, което то съдържа.

Винаги пиши на плика обратния адрес — за предпочитане твоя собствен. Ако смяташ, че ще бъде неразумно да дадеш своя адрес, когато свидетелстваш с писмо на непознати, попитай старейшините дали са съгласни да използваш адреса на местната Зала на Царството. Официалният адрес на Дружеството не бива никога да се използва за тази цел, тъй като това ще посочва неправилно, че писмото ти е било изпратено от офиса на Дружеството, и ще породи объркване. Ако не е написан обратен адрес и е изпратена и литература, това също може да създаде погрешното впечатление, че Дружеството е подателят.

Провери дали си сложил достатъчно марки на плика, особено когато в него има и литература. Ако няма достатъчно марки, може да се наложи получателят да заплати дължимата сума, а това ще отвлече вниманието от твоето послание. Помни, че в много страни, когато в писмото има брошура или списание, пощенската услуга е по–скъпа от обикновеното писмо.

Правилният тон

След като завършиш писмото си, прочети го, за да прецениш съдържанието му. Как звучи? Дали е дружелюбно и тактично? Любовта и любезността са сред качествата, които се стремим да проявяваме в отношенията си с другите. (Гал. 5:22, 23) Ако усетиш отрицателен тон или нотки на песимизъм, промени думите.

Писмото може да достигне места, които ти не можеш. Този факт сам по себе си прави писмото важен инструмент за службата. Тъй като писмото ти представя тебе и нещата, които цениш, помисли за онова, което казваш, как изглежда то и как звучи. То може да осигури точно това, което е необходимо за една скъпоценна душа, за да започне да върви по пътя на живота, да стъпи здраво на него или да бъде насърчена.