Глава 13

Купи злато, пречистено чрез огън

ЛАОДИКИЯ

1, 2. Къде се намира последният от седемте сбора, получили послание от възвеличения Исус, и кои са някои от характерните неща за този град?

СБОРЪТ в Лаодикия е последният от седемте сбора, които получават послание от възкресения Исус. Само как това послание ни кара да се замислим и ни подбужда към действие!

² Днес можеш да намериш развалините на Лаодикия близо до Денизли, на около 90 километра югоизточно от Алашехир. През първи век Лаодикия била процъфтяващ град. Тя се намирала на важен кръстопът и играела ролята на финансов и търговски център. Продажбата на известния мехлем за очи била още един източник на богатството на града, както и прочутите висококачествени дрехи, произвеждани там от фина черна вълна. Липсата на вода — един голям проблем за града — била преодоляна чрез акведукт, докарващ вода от горещите извори, които се намирали на доста голямо разстояние от града. Така че когато стигала до града, водата вече била хладка.

3. Как Исус започва посланието си до сбора в Лаодикия?

³ Лаодикия се намирала близо до Колоса. Когато писал до колосяните, апостол Павел споменал за едно писмо, което бил изпратил до сбора в Лаодикия. (Колосяни 4:15, 16) Ние не знаем какво точно писал Павел в това писмо, но посланието, което Исус изпраща до християните в този град, показва, че те били изпаднали в незавидно духовно положение. Но както обикновено Исус първо посочва своите пълномощия с думите: „А до ангела на сбора в Лаодикия пиши: ето какво казва Амин, верният и истинен свидетел, началото на Божието творение.“ (Откровение 3:14)

4. В какъв смисъл Исус е „Амин“?

⁴ Защо Исус нарича себе си „Амин“? Тази титла придава авторитет на посланието му. „Амин“ е транслитерация на една еврейска дума, означаваща „непременно“, „нека бъде така“, и се използва накрая на молитвите, за да потвърди изразените в тях чувства. (1 Коринтяни 14:16) Исус е „Амин“, защото неговата безупречна лоялност и жертвената му смърт потвърдили и гарантирали изпълнението на всички скъпоценни обещания на Йехова. (2 Коринтяни 1:20) Оттогава насам е уместно и правилно всички молитви да бъдат отправяни към Йехова чрез Исус. (Йоан 15:16; 16:23, 24)

5. В какъв смисъл Исус е „верният и истинен свидетел“?

⁵ Исус също така е и „верният и истинен свидетел“. В пророчествата той често е свързван с верността, истината и праведността, защото е напълно достоен за доверие като служител на Йехова Бог. (Псалм 45:4; Исаия 11:4, 5; Откровение 1:5; 19:11) Той е най–великият свидетел за Йехова. Всъщност като „началото на Божието творение“ Исус изявява славата на Бога още оттогава. (Притчи 8:22–30) Като човек на земята той свидетелствал за истината. (Йоан 18:36, 37; 1 Тимотей 6:13) След възкресението си той обещал светия дух на своите ученици и им казал: „Ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най–отдалечените краища на земята.“ От Петдесетница през 33 г. нататък Исус ръководел тези помазани християни в проповядването на добрата новина „на цялото творение под небесата“. (Деяния 1:6–8; Колосяни 1:23) Да, Исус наистина заслужава да бъде наречен „верният и истинен свидетел“. За помазаните християни в Лаодикия е само от полза да се вслушат в неговите думи.

6. (а) Как Исус описва духовното състояние на сбора в Лаодикия? (б) В кое отношение християните в Лаодикия не последвали хубавия пример на Исус?

⁶ Какво е посланието на Исус към християните в Лаодикия? Няма похвални думи за тях. Той заявява откровено: „Познавам твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. Бих искал да си или студен, или горещ. Но понеже си хладък и не си нито горещ, нито студен, аз ще те изплюя от устата си.“ (Откровение 3:15, 16 ) Как ти би отговорил на такова послание от господаря Исус Христос? Нима не би се събудил и не би си направил самоанализ? Няма съмнение, че тези християни в Лаодикия имали нужда да се разбудят, защото били станали лениви в духовно отношение, явно приемайки твърде много неща за даденост. (Сравни 2 Коринтяни 6:1.) Исус, на когото те като християни трябвало да подражават, винаги проявява голяма пламенност за Йехова и неговата служба. (Йоан 2:17) Освен това той винаги е бил нежен и мек към смирените хора, освежаващ като чаша студена вода в зноен летен ден. (Матей 11:28, 29) Но християните в Лаодикия не били нито горещи, нито студени. Те били станали също като хладката, блудкава вода, която идва от високото в техния град. И щели да бъдат напълно отхвърлени от Исус, ‘изплюти от устата му’! Нека ние винаги се стремим да бъдем пламенни като Исус в усилията си да сме освежаващи за другите в духовно отношение. (Матей 9:35–38)

„Казваш, че си богат“

7. (а) Какво посочва Исус като корен на проблема на християните в Лаодикия? (б) Защо Исус казва, че християните в Лаодикия са „слепи и голи“?

⁷ Какъв е всъщност коренът на проблема, който изпитват християните в Лаодикия? Разбираме това добре от следващите думи на Исус: „Понеже казваш: ‘Богат съм, придобих много неща и не ми липсва нищо’, но не знаеш, че си нещастен, жалък, беден, сляп и гол.“ (Откровение 3:17; сравни Лука 12:16–21) Тъй като живеят в богат град, те се чувстват сигурни поради богатството си. Вероятно начинът им на живот бил повлиян от стадионите, театрите и гимнастическите училищаa, така че те започнали ‘да обичат удоволствията, вместо да обичат Бога’. (2 Тимотей 3:4) Но богатите в материално отношение християни в Лаодикия били обеднели духовно. Те не събирали за себе си „съкровища на небесата“. (Матей 6:19–21) Не запазили окото си скромно чрез поставянето на Божието Царство на първо място в живота си. Те наистина били в мрак, слепи, без духовно зрение. (Матей 6:22, 23, 33) Освен това въпреки великолепните дрехи, които вероятно могли да си осигурят чрез своето материално богатство, в очите на Исус те били голи, не притежавали духовни дрехи, които да показват, че са християни. (Сравни Откровение 16:15.)

8. (а) В какво отношение и днес съществува ситуация, подобна на тази в Лаодикия? (б) Как някои християни се самозаблуждават в този алчен свят?

⁸ Какво ужасно състояние! Но нима не виждаме често подобно нещо и днес? Каква е основната причина? Самоуверената нагласа, която произтича от доверието в материалните притежания и човешките усилия. Подобно на религиозните хора, спадащи към църквите на псевдохристиянството, и някои от поклонниците на Йехова се самозаблуждават, че могат да са угодни на Бога, ако само понякога присъстват на събранията. Те се опитват само формално да са „изпълнители на словото“. (Яков 1:22) Въпреки многократните предупреждения от страна на класа на Йоан, те постоянно искат модерни дрехи, коли и къщи и животът им се върти единствено около свободното време и удоволствията. (1 Тимотей 6:9, 10; 1 Йоан 2:15–17) Всичко това води до притъпяване на духовните им сетива. (Евреи 5:11, 12) Вместо да бъдат равнодушно хладки, те трябва да разпалят „пламъка на духа“ и да проявят освежаваща готовност ‘да проповядват словото’. (1 Солунци 5:19; 2 Тимотей 4:2, 5)

9. (а) Кои думи на Исус би трябвало да разтърсят „хладките“ християни, и защо? (б) Как могат заблудените „овце“ да получат помощ от сбора?

⁹ Как гледа Исус на „хладките“ християни? Неговите прями думи трябва да ги разтърсят: „Не знаеш, че си нещастен, жалък, беден, сляп и гол.“ Съвестта им е притъпена до такава степен, че те дори не съзнават жалкото си състояние. (Сравни Притчи 16:2; 21:2.) Този сериозен проблем в сбора не може да бъде отхвърлен с лека ръка. Като дават добър пример на пламенност и като се грижат за стадото с любов, старейшините и други назначени от тях хора могат да успеят да събудят тези заблудени „овце“, за да се върнат те към предишната радост, която са изпитвали от всеотдайната служба. (Лука 15:3–7)

Наставления как „да станеш богат“

10. Какво е „златото“, за което Исус казва на християните от Лаодикия да си купят от него?

¹⁰ Дали има лек за печалната ситуация в Лаодикия? Да, ако тези християни послушат наставленията на Исус: „Съветвам те да си купиш от мене злато, пречистено чрез огън, за да станеш богат.“ (Откровение 3:18а) Истинското християнско „злато“, пречистено с огън, очистено от всякакви примеси, ще ги направи ‘богати пред Бога’. (Лука 12:21) Къде могат те да купят такова злато? Не от местните лихвари, а от Исус! Апостол Павел обяснил какво представлява това злато, когато казал на Тимотей да заповяда на богатите християни „да вършат добро, да бъдат богати с добри дела, да бъдат щедри, готови да споделят с другите, като така изграждат добра основа за бъдещето си“. Само като полагат усилия за това, те ще могат „да се хванат здраво за истинския живот“. (1 Тимотей 6:17–19) Богатите в материално отношение християни от Лаодикия трябвало да последват съвета на Павел и така да станат духовно богати. (Виж също Притчи 3:13–18.)

11. Какви съвременни примери виждаме за хора, които купуват „злато, пречистено чрез огън“?

¹¹ Дали съществуват съвременни примери на хора, които купуват „злато, пречистено чрез огън“? Да! Още когато денят на Господаря наближавал, очите на една малка група Изследователи на Библията били отворени относно лъжливостта на многобройни вавилоноподобни учения на псевдохристиянството, като например Троицата, безсмъртието на душата, адските мъки, покръстването на бебета и поклонението пред изображения (включително и кръста и изображенията на Мария). Поддържайки библейските истини, тези християни известявали Царството на Йехова като единствената надежда на човечеството и Исусовата изкупителна жертва като основа за спасението. Почти четирийсет години предварително те посочили 1914 г. като годината, отбелязана в библейските пророчества като края на времената на народите, който ще бъде съпътстван от знаменателни събития на земята. (Откровение 1:10)

12. Кой бил начело на тези пробуждащи се християни, и как той дал забележителен пример за събиране на съкровища на небесата?

¹² Начело на тези пробуждащи се християни бил Чарлс Тейз Ръсел, който в началото на 70–те години на XIX век сформирал група за изучаване на Библията в Алигени, сега част от Питсбърг (Пенсилвания, САЩ). Когато започнал да търси истината, Ръсел бил бизнес партньор на своя баща и бил на път да стане милионер. Но той продал своя дял от веригата магазини, които притежавали, и изразходвал богатството си, за да финансира известяването на Божието Царство по цялата земя. През 1884 г. Ръсел станал първият президент на сдружението, което днес е известно като Пенсилванско Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“. През 1916 г., изтощен от последната си проповедна обиколка по западните Съединени щати, той умрял във влака близо до Пампа (Тексас), по пътя за Ню Йорк. Той дал забележителен пример за събиране на духовни съкровища на небесата, пример, който и днес следват стотици хиляди самопожертвувателни проповедници пионери. (Евреи 13:7; Лука 12:33, 34; сравни 1 Коринтяни 9:16; 11:1)

Използване на духовен очен мехлем

13. (а) Как духовният очен мехлем ще подобри състоянието на християните от Лаодикия? (б) Каква дреха препоръчва Исус, и защо?

¹³ Освен това Исус строго нарежда на християните от Лаодикия: ‘Купи си бяла горна дреха, за да се облечеш и да не стане явен срамът на твоята голота, и още очен мехлем, с който да намажеш очите си, за да можеш да виждаш.’ (Откровение 3:18б) Те трябва да търсят лек за духовната си слепота, като си купят лечебен очен мехлем, но не този на местните лечители, а вида, който само Исус може да осигури. Това ще им даде възможност да придобият духовна проницателност, която ще им помогне да ходят в „пътя на праведните“, като сияещите им очи са фокусирани върху вършенето на Божията воля. (Притчи 4:18, 25–27) Така те ще могат да се облекат не със скъпите дрехи от черна вълна, произвеждани в Лаодикия, но с хубава „бяла горна дреха“, която показва, че те имат честта да са последователи на Исус Христос. (Сравни 1 Тимотей 2:9, 10; 1 Петър 3:3–5.)

14. (а) Какъв духовен очен мехлем е на разположение от 1879 г. насам? (б) Кой в крайна сметка е източникът на финансовата подкрепа за Свидетелите на Йехова? (в) Как Свидетелите на Йехова се различават от другите религии по отношение на използването на даренията?

¹⁴ Дали духовният очен мехлем е на разположение и в днешно време? Разбира се! През 1879 г. „пастор Ръсел“, както го наричали с любов близките му съратници, започнал да издава едно списание с цел да защитава истината. Това списание днес е известно по целия свят като „Стражева кула — известява Царството на Йехова“. Във втория брой той писал: „[Това списание] е поддържано, както вярваме, от ЙЕХОВА и докато това е така, то никога няма да проси, нито да моли хората за подкрепа. Когато Онзи, който казва ‘Всичкото злато и всичкото сребро в планините е мое’, не осигури необходимите средства, тогава ще знаем, че е време да прекратим издаването му.“ Някои телевизионни евангелисти в днешно време са натрупали огромни богатства и живеят в безсрамен (а понякога и неморален) лукс. (Откровение 18:3) За разлика от тях Изследователите на Библията, познати днес като Свидетели на Йехова, използват получените доброволни дарения, за да организират и подпомагат целосветското проповядване на идващото Царство на Йехова. До ден днешен класът на Йоан ръководи издаването на „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, списания, чийто общ тираж през 2006 г. беше над 59 милиона екземпляра. Днес „Стражева кула“ е на разположение на повече от 150 езика. Това е официалното издание на сбора, съставен от над шест милиона християни, които са използвали такъв духовен очен мехлем, за да бъдат очите им отворени относно фалшивата религия и за това колко е неотложно проповядването на добрата новина сред всичките народи. (Марко 13:10)

Полза от порицанието и поправянето

15. Защо Исус наставлява строго християните в Лаодикия, и как трябва сборът да реагира на това?

¹⁵ Нека се върнем при християните в Лаодикия. Как ще откликнат те на строгите наставления на Исус? Дали ще се обезсърчат и ще решат, че Исус вече не иска те да са негови последователи? Не, изобщо не става дума за това. Посланието продължава: „Аз строго порицавам и поправям всички, които обичам. Затова прояви пламенност и се разкай.“ (Откровение 3:19) Също като порицанието, идващо от Йехова, и Исусовото порицание показва любов. (Евреи 12:4–7) Членовете на сбора в Лаодикия трябва да се възползват от любещата загриженост на Исус и да приложат неговите наставления. Те трябва да се разкаят, признавайки, че тяхното хладко равнодушие е равно на грях. (Евреи 3:12, 13; Яков 4:17) Нека старейшините на сбора оставят материалистичния начин на живот зад гърба си и нека ‘разпалват като огън’ дара, който Бог им е дал. Благодарение на резултатите от въздействието на духовния очен мехлем, нека всички в сбора бъдат освежени, подобно на освежението от разхлаждащ ветрец или студена изворна вода. (2 Тимотей 1:6; Притчи 3:5–8; Лука 21:34)

16. (а) Как Исусовата любов и привързаност се проявяват днес? (б) Как трябва да реагираме, ако получим строги напътствия?

¹⁶ А ние днес? Исус продължава да ‘обича своите, които са в света’. Той ще прави това през „всичките дни до завършека на тази система“. (Йоан 13:1; Матей 28:20) Неговата любов и привързаност се проявяват чрез съвременния клас на Йоан и чрез звездите, или старейшините, в християнския сбор. (Откровение 1:20) През тези пълни с изпитания времена старейшините са сериозно загрижени за това как да помагат на всички нас, млади и стари, да оставаме в границите на теократичната „кошара“, като отхвърлим независимостта, материалистичната алчност и неморалната мръсотия на света. Ако понякога получаваме строги наставления или ни бъде наложено дисциплиниране, трябва да помним, че ‘поучителните изобличения са път към живот’. (Притчи 6:23) Всички ние сме несъвършени и трябва бързо да се разкайваме, когато е необходимо, така че да се поправим и да останем в Божията любов. (2 Коринтяни 13:11)

17. Как богатството може да бъде духовно опасно за нас?

¹⁷ Не бива да позволяваме на материализма, богатството или липсата на пари да ни направят равнодушни. Богатството може да помогне да се открият нови възможности за служба, но то може да бъде и опасно. (Матей 19:24) Един заможен човек може да смята, че не е необходимо да е пламенен в службата както другите, ако от време на време прави значителни по размер дарения. Или може да смята, че това, че е богат, му дава определено предимство в някои отношения. Освен това съществуват много удоволствия и развлечения, които са на разположение на богатия човек и които другите не могат да си позволят. Но тези неща отнемат време и може да отклонят невнимателния човек от християнската служба, като по такъв начин неразумният може да стане равнодушен. Дано да избегнем всички такива клопки и да продължаваме всеотдайно ‘да работим усилно и да напрягаме всичките си сили’, с перспективата за вечен живот. (1 Тимотей 4:8–10; 6:9–12)

Вечерна трапеза заедно с Исус

18. Каква възможност предоставя Исус на християните от Лаодикия?

¹⁸ Исус продължава: „Ето, стоя пред вратата и чукам. Щом някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза в дома му и ще седна с него на вечерна трапеза, и той с мене.“ (Откровение 3:20) Да, ако християните в Лаодикия посрещнат чистосърдечно Исус в сбора си, той ще им помогне да преодолеят равнодушието си! (Матей 18:20)

19. Какво показва Исус, когато обещава да седне на вечерна трапеза със сбора в Лаодикия?

¹⁹ Това, че Исус споменава вечерната трапеза, несъмнено напомня на християните в Лаодикия за времето, когато той сядал на трапеза със своите ученици. (Йоан 12:1–8) Такива случаи винаги донасяли духовни благословии на присъстващите. Подобно на това и след възкресението на Исус имало случаи, когато той присъствал на трапеза заедно със своите ученици и тези случаи много ги укрепили. (Лука 24:28–32; Йоан 21:9–19) Затова неговото обещание да дойде в сбора в Лаодикия и да седне на вечерна трапеза с членовете му е обещание да им донесе богата духовна полза, ако те го приемат.

20. (а) Какво произлязло от хладкото равнодушие на псевдохристиянството в началото на деня на Господаря? (б) Каква е присъдата на Исус относно псевдохристиянството?

²⁰ Любещата подкана на Исус към християните в Лаодикия има голямо значение за останалите в днешно време помазани християни. Някои от тях си спомнят как в началото на деня на Господаря религиозните представители на псевдохристиянството предизвиквали отвращение с равнодушието си. Вместо да посрещнат радостно идването на господаря Христос през 1914 г., членовете на духовенството на псевдохристиянството воювали едни срещу други в касапницата на Първата световна война, в която двайсет и четири от двайсет и осемте воюващи страни твърдели, че са християнски. Колко е голяма кръвната вина на псевдохристиянството! По време на Втората световна война, която е водена също главно в т.нар. християнски страни, греховете на фалшивата религия отново „се натрупаха чак до небесата“. (Откровение 18:5) Освен това духовенството обърнало гръб на идващото Царство на Йехова, като подкрепило Обществото на народите, Организацията на обединените нации и националистическите революционни движения, които изобщо не могат да разрешат проблемите на човечеството. Отдавна Исус е отхвърлил духовенството, като го е осъдил и изхвърлил, както един рибар изхвърля негодните риби, хванали се в неговата мрежа. Днешното жалко състояние на църквите на псевдохристиянството свидетелства за тази присъда. Нека крайната участ, която ще го сполети, ни послужи като предупреждение! (Матей 13:47–50)

21. Как от 1919 г. насам християните в истинския сбор откликнали на думите на Исус към християните в Лаодикия?

²¹ Дори и в рамките на истинския сбор винаги е имало равнодушни личности, които са като напитка, която нито е стимулиращо гореща, нито е освежаващо студена. Но Исус продължава да обича силно своя сбор. Той се предоставя на разположение на християните, които откликват с гостоприемство, и мнозина са го приели и той е седнал, образно казано, на вечерна трапеза с тях. В резултат на това от 1919 г. насам очите им са се отворили относно значението на библейските пророчества. Те се радват на период на голяма светлина. (Псалм 97:11; 2 Петър 1:19)

22. Каква бъдеща вечерна трапеза може да има предвид Исус, и кой ще участва в нея?

²² Обръщайки се към християните в Лаодикия, Исус може би също имал предвид и друга вечерна трапеза. По–нататък в книгата Откровение също четем: „Щастливи са поканените на сватбената вечеря на Агнето.“ Това е едно величаво победоносно угощение, възхваляващо Йехова, след като той е изпълнил присъдата върху фалшивата религия — угощение, в което участват Христос и неговата цялостна невяста от 144 000 в небесата. (Откровение 19:1–9) Онези членове на древния сбор в Лаодикия, които откликнали — да, и верните братя на Христос Исус днес, които обличат чистата дреха, показваща, че са истински помазани християни, — ще празнуват заедно с младоженеца на тази вечеря. (Матей 22:2–13) Какъв мощен подтик да бъдем пламенни и да се разкаем!

Престол за победителите

23, 24. (а) За каква бъдеща награда говори Исус? (б) Кога Исус седнал на месианския си престол, и кога започнал да съди онези, които твърдели, че са християни? (в) Какво прекрасно нещо обещал Исус на своите ученици, когато установил Възпоменанието на своята смърт?

²³ Исус говори за една бъдеща награда, като казва: „На онзи, който победи, ще позволя да седне с мене на престола ми, както и аз победих и седнах с моя Баща на неговия престол.“ (Откровение 3:21) В изпълнение на думите на Давид от Псалм 110:1, 2, запазилият своята морална безкомпромисност Исус, който победил света, бил възкресен през 33 г. и бил възвеличен и удостоен с честта да седне заедно с Баща си на Божия небесен престол. (Деяния 2:32, 33) През една друга съдбоносна година — 1914 година — Исус дошъл, за да седне на своя собствен месиански престол като цар и съдия. През 1918 г. съденето явно започнало от онези, които твърдели, че са християни. Помазаните победители, които умрели преди това време, били възкресени и се присъединили към Исус в Царството му. (1 Петър 4:17) Той им обещал това, когато установил Възпоменанието на своята смърт, като казал на учениците си: „Аз сключвам договор с вас, както и Баща ми сключи договор с мене за царство, та да ядете и пиете на трапезата ми в моето царство и да седите на престоли, за да съдите дванайсетте племена на Израил.“ (Лука 22:28–30)

²⁴ Какво превъзходно назначение — да седят заедно с властващия Цар по време на „пресътворението“ и да участват заедно с него, въз основа на съвършената му жертва, в довеждането на света на послушното човечество до онова съвършенство, което съществувало в Едем! (Матей 19:28; 20:28) Йоан ни съобщава, че Исус прави онези, които победят, „царство, свещеници на своя Бог и Баща“, за да седят на престоли около величествения небесен престол на самия Йехова. (Откровение 1:6; 4:4) Нека всички ние — независимо дали сме от помазаните, или от обществото на новата земя, което се надява да участва във възстановяването на рая — приемем присърце думите на Исус до християните в Лаодикия! (2 Петър 3:13; Деяния 3:19–21)

25. (а) С какво завършва Исус това послание до християните в Лаодикия, както и предишните? (б) Как отделните християни днес откликват на Исусовите думи към сбора в Лаодикия?

²⁵ Както и при предишните послания, Исус завършва с подканата: „Който има уши, нека чуе какво казва духът на сборовете.“ (Откровение 3:22) Ние живеем много напред във времето на края. Навсякъде край нас се виждат доказателства, че в псевдохристиянството липсва любов, че там всичко е изстинало. От друга страна, нека ние като истински християни откликнем пламенно на посланието на Исус до сбора в Лаодикия, да, на всичките седем послания на нашия Господар до сборовете. Ние можем да направим това, като участваме енергично в изпълнението на Исусовото велико пророчество за нашето време: „И тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.“ (Матей 24:12–14)

26. Кога Исус отново говори директно на Йоан, но в какво участва той?

²⁶ Исусовите наставления към седемте сбора завършват. Той отново говори на Йоан чак в последната глава на книгата Откровение, но участва в много от виденията, например когато става дума за изпълнението на присъдите на Йехова. Нека сега се присъединим към класа на Йоан в разглеждането на второто забележително видение, разкрито чрез господаря Исус Христос.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 73]

Материализмът срещу мъдростта

През 1956 г. един журналист писал: „Изчислено е, че преди сто години средностатистическият човек искал 72 неща, от които 16 били смятани за необходимост. Днес за средностатистическия човек се знае, че иска 474 неща, от които 94 са смятани за необходимост. Преди сто години на средностатистическия човек били предлагани от търговците около 200 неща, но днес човек трябва да отказва на търговската система вече 32 000 неща. Потребностите на човека не са много, но желанията му са безброй.“ Днес хората са бомбардирани от идеята, че материалното богатство и притежанията са основното нещо в живота. Затова мнозина пренебрегват мъдрия съвет от Еклисиаст 7:12: „Мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.“

[Снимка на страница 67]

Водата, стигаща до Лаодикия, била блудкаво хладка. Християните в Лаодикия проявявали незадоволителна равнодушна нагласа