8 Пример

КАКВО ОЗНАЧАВА

Личният пример означава действията на родителите да отговарят на думите им. Например не можеш да очакваш синът ти да е честен, ако чува от тебе „Кажи, че ме няма“, когато не искаш да говориш с някого.

„Една поговорка гласи: ‘Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти казвам!’ Но този метод не работи при децата. Те попиват всяка наша дума и действие като гъби и ще ни кажат, когато примерът ни не съответства на това, на което искаме да ги научим.“ (Дейвид)

БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Нима ти, който проповядваш ‘не кради’, крадеш?“ (Римляни 2:21)

ЗАЩО Е ВАЖНО

Децата и дори младежите се влияят от родителите си повече, отколкото от всеки друг, даже от връстниците си. Това означава, че ти си в най–изгодната позиция да водиш децата си в правилната посока, при условие, разбира се, че и ти вършиш каквото говориш.

„Можем да повторим нещо сто пъти и пак да се чудим дали детето ни е чуло, но веднъж да не постъпим според думите си, и то ще ни го каже. Децата обръщат внимание на всичко, което правим, дори когато мислим, че не е така.“ (Никол)

БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Мъдростта, идваща от горе, е ... нелицемерна.“ (Яков 3:17)

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ

Анализирай стандартите си. Какво гледаш за развлечение? Как се отнасяш към брачния си партньор и децата си? Какви са приятелите ти? Мислиш ли за другите? Накратко казано, дали си такъв, какъвто искаш децата ти да бъдат?

„С мъжа ми не налагаме на децата си стандарти, които ние самите не спазваме.“ (Кристин)

Извинявай се за грешките си. Децата ти знаят, че не си перфектен. Като се извиняваш, щом сбъркаш — както на партньора си, така и на тях, — ще даваш хубав урок по честност и смирение.

„Важно е децата да ни чуват да признаваме грешките си и да се извиняваме. Ако не го правим, само ще ги научим да прикриват своите грешки.“ (Робин)