Любов

ХОРАТА КОПНЕЯТ ЗА ЛЮБОВ. Бракът, семейството и приятелството не могат да процъфтяват без любов. Следователно тя е от съществено значение за психичното здраве и щастието. Какво обаче се има предвид тук с думата „любов“?

Това не е романтичната любов, която, разбира се, също е важна. Става дума за по–висша форма на любов, която подбужда човек да е искрено загрижен за добруването на другите и дори да ги поставя пред себе си. Тя се ръководи от принципи от Бога, но не е лишена от топлота и чувства.

Едно красиво описание на любовта гласи: „Любовта е дълготърпелива и милостива. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, не се държи неприлично, не търси изгода за себе си, не се раздразнява, не е злопаметна, не се радва на неправедността, но се радва на истината, понася всичко, ... надява се на всичко, издържа всичко. Любовта никога не престава.“ (1 Коринтяни 13:4–8)

Тази любов „никога не престава“, в смисъл че никога няма да спре да съществува. Всъщност дори може да става по–силна с времето. И тъй като е дълготърпелива, милостива и готова да прощава, тя „свързва всичко по съвършен начин“. (Колосяни 3:14) Затова във взаимоотношенията, в които тази любов присъства, има сигурност и щастие въпреки несъвършенствата на хората. Да вземем например брачния съюз.

СВЪРЗАНИ „ПО СЪВЪРШЕН НАЧИН“

Ученията на Исус Христос съдържат важни принципи за брака. Например той казал: „Мъжът ще остави баща си и майка си, ще се обвърже с жена си и двамата ще станат една плът. ... Затова нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем.“ (Матей 19:5, 6) Тук се открояват поне два принципа.

„ДВАМАТА ЩЕ СТАНАТ ЕДНА ПЛЪТ.“ Бракът е възможно най–близката връзка между двама души. Любовта може да я предпази от невярност, тоест от това мъжът или жената да станат „едно тяло“ с човек, който не е брачният им партньор. (1 Коринтяни 6:16; Евреи 13:4) Изневярата руши доверието и може да съсипе брака. Ако в семейството има деца, това може да им навреди емоционално, като ги накара да се чувстват отхвърлени, несигурни и обидени.

„ОНОВА, КОЕТО БОГ Е ВПРЕГНАЛ В ОБЩ ЯРЕМ.“ Бракът също е свещен съюз. Двойките, които уважават този факт, се стремят да укрепват брака си. Те не търсят причини да го прекратят, когато се появят проблеми. Любовта им е силна и устойчива. Тази любов „понася всичко“, като преодолява трудностите и запазва мира и разбирателството в брака.

Самопожертвователната любов между родителите е от полза за децата. Млада жена на име Джесика казва: „Баща ми и майка ми истински се обичат и уважават. Като виждам как майка ми уважава баща ми, ми се иска да бъда като нея.“

Любовта е основното качество на Бога. Всъщност Библията казва: „Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Затова не е учудващо, че Йехова, нашият Създател, е наречен „щастливият Бог“. (1 Тимотей 1:11) Ние също ще бъдем щастливи, ако се стремим да подражаваме на неговите качества, особено на любовта му. В Ефесяни 5:1, 2 пише: „Подражавайте на Бога като негови любими деца и живейте в любов.“