Живот без зрение

„Загубих по–голямата част от зрението си още при раждането си, защото са ми сложили много силни капки за очи. През младежките си години ослепях напълно и изпаднах в дълбока депресия.“ (Паки, жена на средна възраст, чийто съпруг също е сляп.)

СЛЕПОТАТА и другите сериозни увреждания на зрението може да са причинени от много неща, включително от травма или заболяване. Те могат да засегнат очите, зрителните нерви или мозъка. Хората, които частично или напълно загубват зрението си, често отказват да приемат състоянието си и са обзети от тъга и страх. Мнозина обаче се научават да се справят добре с положението си и водят удовлетворяващ живот.

Очите обикновено са главното средство, чрез което получаваме информация за света около нас. Затова, когато някой загуби зрението си, той започва да разчита повече на другите си сетива — слух, обоняние, осезание и вкус.

Според списание „Сайънтифик Америкън“ проучванията на невропластичността на мозъка сочат, че той има способността „да се изменя в зависимост от преживяванията“. В статията се добавя: „Има много доказателства, които показват, че ако мозъкът не получава информация от дадено сетиво, той може да се пренастрои така, че да подкрепя и засилва другите сетива.“ Обърни внимание на следните примери:

Слух: Различните звуци като гласове и стъпки могат да рисуват картини в ума на незрящите. Сляп мъж на име Фернандо казва: „Научих се да запомням и разпознавам хората по гласа или дори по походката им.“ Хуан, който също е сляп, споделя: „За слепите гласът на човека представя неговата личност.“ Подобно на всички нас слепите обръщат внимание и на тона на гласа, който предава различни емоции.

Звуците могат да помогнат на сляп човек с развит слух да научи много за околната среда — накъде се движат колите, колко голяма е дадена стая и къде се намират определени препятствия.

Обоняние: То също може да носи много информация и то не само относно източника на миризмата. Например, когато незрящият минава по определен маршрут, неговото обоняние може да му помогне да състави в ума си карта, която да включва кафенета, ресторанти, пазари и т.н. Разбира се, познатите звуци и подробностите, научени чрез допир, допълват картата.

Осезание: „Пръстите са моите очи“, казва Франсиско. Обхватът на тези „очи“ може да бъде разширен посредством бастун. Манасес, който е сляп по рождение, се научил да използва бастун в детството си. Той обяснява: „Знам точно къде се намирам благодарение на другите си сетива, паметта си и маркировката по тротоара, която усещам с помощта на бастуна си.“

Човек чете „Стражева кула“ с брайлова азбука — Списание „Стражева кула“ с брайлова азбука

Също така осезанието помага на много слепи да четат литература с брайлова азбука. Всъщност в днешно време не е необичайно един незрящ да има достъп до различни средства, с които да обогатява познанията си и духовността си. Освен брайлови издания тези средства включват аудиозаписи и компютърни технологии. С тяхна помощ слепите могат да четат Библията и множество помагала за изучаването ѝ.a

Тези духовни уредби са били източник на огромна утеха за Паки и съпруга ѝ, споменати в началото. Те също така са получили подкрепа от голямо духовно семейство, местния християнски сбор на Свидетелите на Йехова. Паки казва: „Сега можем да водим пълноценен и относително самостоятелен живот.“

Наистина, слепотата има своите предизвикателства. Но колко силно свидетелство дават слепите за човешката приспособимост и гъвкавост, когато се изправят пред тези предизвикателства и продължават да се радват на живота!

a Свидетелите на Йехова издават такива помагала с брайлова азбука на повече от 25 езика.

Въпреки че съм сляп, водя удовлетворяващ живот

Марко Антонио е съпруг, баща и съдружник във фирма. Също така е сляп по рождение. Той разказа на „Пробудете се!“ за някои от радостите и трудностите в живота си.

— Имаш собствен бизнес. Как се справяш?

— Моята работа включва да отговарям на телефонни обаждания, да се срещам с клиенти и доставчици и да се занимавам с банкиране.

— Какво правиш в свободното си време?

— Обичам музиката. Тя ме успокоява. Освен това свиря на пиано, макар че ми е трудно да чета нотите и в същото време да свиря с двете ръце. Когато за първи път свиря дадено произведение, чета нотите с дясната ръка, а с лявата свиря на пианото. После повтарям процеса, но си разменям ръцете. Когато науча партитурите наизуст, свиря и с двете ръце.

— Сблъсквал ли си се с някакви по–особени предизвикателства?

— Докато растях, родителите и братята ми се грижеха добре за мене и се отнасяха към мене така, сякаш не съм сляп. Вярно е, че се сблъсквах с обичайните трудности, но свикнах да правя повечето неща, които правят зрящите хора. Когато пораснах, единственото, което ме притесняваше, беше, че не мога да шофирам.

Сега съм съпруг и баща и имам любещо семейство, с което взаимно се подкрепяме. Моят скъп син Давид наследи заболяването ми — атрофия на зрителния нерв. Но аз се опитвам да му давам добър пример. Искам да научи, че с търпение и решителност може да постигне много неща.

— Защо реши да си вземеш куче водач?

— С кучето ми Данте мога да се придвижвам по–бързо и по–безопасно. Когато отивам някъде за първи път, жена ми Лоли, която е зряща, ни придружава, за да може с Данте да научим пътя. Трябва да призная, че в началото ми беше трудно да поверя безопасността си на едно куче. Но Данте спечели доверието ми. Независимо какво се случва наоколо, той остава съсредоточен върху работата. Но когато му махна каишката, се държи като всяко друго куче.

— Ти си Свидетел на Йехова. Как изучаваш Библията?

— Когато още нямаше много устройства за слепите, Лоли ми четеше Библията и различните помагала за изучаване. Тя много ми помагаше. В резултат на това дори можех да изнасям доклади на християнските събрания. Днес обаче мога да чета сам, тъй като имам Библия и библейска литература с брайлова азбука. Мога също да посещавам сайта на Свидетелите на Йехова — jw.org — откъдето свалям аудиозаписи. Освен това имам брайлов дисплей, който ми помага да чета какво пише на монитора. Дисплеят е съставен от малки точки, които се повдигат и образуват брайлови символи. Това е изумително!

Голяма радост ми носи привилегията да помагам при транскрибирането на брайлови издания в клона на Свидетелите на Йехова в Мадрид (Испания). Хората, които се занимават с подготовката на тези издания, ценят предложенията на слепите, защото искат да подобрят качеството на работата си. Затова мога искрено да кажа, че се чувствам обичан и ценен от духовните си братя и сестри.

— Приятно ли ти е да общуваш с другите?

— Да, най–вече със семейството и братята си по вяра, с които също проповядвам от къща на къща. Духовните ми братя и сестри се отнасят към мене, както се отнасят към другите. Понякога дори забравят, че съм сляп!

Бих искал да добавя, че службата ми дава възможност да споделям с хората скъпоценната надежда от Библията. Например в Исаия 35:5 четем, че под управлението на Божието Царство „очите на слепите ще се отворят“. Когато Исус Христос бил на земята, той лекувал слепите и така ни показал какво да очакваме в бъдеще. (Матей 15:30, 31) Следователно слепотата е временен проблем. Това се отнася и за всички други увреждания. В бъдещия земен рай никой няма да каже, че е болен или че има увреждане. (Исаия 33:24; Лука 23:43)