Крепостта Терезин — свидетел на много страдания

НА ПОЛОВИНАТА път между Дрезден и Прага се намира град Терезиенщат (или Терезин). Градът включва огромна крепост със здрави укрепления. Тя била построена, за да спре нахлуването на чужди войски в страната и да защитава жителите в областта.

Йозеф II император на Свещената римска империя, заповядал да се построи крепостта и присъствал както при проучването на мястото, така и по–късно при полагането на основите ѝ в края на 1780 г. Крепостта била построена в чест на майка му императрица Мария Терезия и затова била наречена с немското име Терезиенщат, означаващо „градът на Терезия“.a Твърди се, че на строежа са работили около 14 000 работници. По–голямата част от работата била завършена за четири години.

Когато била построена през 1784 г., крепостта Терезин била най–голямата в земите на Хабсбургите. При строежа ѝ били използвани най–новите инженерни методи за изграждане на укрепления. Но още преди да бъде завършена, във военните стратегии настъпили големи промени.

Вместо да обсаждат крепости, за да завладеят някоя страна, вражеските войски разграбвали околните села. В резултат на това през 1888 г. град Терезин загубил значението си на военна крепост. Широките външни укрепления били превърнати в прекрасни паркове с красиви алеи и пейки.

Крепостта и градът

Крепостта Терезин била замислена да служи като укрепен град. Зад нейните огромни укрепления живеели войници, техните семейства и други граждани.

Близо до главната крепост била построена и по–малка, която служела за военен затвор. В началото на XIX век там били затваряни политическите врагове на империята на Хабсбургите. След около 100 години сред затворниците били и младежите, извършили покушението срещу ерцхерцога Франц Фердинанд през 1914 г. в Сараево. Те не получили смъртна присъда, защото не били навършили двайсет години, но били измъчвани, като някои от тях полудели. Не след дълго повечето от тях умрели в затвора. Главният виновник Гаврило Принцип умрял в този затвор в разгара на Първата световна война.

Малката крепост била известна като един от най–зловещите затвори в Австро–Унгария. Често затворниците били държани в тежки окови в студени и влажни тъмници. По време на Втората световна война крепостта служила за още по–ужасна цел.

„Курортът Терезин“

След като през 1941 г. нахлули в териториите на днешна Чехия и ги окупирали, нацистите започнали да отвеждат евреи в главната крепост. Терезиенщат бил превърнат от нацистите в еврейско гето. Те твърдели, че расовата сегрегация е необходима, за да се избегнат конфликти между евреите и хората от друг произход. Градът бил представян за курорт с ограничен достъп, където евреите получавали лечение, но в същото време нацистите тайно планирали да ги унищожат.

В източната част на Европа нацистите вече били създали лагери на смъртта, в които постепенно премествали евреите от Терезиенщат и от подобни места и ги убивали.b Въпреки че в средата на 30–те години на XX век се знаело за съществуването на тези лагери, нацистите ги представяли за поправителни домове. Но сведенията за лошите условия в лагерите се увеличавали все повече. Впоследствие срещу нацистите били повдигнати обвинения. Затова те измислили план как да отговорят на обвиненията пред обществото. Какво направили те?

През 1944 и 1945 г. по време на Втората световна война представители на Международния Червен кръст били поканени да направят проверка на главната крепост. За да създадат впечатлението, че крепостта е курорт, нацистите извършили мащабна работа по разкрасяване на града.

Номерата на блоковете били заменени с хубави имена на улици. Била направена фалшива банка, детска градина и магазини. В центъра на гетото дори било отворено кафене. Фасадите на сградите били поправени, в централния парк били посадени нови растения и бил построен павилион, където се изпълнявала красива музика.

След това представителите на Червения кръст били поканени на обиколка. Било им позволено да разговарят с определени членове на еврейското „самоуправление“. Тези евреи били внимателно подбрани и отговаряли на въпросите точно както им било казано от нацистите. По време на двете отделни проверки нацистите успели да заблудят представителите на Червения кръст. В техните доклади Терезиенщат е описан като обикновен еврейски град, за чиито жители се полагат грижи. След като представителите на Международния Червен кръст си тръгнали от града, евреите в гетото продължили да страдат, гладуват и умират. Малцина оцелели до края на Втората световна война.

Малката крепост

Малката крепост била използвана от нацистите за затвор. Условията в нея били също толкова лоши, колкото в концентрационните лагери. За мнозина от десетките хиляди мъже и жени, затворени там, Малката крепост била само междинна спирка в пътуването им към по–големите лагери, разположени на територията на Германския райх.

Най–малко 20 Свидетели на Йехова от Прага, Пилзен и други части на страната били затворени в Малката крепост. Какво престъпление били извършили? Те отказвали да подкрепят нацистите и били политически неутрални. Въпреки че била наложена забрана върху проповедната им дейност, Свидетелите продължили да споделят с другите добрата новина от Библията. Те страдали единствено заради вярата си, като някои били убити или измъчвани до смърт.

Поуката за нас

В Библията се казва: „Не се уповавайте на знатни личности, нито на човешки син, който не може да даде спасение! Духът му излиза и той се връща в пръстта си, в същия ден изчезват мислите му.“ (Псалм 146:3, 4) Крепостта Терезин потвърждава тази истина.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 20]

СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА В МАЛКАТА КРЕПОСТ

Повечето Свидетели на Йехова, затворени в Терезиенщат, първо били разпитвани в централното управление на Гестапо в Прага. След престоя им в Терезиенщат обикновено били изпращани в концентрационни лагери в Германия. Как се справили с ужасните условия в затвора, включително с изолацията?

Една Свидетелка, която била затворена в Терезиенщат, разказва: „Тъй като не исках да забравям библейските учения, си ги припомнях постоянно. Във всеки затвор, в който ме преместваха, се опитвах да разбера дали има Свидетели и след това се стараех да се свържа с тях. В същото време полагах усилия да проповядвам, доколкото позволяваха обстоятелствата.“

Очевидно това ѝ помогнало да остане вярна на Бога през цялото време, докато била в затвора, както и през последвалите години.

[Снимка на страница 18]

Марка, показваща идиличния Терезин по време на Втората световна война

[Снимка на страница 19]

Нови затворници, отвеждани към бараките. Надписът гласи: „Трудът освобождава“

[Снимка на страница 19]

Нарове в женското отделение на крепостта

[Снимка на страница 20]

Главният вход на Малката крепост

[Информация за източника на снимката на страница 19]

Двете снимки: With courtesy of the Memorial Terezín