Битката при Айн Джалут — повратен момент в световната история

БЪРЗИ и страховити конници тръгнали от Монголия, опустошавайки по пътя си всеки град, който отказвал да се предаде. През февруари 1258 г. яростно нападнали Багдад и успели да пробият стените му. В продължение на една седмица те плячкосвали града и избивали жителите му. Целият ислямски свят изпитвал ужас от монголите.a

През януари 1260 г. монголите се отправили на запад и унищожили град Алепо в Сирия подобно на Багдад. През март Дамаск отворил портите си пред монголите и се предал. Скоро след това те превзели палестинските градове Наблус (близо до древен Сихем) и Газа.

Монголският генерал Хулегу поискал от султана ал–Музафар Сайф ал–Дин Котуз, мюсюлманският владетел на Египет, също да се предаде. Хулегу заплашил, че в противен случай за Египет ще има ужасни последствия. Войските на генерала превъзхождали египетската войска с 20 000 души, като съотношението било 15 към 1. Професорът по ислямска история Назир Ахмед казва: „Мюсюлманският свят бил застрашен от унищожение.“ Какво щял да направи султан Котуз?

Котуз и мамелюците

Котуз бил мамелюк, роб от турски произход. Мамелюците били роби, използвани като воини от аюбидските султани на Кайро. През 1250 г. обаче тези роби отхвърлили властта на господарите си и станали владетели на Египет. Впоследствие Котуз придобил власт и през 1259 г. станал султан. Той бил умел воин, който нямало да се предаде без битка на монголите. Но възможността да ги победи изглеждала незначителна. Точно тогава настъпили събития, които оказали силно влияние върху световната история.

До Хулегу стигнала вестта, че Мангу, великият хан на монголите, е умрял в далечна Монголия. Разбирайки, че в страната му вероятно предстои ожесточена битка, Хулегу изтеглил по–голямата част от своята войска. Той оставил между 10 000 и 20 000 воини, които според него били достатъчно, за да завладеят Египет. Котуз разбрал, че събитията са се обърнали в негова полза и че е настъпил моментът да победи нашествениците.

Между Египет и монголите обаче били разположени други врагове на мюсюлманите, войските на кръстоносците, които били дошли в Палестина, твърдейки, че тя е „Свята земя“ за християните. Котуз поискал от тях да премине безопасно през териториите им и да получи правото да си набави провизии, за да нападне монголите в Палестина. Кръстоносците се съгласили. В крайна сметка Котуз бил единствената им надежда областта да бъде спасена от нашествието на монголите, на които те също гледали като на врагове.

В резултат на това настъпило времето за решителен сблъсък между мамелюците и монголите.

Айн Джалут в Палестина

През септември 1260 г. войските на мамелюците и на монголите се изправили една срещу друга при Айн Джалут, разположен в долината Ездраелон. Смята се, че Айн Джалут се намирал близо до древния град Магедон.b

Историкът Рашид ал–Дин казва, че мамелюците устроили засада на монголите при Магедон. Котуз скрил по–голямата част от конниците си сред хълмовете покрай долината и заповядал на малък отряд да предизвика нападение от страна на монголите. Те си помислили, че пред тях е цялата мамелюкска войска и затова атакували. Тогава Котуз им нанесъл изненадващ удар. Той заповядал на останалата част от войската си бързо да излезе от укритията си и да нападне монголите. Нашествениците били разгромени.

Това било първото поражение на монголите, откакто били започнали похода си на запад преди 43 години. Въпреки че броят на воините, участвали в сражението, бил сравнително малък, битката при Айн Джалут е смятана за една от най–значимите в историята. Благодарение на тази битка унищожаването на мюсюлманите било предотвратено, илюзията, че монголите са непобедими била разбита, и войската на мамелюците си върнала изгубените територии.

Последиците от битката при Айн Джалут

Монголите се върнали няколко пъти в областите Сирия и Палестина, но никога повече не нападнали Египет. Потомците на Хулегу се установили в Персия, приели исляма и след време се превърнали в защитници на ислямската култура. Техните територии станали известни като Персийски илханат, тоест „подчинено ханство“.

Котуз не се радвал дълго на победата си. Малко след това бил убит от свои съперници. Сред тях бил Байбарс I първият султан на обединеното отново царство на Египет и Сирия. Мнозина го смятали за истинския основател на династията на Мамелюците. Неговата нова държава, процъфтяваща и добре управлявана, съществувала два века и половина до 1517 г.

За около 250 години мамелюците прогонили кръстоносците от Светите земи. През този период те насърчавали търговията и производството, подпомагали изкуството и строили болници, джамии и училища. Под управлението им Египет се превърнал във важен център на ислямския свят.

Битката при Айн Джалут оказала влияние не само на Близкия изток. Тя изиграла важна роля за развоя на събитията в западните страни. В списание „Сауди Арамко Уърлд“ се казва: „Ако бяха завладели Египет, монголите можеха след завръщането на Хулегу да продължат през северна Африка и да достигнат Гибралтарския проток.“ Тъй като междувременно вече били достигнали Полша, така монголите щели да обсадят Европа от всички страни по суша.

В същото списание пише: „Дали при такива обстоятелства изобщо щеше да има Ренесанс в Европа? Светът днес можеше да изглежда по съвсем различен начин.“

[Бележки под линия]

[Карта на страница 12]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Дамаск

СИРИЯ

пл. Тавор

Долината Ездраелон

Айн Джалут (близо до Магедон)

Наблус (Сихем)

Йерусалим

Газа

ЕГИПЕТ

[Снимка на страница 12]

Изглед към древния град Магедон

[Снимка на страница 13]

Войските на мамелюците и на монголите се изправили една срещу друга през септември 1260 г. при Айн Джалут в долината Ездраелон

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 14]

Развалини на древния град Сихем и на заден план съвременният град Наблус