Търсели злато, а намерили дом

ДНЕС в много градове по света има китайски квартали, отличаващи се с колоритните си ресторанти, магазини, празненства и драконови танци. Но всеки от тях си има своя история. Основна роля в историята на китайските квартали в Австралия изиграли безстрашните китайски имигранти, които дошли по тези южни земи в миналото с надеждата да забогатеят в новооткритите златни находища.

Новата златна планина

Когато през 1851 г. било намерено злато в Австралия, дотогавашният малък приток на преселници от Китай бързо прераснал в голяма вълна имигранти. Хиляди мъже напуснали делтата на река Джудзян в китайската провинция Гуандун и предприели изнурителното пътуване на юг. Откритите преди това златни находища в Калифорния били наречени от китайците, говорещи кантонски, Златната планина. Затова австралийските златодобивни райони станали Новата златна планина.

Мъжете напуснали родината си не само заради надеждата да намерят злато. Китай бил засегнат от граждански размирици, природни бедствия и бедност, което направило живота там особено тежък.

За съжаление някои от първите китайци, които отплавали за Австралия, не доживели да видят бреговете ѝ. Те били покосени от болестите, върлуващи из претъпканите кораби по време на дългото пътуване. Но и на онези, които оцелели и стигнали до целта си, никак нямало да им е лесно.

Къртовски труд

Скоро преселниците били обзети от самота, защото китайската култура повелявала жените и децата да останат в родината, за да пазят мястото си в семейното родословие. През 1861 г. в Австралия имало над 38 000 китайци и едва 11 китайки. Но само малцина от тях възнамерявали да се установят там. Повечето искали да се върнат вкъщи при семейството си с богатство и слава.

С тази амбиция те се впуснали да търсят злато. Златотърсачите живеели в палатки и се трудели дълги часове под палещите лъчи на слънцето. Някои, поне в началото, се страхували да копаят под земята заради суеверия. Затова работели на повърхността, промивайки златоносен пясък с помощта на коритце и дървен улей. Усилията им дали резултат. Според сведенията между 1854 и 1862 г. в Китай били изпратени около 18 660 килограма злато от щата Виктория.

За жалост част от новопридобитото богатство било пропиляно на хазарт или за опиум — пороци, на които самотните златотърсачи лесно се поддавали. Често това съсипвало здравето им, стопявало средствата им и ги лишавало от възможността да се върнат у дома. Някои получили помощ от китайски организации или благодетели, но други умрели преждевременно, бедни и самотни.

Китайците трябвало също да търпят завистта и подозрението на останалите златотърсачи, за които сплотената китайска общност била сериозна конкуренция. Тази недоброжелателност довела до нападения над китайци — златото им било разграбвано, а палатките и провизиите им били подпалвани. След време враждебното отношение намаляло. Но през 1901 г., около 50 години след откриването на злато в Австралия, бил приет закон, който възпрепятствал азиатската имиграция в страната — ограничение, вдигнато едва през 1973 г.

Златото свършва

Когато залежите се изчерпали, някои китайци решили да останат в Австралия. Така в градовете покрай златните находища се появили множество китайски перачници, ресторанти и зеленчукови градини. Китайците си спечелили добро име като майстори на мебели и търговци на пресни плодове и зеленчуци. В резултат на това до края на XIX век възникнали китайски квартали в много австралийски градове, сред които Атъртън, Брисбейн, Брум, Даруин, Кеърнс, Мелбърн, Сидни и Таунсвил.

Тъй като малко китайки се преселили в Австралия, много от мъжете останали несемейни. Някои обаче се оженили за австралийки въпреки предразсъдъците на местните спрямо такива бракове. След време техните потомци станали неразделна част от австралийското общество.

Днес в Австралия живеят повече китайски имигранти от когато и да било преди. Голяма част пристигат, за да получат висше образование или да търсят възможности за бизнес начинания. Сред тях има и много жени. По ирония на съдбата заради променящата се световна икономика много от мъжете, които са се установили със семейството си в Австралия, се връщат в Азия, за да работят в Китай, Сингапур, Тайван или Хонконг.

Времената са се променили. Но целта на имигрантите по света си остава същата — да намерят сигурност и сполука в чужда страна.

[Блок/Снимка на страница 20]

ПО–ДАЛЕЧЕ ОТ ОЧАКВАНОТО

За да не плащат такси, китайските пътници слизали от корабите далече от големите пристанища и на стотици километри от златните находища. Едно от тези отдалечени места било градчето Роуб в щата Южна Австралия. Населението му било 100–200 души и през 1857 г. само за пет месеца през него минали поне 12 000 китайци.

Със забележителна издръжливост и сътрудничество групи от стотици мъже се придвижвали през слабо населените райони към златните находища във вътрешността на страната. Но пътуването било много по–дълго от очакваното и понякога отнемало цели пет седмици. По пътя имигрантите ядели водорасли, с които се били запасили, кенгурута и вомбати. Освен това копаели кладенци и проправяли пътеки за идващите след тях.

С типичните си плитки и с конусовидните си шапки мъжете често вървели в колона по един и пеели. По пътя им са намерени китайски монети. Новопристигналите захвърляли парите, когато разбирали, че те нямат никаква стойност в Австралия.

[Източник]

Image H17071 State Library of Victoria

[Блок/Снимка на страница 21]

НЕЩО ПО–ЦЕННО ОТ ЗЛАТОТО

Уън Чу работил като еколог към Китайската академия на науките. За да се издигне в научните среди, през 90–те години на миналия век той отишъл със съпругата си Су в Европа, където получил допълнително образование. Там двамата се запознали със Свидетелите на Йехова и обсъждали Библията с тях. През 2000 г. Уън и Су се преместили в Австралия, където продължили научната си дейност — Су в областта на молекулярната биология. Подновили и изучаването си на Библията.

Уън казва: „Работихме десетилетия наред, за да получим по–високи научни степени. Но виждах, че накрая всички остаряваме, разболяваме се и умираме. Затова се питах какъв е смисълът на живота. Всичко изглеждаше напразно. В Библията обаче аз и Су намерихме логични и задоволителни отговори на най–важните житейски въпроси.

Изучаването на Библията ни подбуди да изследваме концепция, за която не се бяхме замисляли преди — съществуването на Създател. Прочетох книгата на Свидетелите „Животът — как е възникнал? Чрез еволюция или чрез сътворение?“, както и един от трудовете на Чарлз Дарвин за еволюцията. Това, в допълнение на собствените ми научни изследвания, ме убеди, че има Създател. Су стигна до същото заключение.

Друго, което ни убеди, че наистина има Бог, е силата на Библията да променя живота на хората към по–добро. Благодарение на тази невероятна книга имаме не само надежда за бъдещето, но и истински приятели и по–здрав брак. Със Су се покръстихме през 2005 г., щастливи, че сме намерили нещо много по–ценно от научните степени и ‘златото, което погива’.“ (1 Петър 1:7)

[Снимка на страница 19]

Китайски златотърсач през 60–те години на XIX век

[Информация за източници на снимките на страница 19]

Китайски квартал в Сидни: © ARCO/G Müller/age fotostock; златотърсач: John Oxley Library Image 60526 State Library of Queensland