От нашите читатели

Нещо по–ценно от богатството (март 2009 г.) В статията бяха цитирани думите на Костас: „Бог не иска да живеем в разкош.“ Мислех, че Йехова не поставя ограничения колко притежания да имат неговите служители, стига да го поставят на първо място в живота си. Погрешно ли е да живеем в разкош, ако служим вярно на Йехова?

Дж. Д. (САЩ)

Отговорът на „Пробудете се!“: Библията не осъжда богатството. Всъщност много служители на Бога в миналото били богати. (Битие 25:5; 26:12–16; Йов 1:1–3) Но би било добре онези, които са богати, да помнят, че ‘самонадеяното хвалене с притежаваните неща не произхожда от Бащата, а от света’. (1 Йоан 2:16) Освен това апостол Павел казал: „Любовта към парите е коренът на всякакво зло.“ Той споменал, че като пренебрегвали духовните неща поради желание да забогатеят, ‘някои се отклонили от вярата и си причинили много страдания’. (1 Тимотей 6:10) Разбира се, Божието Слово не посочва, че богатите трябва да се чувстват виновни, тъй като имат повече от останалите. Християните са насърчени „да бъдат щедри, готови да споделят с другите“, независимо с какво разполагат в материално отношение. (1 Тимотей 6:18)

Когато думите не могат да бъдат изказани на глас (октомври 2008 г.) Много ме насърчи статията за Хилари, която страда от синдрома на Рет. Петгодишният ми внук не може да вижда, да чува, да ходи, да говори или да седи. Онова, което прочетох, ме увери, че когато му пея, чета и говоря, когато го милвам и масажирам, в неговия мозък се случва нещо. Разплаках се, когато прочетох думите на майката на Хилари: „Макар и да не мога да разбера какво ми казва, Йехова я разбира.“ Това ми помогна да осъзная, че макар и внукът ми да не може да говори, Йехова може да чуе гласа на сърцето му.

М. А. (Япония)

Дъщеря ми е на 43 години, но това е първата статия, която ми помогна да разбера състоянието ѝ и причините за нейното увреждане. Искрено съчувствам на Хилари, майка ѝ и сестра ѝ. Макар и да живеем на хиляди километри от тях, имаме подобни обстоятелства и ценя техния пример на вяра, любов и издръжливост.

Т. Я. (Гана)

Абортът — дали наистина е най–доброто решение? (юни 2009 г.) Благодаря ви за поредицата от статии относно аборта. Когато бях на около 25 години, реших да направя аборт, за което по–късно дълбоко съжалявах. Ако не бях научила истината, сега щях да се чувствам напълно отчаяна. Много съм признателна, че вече имам надежда и че разбрах за прошката на Йехова.

Анонимно (САЩ)

Въпроси на младите хора: Как да преодолея скръбта? (август 2009 г.) Аз съм само на 22 години, а смъртта на баща ми дойде толкова бързо и неочаквано, че бях напълно съкрушена. Както беше споменато в статията, ще ми липсва възможността да споделям с него най–важните моменти от живота си. Изминаха три години, но все още ми е трудно да се възстановя. Въпреки това статията ми донесе голяма утеха. Дадените предложения за справяне със ситуацията, макар и да бяха трудни за прилагане, се оказаха много резултатни. Благодаря ви за чудесната работа, която вършите.

Н. П. (Франция)