Защо сме тук?

Какъв е смисълът на живота?

КЪМ тези често задавани въпроси мнозина биха добавили още един: „Бихме ли могли да очакваме нещо повече от това просто да живеем седемдесет или осемдесет години и после да умрем?“ (Псалм 90:9, 10)

Вероятно тези въпроси започват да ни измъчват особено силно, когато осъзнаем колко кратък е наистина човешкият живот. Разбира се, хората, които се намират в застрашаваща живота ситуация, не са единствените, които се питат защо сме тук. Разочарованието също може да ни подтикне да си зададем този въпрос, а някои хора си го задават, когато се замислят по–сериозно за своя живот.

Дейв например имал добре платена работа и хубав апартамент. Той обичал да се събира с многото си приятели. Ето какво разказва той обаче: „Прибирах се късно през нощта след едно събиране и изведнъж се замислих: ‘Та това ли е всичко? Да поживея малко и после да умра. Или животът не е само това?’ Осъзнах колко празен беше моят живот по онова време.“

В своята книга „Смисълът в живота“ Виктор Франкъл отбелязва, че някои от хората, които като него преживели холокоста, започнали да си задават този въпрос след като били освободени от концентрационните лагери. Завръщайки се у дома, някои от тях установили, че техните близки вече не били живи. Виктор Франкъл пише: „Горко на човека, който, когато най–сетне дойде дългоочакваният ден, установи, че той е коренно различен от всичко, за което е копнеел.“

Кого вълнува този въпрос

Въпросът „Защо сме тук?“ е вълнувал хора от всички поколения. В Библията се говори за личности от миналото, които са искали да знаят каква е целта на техния живот. Например, след като загубил богатството и децата си и докато страдал от мъчителна болест, Йов задал следния въпрос: „Защо не умрях при раждането, и не издъхнах щом излязох из утробата?“ (Йов 3:11)

Пророк Илия изпитвал същите чувства. Той бил самотен и мислел, че няма други служители на Бога. Тогава казал с горчивина: „[Достатъчно] е сега, Господи, вземи душата ми.“ (3 Царе 19:4) В наши дни много хора се чувстват по същия начин. Да, както пише в Библията, Илия бил „човек като всички нас“. (Яков 5:17)

Може ли животът да бъде едно успешно пътуване?

Хората често сравняват живота с едно пътуване. Точно както някой може да тръгне на път, без да има определена цел, така и хората биха могли да живеят живота си, без да разбират каква всъщност е целта му. Ако това стане, човек може да попадне в капана на „постоянната заетост в живота“, както се изразява световноизвестният писател Стивън Кови. Той пише, че има хора, „които постигат празни победи една след друга, а след това изведнъж осъзнават, че това е било за сметка на неща, които всъщност са били много по–ценни за тях“.

Не си ли съгласен, че да ускоряваш хода си при едно пътуване е безсмислено, ако не си поел в правилната посока? По подобен начин, ако търси смисъл в живота просто като се стреми да бъде все по–зает, човек ще чувства единствено празнота, вместо да изпитва истинско удовлетворение от живота.

Желанието да разберем защо сме тук е присъщо на хора от всякаква възраст и от всякаква народност. То произлиза от една дълбока вътрешна потребност, която имаме всички ние, една духовна потребност, която може да остане неудовлетворена, дори ако всичките ни материални нужди са удовлетворени. Нека да разгледаме как някои хора са се опитали да удовлетворят тази своя потребност и да разберат какъв е смисълът на живота.

[Текст в блока на страница 4]

Ако търси смисъл в живота просто като се стреми да бъде все по–зает, човек ще чувства единствено празнота, вместо да изпитва истинско удовлетворение

[Снимка на страница 3]

Йов се питал защо се е родил

[Снимка на страница 4]

Илия бил „човек като всички нас“