Мидата пауа — красиво бижу от морето — ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева Кула“

Мидата пауа — красиво бижу от морето

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Под водата край скалистия бряг на океана бавно се придвижва огромна мида и яде водораслите, които се полюшват от течението. Отвън черупката ѝ, покрита с варовикови отлагания и миниатюрни морски създания, не е особено привлекателна, но отвътре тя блести в прекрасни преливащи се цветове — тюркоазено, морскозелено и индигово, които преминават в нежни жълтеникави и розови цветове със златисти и сребристи оттенъци.

ТОВА забележително създание се нарича пауа и е представител на рода Халиотис. То се среща единствено в Нова Зеландия. Както то, така и роднините му, живеят под водата край скалисти морски брегове. Хората ценят мидата пауа изключително много заради прекрасните цветове на седефа от вътрешната страна на черупката, който може да се използва за направата на красиви бижута. Освен това мнозина смятат месото ѝ за деликатес. Нещо повече, в тази мида могат да бъдат култивирани блестящи перли.

По света се срещат над сто представители на рода Халиотис. Някои от тях живеят в ЮАР, Калифорния (САЩ), Япония, Австралия и остров Гърнси в Ламанша. Но само в студените води в южната част на Тихия океан се среща видът Халиотис ирис, или прелестната и многоцветна новозеландска пауа.

Чудо на природата

От вътрешната страна на черупката на мидата пауа последователно се натрупват пластове от определен белтък и от калций, които подобно на опала пречупват светлината в прекрасни цветове. Затова тази мида е наричана „опалът на морето“. Когато температурата на морската вода спадне, мидите пауа заспиват зимен сън. Тогава слоевете в техните черупки нарастват по–бавно. Според една специалистка разнообразието в цветовете на черупката може да се дължи на различните хранителни вещества във водата, както и на цветовете на водораслите, с които се храни мидата.

Мидите пауа са много избирателни по отношение на храната си и са особено претенциозни по отношение на съседите си. Те никога не живеят в близост до бодливите морски таралежи „кина“, защото те обичат да ядат същите водорасли, които харесват мидите пауа. Освен това техен смъртен враг са морските звезди. Само няколко такива звезди могат да унищожат цяла колония миди. Коварните морски звезди поставят крайниците си върху отворите, през които мидата диша, и тя се задушава. Когато накрая тя падне от каменистата си крепост, за морската звезда е много лесно да я изяде.

Много приложения

Макар че тъмната външност на мидата не е особено привлекателна, векове наред маорите, коренните жители на Нова Зеландия, използват месото ѝ за храна. Ядливата част всъщност е големият мускул, или крак, с който мидата се придвижва в скалистия си дом. Освен това маорите използват черупката на мидата за рибарска стръв, за украса и за направата на красиви бижута, а когато правят различни фигури, поставят парченца от черупката вместо очи.

В наши дни тази мида е харесвана повече от всякога. И едва ли може да се каже, че пътуването до Нова Зеландия е завършено, ако туристите не си купят някакво бижу, направено от уникалния новозеландски седеф на мидата пауа.

Днес гмуркачи без кислородни апарати често събират огромно количество от тези миди. Всъщност това се е превърнало в износна търговия за милиони долари. За да се погрижат за оцеляването на мидите пауа във водите край Нова Зеландия, местните власти са поставили ограничение върху броя на мидите, който може да се събира всяка година. По–голямата част от месото се консервира и се изпраща на азиатския пазар, а друга част се замразява и се изпраща в Сингапур и Хонконг, където е любим деликатес. Често то се предлага сурово и нарязано в стил суши. Въпреки че тези миди се срещат в изобилие край бреговете на Нова Зеландия, много от жителите ѝ никога не са вкусвали месото им, именно защото то се изнася в огромни количества за чужбина.

За да удовлетворят търсенето на миди пауа на международния пазар, доставчиците започнаха да се занимават с модерното днес аквакултурно производство. Чрез този метод успешно се развъждат и други видове от рода на мидите пауа в Австралия, Япония и САЩ. Мидите се култивират в резервоари с определена температура на водата далече от естествената им морска среда.

Култивираните миди са със също толкова голям апетит, колкото роднините им в естествена среда. Количеството храна, което могат да изядат на седмица, се равнява на половината от собственото им тегло. Освен това се оказва, че мидите пауа са доста подвижни. Ако някой ги преобърне, те успяват бързо да се изправят. Култивираните миди пауа са лесни за отглеждане. Една специалистка казва, че те са „прекрасни създания за отглеждане, защото са много питомни, държат се добре и освен това никога не си връщат“.

Красиви перли

Освен че мидите пауа се използват за храна и за направата на бижута, в тях се образуват също блестящи перли. Те рядко се срещат в мидите пауа, живеещи в морето, но могат да бъдат култивирани с помощта на метода, развит през деветдесетте години на XIX век от френския учен Луи Бутан. В крайна сметка се получава перла с полусферична форма и със същите прелестни цветове като тези на черупката на мидата. Какво точно представлява този метод?

В мидата се поставя изкуствено чуждо тяло, обикновено на три места — две отстрани и едно отзад. Постепенно мидата покрива тези чужди тела със слоеве седеф, който съдържа калциев карбонат и конхиолин. След поне осемнайсет месеца, през които тялото е било обвивано в хиляди пластове, се получава малка перла. (Виж блока по–долу.) За образуването на голяма перла понякога са необходими цели шест години. От петдесет миди само в една ще се образува почти съвършена перла с гладка повърхност, прекрасни цветове и невероятен блясък.

Специалистите още не са успели да спомогнат за образуването на кръгла перла от миди пауа. Това е така, защото за разлика от бисерните миди, мидата пауа има в стомаха си мускул, който отхвърля всякакви мъниста от храносмилателната си система. Може би някой ден някой ще открие тайната за образуването на мечтаната сферична перла.

Междувременно можем да се наслаждаваме на онова, което тази очарователна мида предлага — красиви блестящи бижута, вкусна храна и черупка с прелестни цветове. Нима не трябва да сме благодарни на Бога за този прекрасен подарък? (Яков 1:17)

[Блок/Снимка на страници 24, 25]

ЗДРАВ ДОМ

Основната съставка на черупката на мидата пауа е калциевият карбонат. От същия материал се прави тебеширът, но черупката на мидата пауа е поне трийсет пъти по–здрава от тебешира!

Мидата извлича калциевия карбонат от морската вода и след това от него се образуват изключително тънки седефени плочици, които, освен че правят черупката много здрава, ѝ придават цвят и блясък. Плочиците са свързани помежду си с лепливо вещество, състоящо се от вид белтък и вид захар, което се нарича конхиолин. Това силно „лепило“ допринася също за огледалната повърхност на черупката отвътре.

Учените не са успели да създадат подобно лепило, нито да наподобят начина, по който е направена черупката на мидата. Каквито и пукнатини да се появят по нея, тя се възстановява и освен това използва поне пет различни начина да се предпази от счупване. Да, мидите пауа са истинско доказателство за божествен замисъл и направа.

[Източник]

[Информация за източника на снимката на страница 23]

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Silverdale Marine Hatchery New Zealand