Защо са празни мрежите?

„Виждал съм и добри, и лоши години, но не съм виждал толкова голяма криза в риболова — казва Джордж, който е на 65 години и лови риба по североизточното крайбрежие на Англия. — Всички запаси са изчерпани — сьомга, бяла риба, треска, омари — нищо не остана.“

ДЖОРДЖ съвсем не е единственият, който изразява безпокойство по този въпрос. Подобни тревожни сведения се чуват от всички краища на света. Агустин от Перу, който е капитан на 350–тонен риболовен кораб, казва: „Сардините започнаха да намаляват преди около дванайсет години. В Перу целогодишно имаше риба в изобилие, но сега често оставаме без работа месеци наред. Преди никога не сме ловили риба на повече от двайсет и пет километра от брега, а сега навлизаме на разстояние до триста километра навътре в морето, за да намерим нещо.“

Антонио, който живее в областта Галисия (Испания), споделя: „Рибар съм вече над двайсет години. Постепенно видях как рибата в морето намалява. Ние вземаме от морето повече, отколкото то може да даде.“

Макар че на лишените от риба океани не може да бъде направена толкова покъртителна снимка, колкото на унищожените тропически гори, пораженията са също толкова реални. Неотдавна Организацията на ООН за прехрана и земеделие изказа следното предупреждение: „Положението е изключително сериозно и обезпокоително предвид факта, че рибните запаси в около 75 процента от световните риболовни зони намаляват, биват свръхексплоатирани или вече са напълно изчерпани.“

Рибата е основният източник на животински белтъчини за една пета от населението на земята. Следователно съществува опасност една от основните ни храни да изчезне. Освен това рибата не се среща навсякъде в морето. Всъщност навътре в открито море почти няма живот. Най–богатите на риба райони обикновено са недалече от крайбрежието и там, където към повърхността се издига вода от дълбините на океана, богата на хранителни вещества. С тях се храни фитопланктонът, който е в основата на хранителната верига в морето. Но как рибарите унищожават риболовните зони, от които зависи прехраната им? Нека да разгледаме историята на една такава зона, за да разберем отговора.

Унищожителният риболов в района Гранд Банкс започва

Когато мореплавателят с италиански произход Джон Каботa потеглил от Англия, прекосил Атлантическия океан и открил богатия на риба район Гранд Банкс в плитките води недалече от канадския бряг, започнало нещо подобно на треска за злато. Това се случило само пет години след историческото пътешествие на Христофор Колумб през 1492 г. Не след дълго стотици рибари започнали да прекосяват океана, за да ловят риба в този район. Дотогава никой европеец не бил виждал такова изобилие от треска.

По онова време треската била ценна почти колкото златото. Дори и днес навсякъде по света хората я ценят заради бялото ѝ месо, което почти не съдържа мазнини. Атлантическата треска обикновено тежи от 1,4 до 9 килограма, но някои екземпляри в района Гранд Банкс били големи колкото човек. През вековете след откритието на Джон Кабот, рибарите увеличили улова си, като се научили да използват тралове и риболовни въжета с хиляди куки със стръв, наричани още парагади.

Влиянието на промишления риболов

През XIX век някои европейци започнали да изразяват безпокойството си относно намаляването на рибните запаси, особено на херингата. Но професор Томас Хъксли, президентът на Лондонското кралско дружество, заявил по време на Международното риболовно изложение, проведено в Лондон през 1883 г.: „Числеността на тези риби е толкова неописуемо голяма, че броят на рибите, които улавяме, е сравнително незначителен. ... Затова смятам, че запасите от треска ... и вероятно запасите от риба във всички големи риболовни райони са неизчерпаеми.“

Малцина се съмнявали във възгледа на г–н Хъксли дори след като огромни параходи започнали да пристигат в района Гранд Банкс да ловят риба. Търсенето на треска се увеличило, особено след като през 1925 г. Кларънс Бърдзай от щата Масачузетс (САЩ) изобретил метод за бързо замразяване на рибата. Уловът се увеличил още повече, когато рибарите започнали да използват траулери с дизелово гориво. Но истинското нашествие тепърва започвало.

През 1951 г. странен наглед британски кораб пристигнал в Гранд Банкс. Дължината му била 85 метра, а вместимостта му — 2600 тона. Това бил първият в света риболовен траулер с оборудване за дълбоко замразяване на рибата. На кърмата му имало рампа, където със специално подемно оборудване била издърпвана огромната му мрежа, а на долните палуби имало няколко редици машини за обезкостяване и замразяване на рибата. С помощта на радар и ехолоти корабът можел денонощно да лови цели рибни пасажи седмици наред.

Други държави също разбраха колко голяма печалба може да се получава по този начин и скоро стотици подобни траулери започнаха да бродят из моретата, като уловът достигаше двеста тона риба на час. Вместимостта на някои от корабите достигаше осем хиляди тона и някои от мрежите им бяха достатъчно големи да обвият огромен пътнически самолет.

Ситуацията става необратима

В книгата „Краят на океана“ се казва, че „в края на седемдесетте години на миналия век повечето хора все още живееха със заблудата, че богатството на океаните е безгранично“. Все повече огромни траулери ловяха риба в района Гранд Банкс през осемдесетте години на миналия век. Учените предупреждаваха, че популацията на треската скоро ще намалее съвсем. Но вече хиляди зависеха от риболова и властите се въздържаха от това да вземат решение, което няма да се хареса на обществото. Накрая през 1992 г. учените доказаха, че само за трийсет години популацията на треската е намаляла с цели 98,9 процента. Тогава уловът на треска в Гранд Банкс беше забранен. Но вече беше късно. Петстотин години след като бил открит, един от най–богатите на риба райони в света беше съсипан.

Рибарите се надяваха, че рибата скоро ще се появи отново. Но треската живее повече от двайсет години и минава много време, докато достигне полова зрялост. От 1992 г. насам популацията на треската още не се е възстановила, както се надяваха хората.

Световна рибна криза

Онова, което се случи с района Гранд Банкс е само един тъжен пример за световния проблем в рибната индустрия. През 2002 г. министърът на околната среда във Великобритания заяви, че „шейсет процента от световните рибни запаси вече са унищожени поради риболовната дейност“. Сред многото застрашени видове са рибите тон (тунец) и меч, акулите и морските костури.

Много от развитите страни вече са изчерпали рибните си ресурси, поради което огромните риболовни кораби се отправят към далечни места, за да експлоатират риболовните зони там. Бреговете на Африка например се славят като едни от най–богатите на риба райони. На много места местните власти не могат да си позволят да откажат да издадат разрешителни за риболов, защото те осигуряват основния приход на чужда валута за хазната. Разбираемо е защо местните жители са изключително недоволни от намаляването на рибните запаси по тези места.

Защо продължава прекомерният риболов?

За един външен човек разрешението на проблема изглежда много лесно — трябва да се спре прекомерният риболов. Но нещата не са толкова прости. При промишления риболов се прави сериозна инвестиция в оборудването. Затова всеки рибар се надява, че другите ще преустановят дейността си, а той ще може да продължи. В крайна сметка никой не спира. Освен това проблемът отчасти се дължи на факта, че правителствата често са най–големите инвеститори в риболовната дейност. В списанието „Ишус ин Сайънс енд Текнолоджи“ се казва: „Държавите често смятат целите [на ООН] във връзка с опазването на риболовните зони за линия на поведение, която другите държави трябва да спазват, но самите те могат да нарушават.“

Спортният риболов също допринася за това положение. Относно едно проучване, проведено в САЩ, в списание „Ню Сайънтист“ се казва следното: „В Мексиканския залив 64 процента от свръхулова се дължат на спортния риболов.“ Тъй като рибарите както в спортния, така и в промишления риболов имат голямо влияние, властите обикновено правят онова, което ще се хареса на хората, вместо да се грижат за опазването на рибните запаси.

Възможно ли е да бъдат защитени рибните запаси по света? В своята книга „Живият океан“ Бойс Торн–Милър пише: „Нищо не може да спаси океанските видове, докато не настъпи коренна промяна в нагласата на хората.“ За щастие Създателят на земята, Йехова Бог, е установил едно Царство, което ще се погрижи за това в бъдеще цялата земя да бъде в безопасност. (Даниил 2:44; Матей 6:10)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 21]

Вследствие на прекомерния риболов моретата биват лишавани от живот подобно на тропическите гори, унищожавани от човека

[Текст в блока на страница 22]

„Рибните запаси в около 75 процента от световните риболовни зони намаляват, биват свръхексплоатирани или вече са напълно изчерпани.“ (Организация на ООН за прехрана и земеделие)

[Текст в блока на страница 23]

Рибата е основният източник на животински белтъчини за една пета от населението на земята

[Снимка на страница 23]

Камбоджа

[Снимка на страница 23]

Промишлен риболов в Аляска

[Снимка на страница 23]

Демократична република Конго

[Информация за източника на снимката на страница 20]

© Janis Miglavs/DanitaDelimont.com

[Информация за източници на снимките на страница 22]

Горе: © Mikkel Ostergaard/Panos Pictures; в средата: © Steven Kazlowski/SeaPics.com; долу: © Tim Dirven/Panos Pictures