Дали земята е в опасност?

ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ бива определяно като най–голямата заплаха, надвиснала над човечеството. Според списание „Сайънс“ онова, от което се притесняват учените, е „фактът, че сме дали началото на една поредица от промени, която подобно на лавина се движи бавно, но безпощадно“. Има хора, които оспорват това твърдение. Макар че са съгласни, че има затопляне, мнозина не са сигурни какви са причините за това и какви ще са последствията, свързани с него. Според тях е възможно човешката дейност да е един от факторите, допринасящи за затоплянето, но те не смятат, че тя е основната причина. Защо съществуват различия по този въпрос?

Една от причините е, че процесите, определящи климата на земята, са сложни и учените не ги разбират напълно. Освен това различни групи за защита на околната среда често тълкуват по свой начин научните данни, като например тези относно причините за покачването на температурата на земята.

Наистина ли се покачва температурата?

Според един неотдавнашен доклад на спонсорираната от ООН Междуправителствена комисия по изменение на климата (IPCC), глобалното затопляне е „неоспорим факт“ и е „твърде вероятно“ хората да са главните виновници за него. Не всички обаче са съгласни с това заключение, особено по отношение на човешкия фактор. Те признават, че затоплянето в градовете би могло да се дължи на увеличаването на размерите им, а също че железобетонът бързо поглъща слънчевата топлина, а през нощта изстива по–бавно. Но според тях резултатите от отчитането на температурата в градовете не отразяват действителните стойности в селските райони и е възможно това да изопачава глобалната статистика.

От друга страна, Клифорд, старейшината на едно островно село близо до брега на Аляска, казва, че вижда със собствените си очи как нещата се променят. Хората от неговото село обикновено се придвижват по морския лед до континента, за да ловят северни елени и лосове. Поради затоплянето обаче не е възможно да продължават да живеят така, както са свикнали. Клифорд обяснява: „Теченията са се променили, ледът се е променил и Чукотско море вече ... не замръзва така, както преди.“ Той обяснява, че морето обикновено замръзвало в края на октомври, но това вече става едва в края на декември.

През 2007 г. затоплянето даде отражения и върху Северния морски път, който стана напълно плавателен за първи път, откакто се води статистика. Един старши научен сътрудник от Американския национален център за данни за снега и леда каза: „Онова, което наблюдаваме тази година, показва, че сезонът на топене става все по–дълъг.“

Изключително важният парников ефект

Една от причините, които учените посочват за изменението на климата, е засилването на парниковия ефект, естествен процес, който е изключително важен за живота на земята. Когато слънчевата енергия достигне земята, около 70% от нея бива погълната и така се затоплят въздухът, сушата и моретата. Това е важно, защото в противен случай средната температура на повърхността на земята щеше да бъде около –18°C. След това погълнатата топлина се отделя обратно в космоса чрез инфрачервено излъчване и това предпазва земята от прекалено затопляне. Ако обаче различни замърсители променят състава на атмосферата, по–малко топлина напуска земята. Това може да доведе до покачване на температурата на земята.

Сред газовете, които засилват парниковия ефект, са въглеродният двуокис, азотният окис и метанът, както и водните пари. През последните 250 години, след започването на индустриалната революция и заради засилената употреба на изкопаеми горива като въглища и нефт, концентрацията на парникови газове в атмосферата се е увеличила значително. Друг фактор, засилващ парниковия ефект, изглежда е увеличаването на добитъка, при чийто храносмилателен процес се отделят метан и азотен окис. Според някои учени съществуват други фактори, причиняващи затоплянето, които са съществували много преди хората да могат да повлияят на климата.

Дали промените в климата са нещо нормално?

Онези, които не са съгласни, че затоплянето на климата е причинено от човешката дейност, посочват като довод това, че и в миналото е имало големи изменения на температурата на земята. Те говорят например за ледникови епохи, когато според учените температурата на земята е била много по–ниска. В подкрепа на идеята, че затоплянето е естествен процес, те посочват мисълта, че в студени райони като Гренландия някога е имало топлолюбива растителност. Но учените разбира се признават, че колкото по–назад във времето отиват, изследвайки климата на земята, толкова повече сигурността относно фактите намалява.

Какво може да е допринасяло за по–значителните температурни изменения, преди дейността на хората да започне да оказва влияние на климата? Възможно е това да са били слънчевите петна и слънчевите изгригвания, които имат връзка с количеството енергия, отделяна от слънцето. Освен това цикличните изменения на земната орбита, които настъпват през хиляди години, оказват влияние на разстоянието, на което земята отстои от слънцето. Вулканичните прахообразни частици и промените в океанските течения също дават отражение върху климата.

Климатични модели

Без значение каква е причината, ако температурата на земята се покачва, как ще се отрази това на хората и на околната среда? Трудно е да се дадат точни прогнози в това отношение. Но днес учените разполагат с мощни компютри, с помощта на които извършват симулации на климата. В тях са програмирани физичните закони, данните, свързани с климата и природните процеси, които оказват влияние на климата.

Благодарение на тези симулации учените могат да експериментират с климата — нещо, което иначе е невъзможно. Например, те могат „да променят“ слънчевото излъчване, за да видят как ще се отрази това на полярния лед, температурата на въздуха и морската вода, количеството на изпарения, атмосферното налягане, образуването на облаците, вятъра и валежите. Те могат „да предизвикват“ вулканични изригвания и да изследват влиянието на вулканичните прахообразни частици върху времето. Могат също да изследват последствията от увеличаването на населението на земята, обезлесяването, използването на земните площи, измененията на емисиите на парникови газове и др. Учените се надяват, че с течение на времето компютърните им модели ще стават все по–точни и надеждни.

Колко точни са тези модели понастоящем? Разбира се, това до голяма степен зависи от точността на данните и количеството данни, въвеждани в компютрите. Ето защо има както модели, показващи малки промени в климата, така и модели, показващи катастрофални изменения. В допълнение на това, в списание „Сайънс“ се казва, че самият „климат може да ни изненада“. И това вече се е случвало, например във връзка със скоростното топене на арктическия лед, което изненада много климатолози. Но ако имаха поне бегла представа за последствията от действията на хората днес, или съответно от тяхното бездействие, онези, които имат власт и създават законите, биха могли още сега да вземат решения, които да намалят проблемите в бъдеще.

С тази цел учените от Междуправителствената комисия по изменението на климата изследваха шест различни комбинации от сценарии, постигнати чрез компютърна симулация — например последствията от неограниченото производство на парникови газове, от производството им както досега и от производството им при наложени сериозни ограничения, — като във всеки от случаите имаше различни последствия върху климата и околната среда. Въз основа на прогнозите за климатичните изменения в бъдеще, учените апелират към вземането на различни мерки по въпроса, като например поставянето на законови ограничения върху емисиите от изгарянето на изкопаеми горива, наказания за нарушителите, увеличено производство на ядрена енергия и въвеждането на щадящи околната среда технологии.

Доколко може да се разчита на компютърните модели?

Според някои скептично настроени хора при съвременните методи за предвиждане на бъдещите климатични изменения „се правят неоснователни заключения, без да се взема предвид всичката информация относно климатичните процеси, които не са напълно разбрани“, докато други процеси „просто биват пренебрегвани“. Те посочват като причина за недоверие непоследователността в компютърните симулации. Един от учените, участвал в обсъжданията на Междуправителствената комисия по изменението на климата, казва: „Някои от нас виждат колко са безпомощни, когато трябва да изследват и разберат изключително сложния климат, и това ни прави несигурни в способността ни да разберем какво се случва и защо.“a

Разбира се, някои хора биха казали, че да използваме като извинение за бездействие това, че съществува известна несигурност по отношение на изменението на климата и причините за тези промени, е прекалено рисковано. Те питат: „Какво ще кажем после на децата си?“ Независимо дали климатичните модели са точни, или не, можем да бъдем сигурни в едно: земята се намира в голяма беда. Околната среда, толкова важна за живота на планетата, бива съсипвана вследствие на замърсяването, обезлесяването, урбанизацията и унищожаването на животински и растителни видове, а това са само някои от факторите, които никой не би оспорил.

Имайки предвид тези факти, бихме ли могли да очакваме, че цялото човешко общество ще предприеме действия за пълна промяна, така че да спаси прекрасния ни дом и всички, които живеят в него? Ако човешката дейност е причината за глобалното затопляне, разполагаме не с няколко века, а само с няколко години, за да направим необходимите промени. Това трябва да включи най–малкото премахването на основните причини за разрушаването на земята — алчността, егоизмът, невежеството, неспособните управници и безразличието. Дали изобщо има вероятност да настъпи подобна промяна, или тя е само една мечта? Ако тя е само блян, нима човечеството вече няма основания за надежда? Този въпрос ще бъде разгледан в следващата статия.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 5]

КАК СЕ ИЗМЕРВА ТЕМПЕРАТУРАТА НА ЗЕМЯТА?

За да разбереш защо това не е лесно, си помисли как би измерил температурата в една голяма стая. Къде би сложил термометъра? Тъй като топлият въздух се издига нагоре, близо до тавана вероятно ще е по–топло. Освен това, ако термометърът е поставен до прозореца, на пряка слънчева светлина или на сянка, тези фактори също ще окажат влияние на стойностите, които той показва. Цветовете също може да са от значение, защото тъмните повърхности поглъщат повече топлина.

Следователно едно–единствено измерване няма да е достатъчно. Ще трябва да измериш температурата на няколко места в стаята и после да пресметнеш каква е средната ѝ стойност. Освен това, резултатът от измерването може да е различен в различните дни или сезони. За да разполагаш с действителната средна стойност, трябва да отчиташ стойностите през по–продължителен период от време. Представи си тогава колко е сложно да се измери общата температура на земната повърхност, атмосферата и океаните! Тези статистики обаче са от голямо значение, за да може да се следят отблизо измененията в климата.

[Източник]

NASA photo

[Блок на страница 6]

ДАЛИ ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ Е РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМА?

Потреблението на енергия по света поставя рекорд след рекорд. Заради факта, че при изгарянето на нефт и въглища се отделят парникови газове, някои правителства разглеждат сериозно въпроса дали да не използват ядрена енергия като по–чиста алтернатива. Но това също крие рискове.

Във вестник „Интернешънъл Хералд Трибюн“ се казва, че във Франция, една от страните, които най–много разчитат на ядрената енергия, са необходими до деветнайсет милиарда кубически метра вода годишно за охлаждане на ядрените реактори. През 2003 г., когато топлинна вълна заля света, заради горещата вода, която се отделя обикновено от реакторите във Франция, имаше опасност температурата в реките да се покачи дотолкова, че да застраши живия свят в тях. Затова някои централи трябваше да бъдат затворени. Ако глобалното покачване на температурата продължава, се очаква това положение да се влошава.

Инженерът Дейвид Локбаум, който се грижи за строежа, поддръжката и безопасността на атомноелектрическите централи във Франция и е член на Съюза на загрижените учени, казва: „Ако искаме да разполагаме с ядрена енергия, трябва първо да решим проблема с изменението на климата.“

[Блок/Карта на страница 7]

БЕДСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА — 2007 Г.

През 2007 г. в света се случиха рекорден брой бедствия, свързани с промените в климата, поради което Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси издаде четиринайсет молби за спешна помощ — с четири повече от предишния рекорд през 2005 г. Тук са изброени само някои от бедствията, станали през изминалата година. Разбира се, трябва да се има предвид, че отделните събития не отразяват непременно една дългосрочна тенденция.

◼ Великобритания: Над 350 000 души пострадаха при най–сериозните наводнения през последните шейсет години. В Англия и Уелс месеците май до юли бяха най–дъждовните за този период от годината откакто се води статистика, тоест от 1766 г. насам.

◼ Западна Африка: Около 800 000 души пострадаха при наводнения в четиринайсет страни.

◼ Лесото: Високите температури и сушата унищожиха голяма част от растителните култури. Около 553 000 души може би ще се нуждаят от хуманитарна помощ във вид на храна.

◼ Судан: Поройни дъждове оставиха 150 000 души без дом. Поне 500 000 души получиха хуманитарна помощ.

◼ Мадагаскар: На острова вилняха циклони и се изляха поройни дъждове, оставяйки 33 000 души без покрив над главата си и унищожавайки посевите на 260 000 души.

◼ Северна Корея: Според изчисленията 960 000 души пострадаха сериозно при проливни дъждове и свлачища на много места.

◼ Бангладеш: Около 8,5 милиона души пострадаха при наводнения, а над 3000 души загинаха, наред с 1,25 милиона глави добитък. Близо 1,5 милиона жилища бяха повредени или разрушени.

◼ Индия: Трийсет милиона души пострадаха при наводнения.

◼ Пакистан: Циклон донесе проливни дъждове, заради което 377 000 души бяха принудени да се преместят, а стотици загинаха.

◼ Боливия: Над 350 000 души пострадаха при наводнения, а 25 000 души останаха без дом.

◼ Мексико: В една област наводнения оставиха 500 000 души без покрив над главата си, а над един милион души пострадаха.

◼ Доминиканска република: Продължителни поройни дъждове причиниха наводнения и свлачища, които оставиха 65 000 души без дом.

◼ САЩ: В пресъхналите гори и полета на южната част на Калифорния бушуваха пожари, принуждавайки 500 000 души да напуснат домовете си.

[Източник]

Based on NASA/Visible Earth imagery