Плавателни канали с интересна история

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

В началото на XIX век мрежа от канали, дълга около 6000 километра, се разпростирала из Англия, Шотландия и Уелс. Защо били построени тези канали и кой ги използва днес, два века след това?

СЛЕД индустриалната революция във Великобритания през XVIII век вече бил необходим евтин и бърз начин за превозване на суровини и стоки. Преди това конски впрягове теглели по пътищата товари или каруци, пълни със стоки. Но през зимата тези пътища ставали непроходими поради многото кал, а също и защото по тях се образували безброй коловози. От друга страна, ако стоките се пренасяли по вода, един–единствен кон можел лесно и бързо да тегли лодка с товар до трийсет тона.

През 1761 г. херцогът на Бриджуотър наредил да бъде построен канал, по който да се превозват въглища от неговите мини до купувачите в град Манчестър, който се намирал на около шестнайсет километра от мините. Това не само донесло финансови облаги на херцога, но и намалило наполовина цената на въглищата. През 1790 г. бил започнат един още по–голям проект, мрежата от канали Гранд Крос, която свързвала четири главни реки и осигурявала връзка между основните за индустрията на Англия градове и някои важни пристанища. Така че в края на XVIII век започнала ерата на плавателните канали във Великобритания.

Построяване и употреба

Опитни инженери, като например Джеймс Бриндли, самоук майстор, който работел без писмени изчисления или чертежи, измислили резултатни методи за построяване на канали, дълги километри, по разнообразен терен. Благодарение на тях специални групи работници построили акведукти, тунели, шлюзове и мостове, които и до днес са смятани за забележителни постижения.

За пренасянето на тежки товари, като въглища, вар, варовик, каолин, желязна руда, тухли и брашно, били построявани „продълговати лодки“, които представлявали открити дървени лодки, дълги около двайсет метра и широки около два метра. Те били теглени от коне, които вървели по тесните пътеки по брега на канала. Имало също „летящи лодки“, които пътували денонощно и били използвани за експресни превози или за пренасянето на нетрайни стоки.

На някои канали конски впрягове, които били сменяни на няколко часа, теглели специални лодки, които можели да превозват до 120 пътници със средна скорост петнайсет километра в час. Подобно на „летящите лодки“, те се движели с предимство. По канала Бриджуотър тези лодки дори били оборудвани с огромно острие, закрепено за носа на лодката, което прерязвало влекалните въжета на всички плавателни съдове, които им се изпречвали на пътя! Благодарение на тези плавателни канали обикновените хора за първи път имали възможност да пътуват на дълги разстояния евтино и удобно.

Животът на лодкарите

Животът на лодкарите не бил лесен. Работата им била тежка и дори често криела опасности. Тъй като постоянно били в движение, тези хора рядко имали възможност да получат някакво образование и все повече се откъсвали от света около тях.

Всред лодкарите се появило характерно изкуство, свързано с украсяването на плавателните съдове с пейзажи, цветни мотиви и геометрични фигури в ярки цветове. По този начин били украсявани както външната страна на лодката, така и помещението, което се намирало на кърмата. Това помещение било с много малки размери — едва три на два метра. В него живеел лодкарят със семейството си. Но хората компенсирали липсата на пространство с умело измислени сглобяеми мебели, като сгъваеми легла и многофункционални шкафчета. От рафтовете се подавали красиви покривки, плетени на една кука, а изящни порцеланови съдове и различни медни украшения около кухненската печка отразявали светлината, идваща отвън. Всичко това придавало топлина и уют на тези малки домове. Трудолюбивата съпруга на лодкаря успявала да поддържа блестяща чистота в лодката и в семейството въпреки мръсните товари и многото си задължения. Дори декоративните въжета около кормилния лост били изтърквани до снежна белота.

Залезът на плавателните канали и повторната им употреба

През 1825 г., когато мрежата от канали била почти завършена, Джордж Стивънсън открил железопътната линия, свързваща градовете Стоктън и Дарлингтън. Това била една от първите обществени железници с парни локомотиви. През следващите двайсет години железопътните линии постепенно изместили каналите като основен начин за превозване на търговски стоки. Плавателните канали вече се използвали много рядко и никой не ги поддържал. Някои от тях дори били купени от железопътни компании, за да се избегне конкуренцията. Заради построяването на нови и по–добри пътища след Първата световна война, каналите постепенно потъвали в забрава. Дори най–големите оптимисти не смятали, че те ще продължат да съществуват дълго време.

Но благодарение на труда на отделни личности и цели групи през изминалите петдесет години нещата се промениха. Все още има лодки, които плават по тези канали, пренасяйки тежки товари, но много от тези плавателни съдове бяха пригодени да служат като домове или туристически лодки. Вече 3000 километра от тези канали са отново плавателни и така туристите могат да разгледат някои от най–красивите и непокътнати местности във Великобритания. Някои ентусиасти съживяват старите традиции, които благодарение на честите фестивали, организирани във водата, стават все по–известни на хората. Тези украсени с ярки цветове лодки, използвани за почивка, станаха толкова разпространени, че днес по каналите плават повече продълговати лодки, отколкото по времето, когато търговията с тяхна помощ процъфтявала. А плавателните канали биват възстановявани със същата скорост, с която били построявани преди двеста години.

Но само малка част от хората, които се наслаждават на плавателните канали днес, са лодкари. Благодарение на работата по възстановяването на тези канали, във Великобритания вече съществуват свързани помежду си паркове, в които по пътеките край каналите пешеходци, колоездачи и рибари могат да стигнат до не толкова известни красиви градчета и живописни местности. Различни изкуствени водоеми, разположени край каналите, за да се поддържа нивото на водата, са се превърнали в дом на множество важни растителни и животински видове, а покрай самите канали и вътре в тях също се срещат най–различни растения, птици и животни.

С построяването на плавателните канали във Великобритания започнал период на големи промени, който обаче довел до неочакван обрат. Днес тези канали помагат на човека да избяга за малко от стреса на съвременния свят, създаден именно благодарение на тях.

[Блок/Снимка на страница 14]

ПРИДВИЖВАНЕТО В ТУНЕЛИТЕ

Много малко са тунелите, в които отстрани има пътека за теглене на лодките. Затова преди появата на моторните плавателни съдове единственият начин продълговатата лодка да мине през тунелите на някой канал, бил да бъде избутана от хора. Това било опасно. От двете страни на носа била закрепвана по една дъска, върху която лодкарите лягали по гръб, залавяйки се с ръце за нея, докато избутвали лодката с крака, опрени в стената. В тъмнината, огрявана от една–единствена свещ, било много лесно човек да стъпи накриво и да падне във водата. Ако попаднели между корпуса на лодката и стената на тунела, лодкарите можело да намерят смъртта си. В даден период мрежата от канали във Великобритания включвала тунели с обща дължина 68 километра и в по–дългите тунели лодките били избутвани от специално обучени за тази цел мъже. Дължината на най–дългия тунел, възстановен в Стендидж (Йоркшир), е 5 километра.

[Източник]

Courtesy of British Waterways

[Блок/Снимка на страница 15]

ШЛЮЗОВЕ И УМЕЛО СЪЗДАДЕНА МАШИНА ЗА ПОВДИГАНЕ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ

След като водата не може да тече нагоре, какво става, когато каналът стигне до някое възвишение? Едната възможност е водата да следва заобиколен път на същото равнище, което обаче удължава маршрута. Възможно е също да се прокопае тунел през възвишението. Друга възможност обаче е нивото на водата да бъде вдигнато с помощта на шлюзове. Шлюзът се състои от една камера, свързваща водата от двете страни, която е с различно ниво от всяка страна. В двата края има врата. След като плавателният съд влезе в шлюза, вратите се затварят, шлюзът се пълни с вода, за да може лодката да се издигне до следващото равнище, или съответно се изпуска вода, за да може лодката да се смъкне на по–ниско равнище, в зависимост от нуждата.

Но понякога не е възможно да бъдат възстановени старите шлюзове. С такова предизвикателство се сблъскали работниците в Шотландия, във връзка с един огромен проект за свързването на два изоставени преди много време канала между Глазгоу и Единбург. Не било възможно да бъде построена отново поредицата от единайсет шлюза в град Фолкърк, които някога свързвали канала Юнион с най–стария канал между две морета, каналът Форт и Клайд. Решението на проблема било едно уникално изобретение — въртящото се Фолкъркско колело, което е с диаметър 35 метра. То може да пренася на всяко следващо равнище по осем плавателни съда наведнъж, по четири върху две платформи, разположени една срещу друга. Всеки курс трае само 15 минути.

Фолкъркското колело, наречено в лондонския вестник „Таймс“ „невероятно инженерно постижение“, се отразява в едно огромно кръгло езеро, в което по едно и също време могат да пуснат котва двайсет плавателни съда.

[Източник]

Горе вдясно: Courtesy of British Waterways

[Блок/Снимки на страници 16, 17]

ЗАЩО НИ ХАРЕСВА РАЗХОДКАТА ПО КАНАЛИТЕ

През последните години двамата със съпругата ми, вече на възраст, се наслаждаваме на спокойна почивка, плавайки по каналите с лодка. Защо е толкова спокойно там? Една от причините е, че се намираме далече от големите пътища, по които хората смятат, че трябва да карат с бясна скорост. С продълговата лодка човек не може да се придвижва с повече от пет километра в час. Защо толкова бавно? За да не се образува зад лодката следа, която да разруши брега на канала. Ето защо често хората, които разхождат кучетата си по пътечките край канала, ни изпреварват.

Друго предимство на ниската скорост е това, че успяваме да се насладим на гледките и да поздравим всеки минувач. А гледките са великолепни. Обикновено наемаме лодка в Южен Уелс на канала Монмаутшир и Брекон. Дължината му е около 50 километра и той се простира от уелската граница до планината Брекон Бийкънс, която се издига на повече от 880 метра. Вълнението нараства, когато стигнем до шлюзовете и лодката трябва да бъде издигната или свалена на различно равнище. (Виж блока на 15 страница.)

Лодките са напълно обзаведени и са изключително удобни. Някои от тях дори имат две двойни спални, като всяка има собствена баня и тоалетна. Има също отопление, в случай че вечерта стане по–хладно. Обикновено си готвим сами, но ако решим, можем да спрем и да хапнем нещо вкусно в някое от заведенията на брега на канала.

Всичко е много спокойно, особено рано сутрин, когато водата е като огледало и в нея се отразяват дърветата и хълмовете. Наслаждаваме се на пълната тишина, в която песните на птиците се чуват толкова ясно. По бреговете тихо бдят чапли, които бавно, но уверено вървят пред нас. (Изпратено)

[Източници]

Courtesy of British Waterways

Горе вдясно: By kind permission of Chris & Stelle on Belle (www.railwaybraking.com/belle)

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Courtesy of British Waterways