Колко е важно обучението през първите години на детето?

ФЛОРЪНС била на четирийсет години и много искала дете. Когато забременяла обаче, лекарят я предупредил, че детето ѝ може да има затруднения при ученето. Тя отказала да направи аборт и впоследствие родила здраво бебе.

Скоро след раждането на сина ѝ Стивън, Флорънс започнала да му чете и да му говори при всяка възможност. Когато Стивън пораснал малко, те играели заедно, ходели на екскурзии, упражнявали се да броят и пеели. „Дори докато го къпех, играехме на нещо“, си спомня Флорънс. Всичките тези усилия си заслужавали.

Едва четиринайсетгодишен, Стивън завършил университета в Маями с отличие. Две години по–късно, на шестнайсет години, завършил право и според биографията му станал най–младият юрист в САЩ. Майка му Флорънс Бакъс, бивша преподавателка и пенсиониран съветник по въпросите на образованието, дълго време изследвала процеса на учене през първите години от живота. Тя е убедена, че като е обръщала внимание на сина си от най–ранно детство и го е стимулирала да се развива, е променила бъдещето му.

Гени или възпитание

В последно време сред детските психолози се води сериозен спор относно това дали развитието на детето се дължи главно на неговите „гени“, тоест на наследените му способности, или на „възпитанието“, което получава. Повечето учени са убедени, че всъщност и двата фактора оказват влияние.

Специалистът по детското развитие д–р Фрейзър Мъстърд обяснява: „От досегашните ни наблюдения сме стигнали до извода, че преживяванията на детето през първите години от живота му влияят върху развитието на неговия мозък.“ Подобно на това проф. Сюзън Грийнфийлд казва: „Знаем например, че при цигуларите онази част от мозъка, която отговаря за движението на пръстите на лявата ръка, е по–развита отколкото при другите хора.“

Какво обучение да осигурим на децата си

Предвид тези открития много родители се стремят на всяка цена да запишат децата си в добра детска градина и дават много пари за уроци по музика или рисуване. Според някои, ако детето учи най–различни неща докато е малко, когато порасне, ще може да прави всичко. Предлагат се все повече частни уроци и предучилищни занятия. Някои родители са готови на всичко, за да осигурят на децата си предимство пред другите.

Дали цялото това внимание има само добри страни? Макар и да изглежда, че такива деца израстват с неограничени възможности пред себе си, те често са лишени от изключително важния опит, който идва с непринудената игра. Според педагозите спонтанната игра стимулира въображението и развива социалните, умствените и емоционалните умения на детето.

Някои специалисти по детското развитие твърдят, че организираните от родителите игри създават нов вид проблемни деца, които са подложени на пълен родителски контрол, не могат да спят, оплакват се от болки в различни части на тялото и са напрегнати и емоционално нестабилни. Според един психолог, когато започнат да навлизат в пубертета, много от тези деца все още не са развили умението да се справят с проблемите и са „физически и емоционално изтощени, необщителни и непокорни“.

Ето защо много родители не знаят какво да правят. Те искат да помогнат на децата си да развият своите заложби, но в същото време виждат колко е неразумно да се пришпорват малките деца. Може ли да се намери разумно равновесие между двете неща? Какви способности за развитие имат децата и как могат да бъдат насърчени те? Какво могат да направят родителите, за да имат успех децата им? Отговорите на тези въпроси ще бъдат обсъдени в следващите статии.

[Снимка на страница 3]

Преживяванията през първите години на детето могат да повлияят на развитието на мозъка му

[Снимка на страница 4]

Играта развива въображението и уменията на детето