Детска градина без играчки

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ГЕРМАНИЯ

Една сутрин, когато отишли в детската градина, децата намерили стаите празни — в тях били останали само мебелите. Те напразно търсили кукли, игри и плюшени играчки. Нямало нито книжки, нито кубчета за игра. Дори хартията и ножиците липсвали. Всички играчки били изчезнали и щели да бъдат върнати чак след три месеца. Какво се било случило?

Тази детска градина, както много други в Австрия, Германия и Швейцария, участва в забележителен и новаторски проект, наречен „Детска градина без играчки“. Колкото и странно да звучи, проектът, на който здравни специалисти в Европейския съюз поставят висока оценка, има за цел да се предотвратят пристрастяванията. В последно време изследователите стигнаха до заключението, че вероятността да се развие някаква пристрастеност е много по–малка, ако хората отрано придобият социални умения. В един вестник се казва, че това включва „уменията за общуване и способността да създаваш лесно нови познанства, да разрешаваш несъгласията с другите, да поемаш отговорност за постъпките си, да си поставяш цели, да виждаш проблемите, да търсиш помощ и да намираш изход в трудни ситуации“. Според защитниците на програмата тези умения трябва да се развият колкото се може по–рано. Времето, което децата прекарват без играчки, допринася за това, тъй като ги насърчава да са уверени в себе си и да проявяват въображение.

Внимателно е обмислено и обсъдено както с родителите, така и с децата кога играчките да бъдат махнати от детската градина за три месеца. В началото някои от малчуганите изобщо не знаят какво да правят без играчки. В същия вестник се отбелязва още, че „през първите четири седмици децата в някои детски градини направо пощуряват“ и организаторите нямат никаква представа как да се справят със ситуацията. Но децата се научават да се приспособяват и да проявяват въображение. Тъй като нямат играчки, те обсъждат, планират и си играят повече заедно, като така подобряват социалните и речевите си умения. Някои деца, които преди играели сами с играчките си, вече си намирали приятели. Родителите също забелязали положителна промяна. Децата им започнали да се държат по–добре по време на игра и проявявали повече въображение от преди.