Реформите ли са решението на проблемите?
НЕЧЕСТНИТЕ делови отношения, пристрастното прилагане на закона, социалната несправедливост, лошото здравеопазване, посредственото образование, финансовите злоупотреби в името на религията и експлоатацията на околната среда — всичко това носи на повечето хора огромно разочарование. Тези проблеми подбуждат реформаторите към действие.
В почти всяко общество има реформатори, които насърчават към промени по мирен и конституционен път. Обикновено те не са анархисти и революционери, а действат в рамките на закона и се въздържат от насилие. Някои реформатори имат влияние в обществото и предприемат действия да променят нещата. Други се опитват да повлияят на онези, които са на власт, да предприемат нещо.
Целта на реформаторите е да накарат обществото да промени своя подход към проблемите. Те не само протестират, но и предлагат стратегии за подобрение на положението. За да насочат вниманието към проблемите, които ги вълнуват, реформаторите подготвят петиции, правят демонстрации по улиците или търсят широка гласност в средствата за масова информация. Най–страшното за реформатора е обществото да го пренебрегва.
Реформаторите през историята
В миналото са били въвеждани много реформи. Библията ни казва, че преди около 2000 години един оратор похвалил Феликс, управителят на римската провинция Юдея, като казал: „Чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя наш народ.“ (Деяния 24:2) Около 500 години преди Феликс гръцкият законодател Солон въвел реформи, които да подобрят икономическото състояние на бедните. Солон „сложил край на най–големите злини на бедността“ в древна Атина, се обяснява в „Британска енциклопедия“.
В историята на религията също има много реформатори. Например Мартин Лутер се опитал да обнови католическата църква и неговите прогресивни възгледи направили път на протестантството.
Мащабите на реформите
Понякога реформаторите се опитват да променят установения начин на живот, като пропагандират коренно различни ценности. Пример за това е т.нар. движение „Лебенсреформ“ (Реформа на живота) в Германия в началото на XX век. С индустриализацията на обществото мнозина започнали да смятат, че животът е станал твърде механизиран и безличен. Реформаторите призовавали към връщане назад към природата. Те препоръчвали физическата активност, дейности на открито, вегетарианството и използването на природна медицина.
Други реформатори разобличават несправедливостта и притискат правителството да поправи положението. От началото на 70–години на XX век много активистки групи за опазване на околната среда протестират срещу унищожението на природата. Някои от тези групи са прераснали в световни организации. Активистите не само правят демонстрации и протестират срещу екологичните заплахи, но и предлагат начини за разрешаване на проблемите. На тях се дължи промяната в законите относно например изхвърлянето на токсични отпадъци в морето и лова на китове.
През 60–те години на миналия век се състоя Вторият ватикански събор, на който беше приета реформа в католическата църква. По–късно през 90–те години сред миряните на католицизма също се появиха потенциални реформатори. Те предложиха например промяна в обета за безбрачие. Реформатори в англиканската църква пък издействаха разрешение жените също да бъдат ръкополагани за пастори.
Противниците на идеята
Някои реформи са постигнали значително подобрение. Например в Библията са записани многобройни примери за народни водачи и други хора, чиито реформи са се оказали полезни за обществото. Тези промени довели до духовно възраждане, социално обновяване и Божието одобрение. (4 Царе 22:3–20; 2 Летописи 33:14–17, Неемия, 8 и 9 глава) В по–нови времена се обръща повече внимание на основните свободи, гражданските и човешките права, като така се осигурява защита на непривилегированите малцинства и преследваните хора.
Но често реформите водят до неочаквани резултати. Държавният служител Джон У. Гарднър, живял през XX век, отбелязва: „По ирония реформаторите често не преценяват правилно последствията от своите реформи.“ Да разгледаме следните примери.
В началото на 80–те години на XX век по инициатива на Европейската общност бяха започнати реформи в селското стопанство, които имаха за цел да се увеличат полетата и пасбищата. Повече от 300 000 хектара обработваема земя в Германия и Италия беше превърната в пасбища. Въпреки добрите намерения, се появиха непредвидени резултати. В Програмата на ООН за опазване на околната среда се казва: „Макар и първоначално приветствани като възможност да се увеличи екологичната ценност на тези земи, подобни мерки могат да имат и отрицателни последствия — да накарат хората да изоставят традиционното земеделие и да се захванат с неподходящи начини за лесовъдство и залесяване.“
В сведение на Международния фонд за развитие на селското стопанство се казва относно опитите да се помогне на бедните: „Всички усилия да се помогне на бедните посредством реформи в институциите се сблъскват с голям проблем. Институциите обикновено действат в полза на управляващите. ... „Влиятелните личности“ ръководят местните институции в свой интерес.“
Друг пример е феминисткото движение, което промени живота на жените на Запад, като им издейства например правото да гласуват и по–големи възможности за високо образование и кариера. Но дори поддръжници на движението признават, че макар да разреши някои проблеми, то влоши множество други. Психоложката Сюзън Ван Скойок пита: „Подобрихме ли наистина живота на жените, или ги осъдихме да живеят в ад, като очакваме да са равнопоставени на работното си място, без да променим обстоятелствата им вкъщи?“
Безплодни реформи
Някои реформатори са обвинявани в това, че за тях въвеждането на реформи се е превърнало в самоцел. Относно тези безплодни промени, Фредерик Хес, който изучава реформите в образованието, казва: „Печалните последствия от всички усилия за промяна се дължат на самата същност на реформите. Те просто отвличат вниманието и в действителност влошават“ проблемите, които се предполага, че трябва да решат. Хес казва още: „Тъй като всяко следващо управление се стреми да въведе нови реформи, през няколко години целият този процес започва отново.“
За съжаление понякога реформите се използват за съвсем други и дори зли цели. Движението „Лебенсреформ“ в Германия допринесе за развитието на евгениката — наука за начините да се подобри човешката раса, като се подбират родители, които да дадат по–здраво поколение. Привържениците на крайните идеи обаче злоупотребиха с това познание, за да подкрепят националсоциалистическия стремеж да се създаде чиста раса.
Дори ревностните поддръжници на реформите понякога се разочароват от резултатите. Генералният секретар на ООН Кофи Анан казва: „Според мене най–ужасното е, че всички знаем какво не е наред и какво трябва да се направи, но често не можем да предприемем нищо. Понякога секретариатът, под ръководството на генералния секретар, бива упълномощен да направи нещо по въпроса, но необходимите средства не са налице. Понякога, когато стане нещо потресаващо и се стремим да събудим общественото съзнание, никой не иска да действа, заради лошия опит през миналите години.“
Реформаторите не могат да се надяват на широка популярност, защото като насочват вниманието към своята кауза, създават неудобства на другите. „Реформаторът винаги е бил трън в плътта“ — казва Юрген Ройлеке, професор по съвременна история и специалист по развитието на реформаторите, който беше цитиран във вестник „Цайт“. Освен това, въпреки че повечето реформатори се придържат към закона и не прибягват до насилие, някои от тях стават нетърпеливи, ако нещата напредват прекалено бавно. При такива обстоятелства едно движение за промяна може да породи незаконни действия.
Дали повсеместните реформи през последните години донесоха на хората по–голямо удовлетворение от живота? Явно не. В Германия например проучванията на общественото мнение показват, че през последните 35 години степента на удовлетворение от живота на практика не се е променила. Какво да кажем за религията? Привлекли ли са религиозните реформи повече хора? По–удовлетворени ли са поклонниците от религията? Не, както личи от факта, че официалната религия вече почти не оказва влияние в обществото на Запад и хората се интересуват все по–малко от нея.
Дали Исус Христос е бил реформатор?
Някои хора твърдят, че Исус Христос е бил реформатор. Наистина ли е така? Отговорът на този въпрос интересува всеки, който иска да е истински Божи служител, понеже той трябва да следва отблизо стъпките на Христос. (1 Петър 2:21)
Няма съмнение, че Исус имал способностите да промени нещата. Като съвършен човек, той би могъл да си проправи път с широки промени и нововъведения. Но Христос не направил нищо подобно — не започнал кампания срещу продажните чиновници и нечестните търговци, не повел улични протести срещу неправдата, въпреки че самият той щял да стане невинна жертва на жестока несправедливост. Понякога Исус нямало „где глава да подслони“. Въпреки това не основал организация, която да насочи вниманието към нуждите на бездомните. „Сиромасите всякога се намират между вас“, обяснил той, когато някой изразил загриженост за разпределянето на финансовите средства. Исус не се намесвал в конфликтите на този свят. (Матей 8:20; 20:28; 26:11; Лука 12:13, 14; Йоан 6:14, 15; 18:36)
Разбира се, проблеми като бедността, корупцията и несправедливостта не оставили Исус равнодушен. Всъщност Библията показва, че той много се натъжавал от жалкото състояние на хората. (Марко 1:40, 41; 6:33, 34; 8:1, 2; Лука 7:13) Но той предложил уникално разрешение за тези проблеми. Христос имал предвид не просто реформа, а коренна промяна в управлението на човешките дела. Тази промяна ще бъде осъществена от небесното Царство, установено от Създателя на хората, Йехова Бог, начело на което стои царят Исус Христос. Този въпрос ще бъде разгледан в следващата статия.
[Текст в блока на страница 6]
„По ирония реформаторите често не преценяват правилно последствията от своите реформи.“ — Джон У. Гарднър
[Текст в блока на страница 7]
„Според мене най–ужасното е, че всички знаем какво не е наред и какво трябва да се направи, но често не можем да предприемем нищо.“ — генералният секретар на ООН Кофи Анан
[Блок/Снимки на страници 8, 9]
„Рискувах живота си за околната среда“
Ханс бил моряк в продължение на 48 години, като повече от 35 години бил капитан. Към края на кариерата си бил капитан на кораб, който се използвал от една организация за защита на околната среда. Той обяснява:
„Винаги съм смятал, че хората трябва да зачитат околната среда и да се отнасят почтително към природата. Затова, когато ми предложиха да стана капитан на кораба на една група за опазване на околната среда, веднага приех. Работата ни беше да изобличаваме екологичните заплахи. Щом планирахме кампания в морето, използвахме средствата за масова информация, за да привлечем вниманието на обществеността. Излизахме в открито море и се опитвахме да спрем изхвърлянето на радиоактивни отпадъци и токсични вещества. При друга кампания искахме да спрем избиването на тюлени и малките им.
Не беше работа за страхливци. Рискувах живота си за околната среда. При един протест се приковах към котвата на един кораб, която ме повлече към дъното на морето. Друг път пътувахме с гумена моторна лодка покрай по–голям кораб. Някой пусна тежък метален барабан в лодката и се преобърнахме. Аз пострадах сериозно.“
Накрая Ханс осъзнал, че макар намеренията на организацията да са добри, така рискува живота си без особени шансове да спаси околната среда. (Еклисиаст 1:9) Скоро след като напуснал организацията изучавал Библията със Свидетелите на Йехова и се покръстил. Днес той е целодневен проповедник. „Библията ми помогна да осъзная, че единствената реалистична надежда за спасение на околната среда е Божието месианско Царство.“
[Блок/Снимка на страница 9]
Тя се борела за промяна
Сара (не е истинското ѝ име) била родена в Азия в средата на 60–те години на XX век. Когато била подрастваща, в страната ѝ избухнала революция и на власт дошло ново правителство, което обещавало политически и социални реформи. Първоначално всички се радвали на промяната, но година по–късно новото правителство вече преследвало опонентите си точно както предишните власти. Много хора се разочаровали и Сара се присъединила към антиправителствена организация. Тя обяснява:
„Организацията ни провеждаше митинги и протестни акции. Лепях плакати и раздавах листовки по улиците на столицата ни, когато милиционерите ме арестуваха. Накрая ме пуснаха, но за други членове на организацията нещата не се наредиха така добре. Две от приятелките ми бяха арестувани и екзекутирани. Тъй като животът ми беше в опасност, баща ми ме накара да напусна страната.“
Когато отишла в Европа, Сара изучавала Библията и се покръстила като Свидетелка на Йехова. Днес тя е целодневен проповедник. Сара казва за миналото си:
„Копнеех за справедливост и за решение на социалните ни проблеми. Видях, че в началото новото правителство имаше същите цели, но стана толкова крайно, че забрави за тях и започна да потиска населението. Разбрах също, че организацията, в която бях, не можеше да разреши проблемите на страната ни. (Псалм 146:3, 4) Сега знам, че разрешението на всички проблеми на човечеството е Божието месианско Царство.“
[Снимка на страница 7]
Берлинската стена падна през 1989 г.
[Снимка на страница 8]
Привлекли ли са религиозните реформи повече поклонници?
[Информация за източника на снимката на страница 5]
Горе вдясно: U.S. Information Agency photo
[Информация за източника на снимката на страница 7]
Кофи Анан: UN/DPI photo by Evan Schneider (Feb97); фон: WHO/OXFAM