Пеперуди, растения и мравки — една жизненоважна връзка

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“  В ХОЛАНДИЯ

ПРЕЗ месец юли нежните сини пеперуди в Западна Европа знаят, че е време да създадат следващо поколение. Но за да извършат това, пеперудите имат нужда от нещо повече от партньор. Те се нуждаят също от услугите на цъфтящите сини блатни тинтяви и на гладните червени мравки. Защо? Какво място заемат растенията и мравките в жизнения цикъл на този вид пеперуди?

Едно от местата, където можем да наблюдаваме тази интригуваща тройна връзка, е Националният парк Дуингелдервелд в северната част на Холандия. Този парк е естествена среда за голям брой от тези сини пеперуди. През пролетта и лятото обраслите с трева полета на Дуингелдервелд се превръщат в многоцветен килим, съставен от множество цъфтящи растения, сред които са сините блатни тинтяви, розовият пирен и жълтите бърдуни. Особено привлекателни за сините пеперуди са нежните цветове на пирена и островърхите цветове на синята блатна тинтява — но поради две различни причини. Цъфтящият пирен е предпочитано място за събиране на нектар, а блатната тинтява е възможно място за съхранение. Но какво ще съхраняват там пеперудите?

План за оцеляване

След като бъде извършено съвокуплението, женската пеперуда търси блатна тинтява, която да е по–висока от околните растения. Пеперудата каца на цветето и снася няколко бели яйца. След четири до десет дена яйцата се излюпват и между две и шест малки гъсеници започват живота си, като се заравят в своя източник на храна. След две до три седмици непрекъснато похапване гъсениците слизат на земята.

Интересно е да се отбележи, че обикновено гъсеницата чака да настъпи вечерта, преди да слезе. Това е забележително, защото вечер два вида червени мравки, които също живеят в националния парк, напускат дома си, за да търсят храна. Гъсеницата застава точно на пътя на тези търсещи храна мравки. Въпреки че действията на гъсеницата може да изглеждат опасни за живота, те всъщност са част от плана за оцеляване. И така, какво става след това?

Скоро някои червени мравки се блъскат в гъсеницата, застанала като препятствие на пътя. Бързо те я изтеглят в своя дом. Там мравките се отнасят към гъсеницата като към много важен гост и през есента, зимата и пролетта тя живее на сигурно и удобно място, с изобилие от храна. Вярно е, че гъсеницата има ограничен избор на меню — някои ларви на мравките и като основна храна това, което мравките–работници са повърнали. Но мравките също имат полза. Те редовно „доят“ гъсеницата, за да получат желателната медена роса, която тя произвежда. Дори когато гъсеницата навлезе във фазата на какавида, тя продължава да снабдява мравките с известно количество медена роса, както и с други секрети, с които мравките обичат да се хранят. Но тогава краят на това съжителство бързо наближава.

Гостът се превръща във враг

През фазата на какавидата гъсеницата започва да се превръща в пеперуда. Когато тази промяна завърши, какавидата се разтваря и пеперудата излиза. Трябва да се отбележи, че това обикновено се случва рано сутрин. Защо? Защото сутрин мравките не са много активни, и за разлика от времето, когато гъсеницата слизаше от растението към земята, през тази фаза за нея е най–добре да не привлича вниманието на своя домакин.

Когато накрая мравките дойдат да „доят“ какавидата, те с ужас намират непознато крилато създание в дома си — и незабавно нападат врага. За да спаси крайниците си и живота си, гъсеницата, която се е превърнала в пеперуда, бързо се придвижва към изхода. Щом напусне дома на мравките, пеперудата се изкачва на някое клонче и мравките прекратяват преследването.

Щом е на безопасна височина, пеперудата разперва крилата си и ги оставя да изсъхнат. Тогава, близо година след като тя е започнала живота си, настъпва големият момент и пеперудата размахва крилата си за първи път. Тя полита над полето! След няколко дни тя ще си намери партньор и скоро ще започне да търси висока синя блатна тинтява. Та нали вече ще е дошло времето да започне да се подготвя за следващото поколение.

[Блок на страница 18]

Пеперудите са застрашени

Естествена среда за пеперудите са полетата. Такива полета са се образували преди много векове в някои области на Западна Европа, където човекът е изсякъл девствените гори. В миналото безкрайни морави полета са покривали обширни територии в Белгия, Германия и Холандия, но днес са останали само пръснати тук–там малки участъци. Това застрашава оцеляването на синята пеперуда. През изминалите десет години тя изчезна в 57 от 136–те места, известни като нейно естествено място на живеене в Холандия. Всъщност нейното оцеляване е толкова застрашено, че името ѝ беше включено в Европейския списък на застрашените пеперуди, един документ, съставен от Съвета на Европа, който съдържа имената на застрашените видове пеперуди.

За да бъдат сигурни, че Националният парк Дуингелдервелд ще остане сигурно убежище за синята пеперуда, отговорниците на парка сега се опитват да поддържат полетата, като прилагат същите земеделски методи, които са били използвани от земеделците преди векове. Както в миналото, овчари бродят със стада от овце из полетата, а там, където тревата е по–твърда, пасат говеда. Пасящите овце и говеда изчистват места, където могат да поникнат гарига, пирен и други растения. (Понастоящем в парка растат около 580 вида растения.) В отговор на това сините пеперуди в Дуингелдервелд също допринасят за собственото си оцеляване, като се размножават и увеличават броя си. Всъщност този най–голям и най–важен парк с обрасли с трева полета в Европа е гостоприемен дом за пеперудите изобщо, тъй като 60 процента от всички видове пеперуди, живеещи в Холандия, могат да бъдат видени там.

[Снимка на страница 16]

Пеперуда каца на синя блатна тинтява и снася яйцата си

[Снимка на страница 17]

Червени мравки се грижат за какавида

[Източник]

Мравки на 16 и 17 страница: Снимки от Дейвид Наш; www.zi.ku.dk/personal/drnash/atta/

[Снимка на страница 17]

Розов пирен

[Снимка на страница 17]

Жълт блатен бърдун

[Снимки на страница 18]

Овце и говеда помагат за възстановяването на естествената среда на пеперудите