Гледната точка на Библията

Какво не е наред с флиртуването?

„Защо смятаме флиртуването за подвеждащо или лъжливо, или лошо? то не е такова! То е игра! И то игра, в която всички печелят, защото чрез нея правиш другия да се чувствува добре.“ — Сюзън Рабин, директорка на Училището по флиртуване, град Ню Йорк.

МНОГО хора смятат флиртуването за нещо нормално, невинно и дори необходимо за създаването и поддържането на човешките взаимоотношения. Напоследък в западните страни се множат книги, статии в списания и специални курсове, които учат на жестове, пози и погледи, смятани за неразделна част от „изкуството на флиртуването“.

Какво е флиртуване? Съществуват най–различни определения и тълкувания. Един речник го определя като „несериозно любовно или изкушаващо в сексуално отношение“ поведение. Друг речник обяснява, че да флиртуваш означава да се държиш „влюбено, без да имаш сериозни намерения“. Следователно, изглежда е общоприета представата, че флиртуващият е човек, който проявява любовен интерес, без да има намерения за сключване на брак. Дали флиртуването трябва да бъде смятано за безвредно? Каква е гледната точка на Библията относно флиртуването?a

Макар че в Писанията флиртуването не е конкретно споменато, ние можем да определим какъв е божият възглед за него. Как? Като изследваме библейски принципи, които са свързани с този въпрос. Така развиваме своите ‘възприемателни способности, та да различават правилното от погрешното’. (Евреи 5:14, NW) Първо, нека да разгледаме дали флиртуването е подходящо поведение за хора, които са женени.

Ако си женен

Съвсем естествено е двама брачни партньори да се държат влюбено, когато са насаме. (Сравни Битие 26:8.) Но проявата на такова внимание към хора извън брака е в противоречие с божиите принципи. Целта на Йехова била брачните двойки да се радват на близки и доверени взаимоотношения. (Битие 2:24; Ефесяни 5:21–33) За него бракът е свещен, траен съюз. В Малахия 2:16, NW се казва за Бога: „Той мрази развода.“b

Дали флиртуването на семеен човек е съвместимо с божия възглед за брака? Най–малкото, което може да се каже, е, че флиртуването с някой, който е семеен, е проява на неуважение спрямо светостта на божията брачна уредба. Също така Ефесяни 5:33, NW нарежда на християнския съпруг да „обича съпругата си, както обича себе си“, и на съпругата да „изпитва дълбоко уважение към съпруга си“. Дали флиртуването, което събужда ревност, е проява на любов или на уважение към брачния партньор?

Още по–отрезвяващ е фактът, че флиртуването може да доведе до прелюбодейство — грях, който Йехова категорично осъжда и описва като измама. (Изход 20:14; Левит 20:10; Малахия 2:14, 15; Марко 10:17–19) Наистина, Йехова смята прелюбодейството за нещо толкова сериозно, че позволява на жертвите на брачна изневяра да се разведат. (Матей 5:32) Можем ли тогава да си представим, че Йехова би одобрил едно толкова опасно забавление, каквото е флиртуването? Бог не би одобрил това, както един любещ родител не би одобрил неговото малко дете да си играе с остър кухненски нож.

Относно прелюбодейството Библията предупреждава: „Може ли някой да тури огън в пазухата си и дрехите му да не изгорят? Може ли някой да ходи по разпалени въглища и нозете му да се не опекат? Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, не ще остане ненаказан.“ (Притчи 6:27–29) Но дори и да не бъде извършено прелюбодейство, семейният човек, който флиртува, се излага на една друга опасност — да бъде въвлечен в т.нар. „емоционална връзка“.

‘Емоционалните връзки’

Някои хора имат извънбрачни взаимоотношения, в които се развиват любовни чувства, макар и да няма сексуален контакт. Исус обаче предупредил: „Всеки, който не престава да гледа към една жена така, че да изпитва страст към нея, вече е извършил прелюбодейство с нея в сърцето си.“ (Матей 5:28, NW) Защо Исус отхвърлил страстта, която не отива по–далеч от сърцето?

Една от причините е, че „от сърцето произхождат . . . прелюбодейства“. (Матей 15:19) Но такива взаимоотношения са навреждащи дори и да не стигат до степен, при която извършването на прелюбодейство е неизбежно. Защо? Една книга на тази тема обяснява: „Всяка дейност или взаимоотношения, които отнемат прекалено много време и сили от живота ти с твоя партньор, са форма на изневяра.“ Да, ‘емоционалната връзка’ лишава брачния ти партньор от време, внимание и обич. Имайки предвид заповедта на Исус да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас, би било добре семейният човек, който се впуска във флирт, да се запита: ‘Как бих се чувствувал аз, ако моят партньор се държи така с друг?’ — Притчи 5:15–23; Матей 7:12.

Какво трябва да направи човек, ако е създал такава неправилна ‘емоционална връзка’? Семейният човек, имащ неуместна ‘емоционална връзка’, е като шофьор, който е заспал зад кормилото. Той трябва да се събуди и да предприеме незабавни, решителни действия, преди бракът му и взаимоотношенията му с Бога да се разрушат. Исус показал необходимостта от драстични действия, когато казал, че дори нещо толкова ценно, колкото е окото, трябва да бъде хвърлено, или че ръката трябва да бъде отрязана, ако разрушава добрата ни позиция пред Бога. — Матей 5:29, 30.

Затова би било разумно да ограничиш срещите с другия човек. Разбира се, избягвай да бъдеш насаме с него, а ако работите заедно, ограничи темите на разговор. Може дори да е необходимо да преустановиш всякакъв контакт с този човек. След това трябва да проявяваш стриктен самоконтрол относно погледите, мислите, чувствата и поведението. (Битие 39:7–12; Псалм 19:14; Притчи 4:23; 1 Солунци 4:4–6) Йов, един женен мъж, дал отличен пример, когато казал: „Направих завет с очите си; и как бих погледнал на девица?“ — Йов 31:1.

Ясно е, че е опасно и небиблейско един семеен човек да флиртува. Но каква е гледната точка на Библията относно флиртуването между несемейни? Дали трябва то да бъде смятано за нещо нормално, невинно или необходимо за създаването на взаимоотношения с представители на противоположния пол? Дали то може действително да навреди?

А несемейните?

Няма нищо лошо в това двама души, които са несемейни, да проявяват любовен интерес помежду си, при условие, че възнамеряват да се оженят и че избягват нечистото поведение. (Галатяни 5:19–21) Този интерес може да се появи в ранния период на ухажването, когато бракът може би все още е далечна вероятност. Когато намеренията са добри, това не е непременно неуместно. В действителност такова поведение не е флиртуване.

Но ако несемейни хора се държат влюбено помежду си само за развлечение? Това може да изглежда безобидно, тъй като са несемейни. Разгледай обаче възможността от емоционално нараняване. Ако действията на флиртуващия бъдат приети по–сериозно, отколкото той е имал предвид, това може да доведе до мъчителна болка и сърдечна мъка. Колко верни са думите от Притчи 13:12: „Отлагано ожидане изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот“! Дори ако двама души твърдят, че са наясно с това, че нито единият от тях не проявява сериозен интерес към другия — може ли единият от тях да е сигурен в това, което другият в действителност мисли или чувства? Библията отговаря: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е безнадеждно. Кой може да го познае?“ — Йеремия 17:9, NW; сравни Филипяни 2:4.

Обърни внимание също на опасността от блудство, водещо до възможни последици като болести или извънбрачна бременност. Писанията забраняват блудството, а онези, които го вършат умишлено, губят благоволението на Бога. Апостол Павел мъдро посъветвал християните, че за да устоят на изкушението, трябва да ‘умъртвят’ своите ‘телесни части по отношение на блудството’ и да избягват ‘алчната сексуална страст’, която води до блудство. (Колосяни 3:5, NW; 1 Солунци 4:3–5, NW) В Ефесяни 5:3 той ни съветва блудството ‘да не се даже споменава между нас’, тоест, да не се споменава по начин, който събужда погрешни желания. Флиртуването не е в съгласие с този съвет. Бог дори забранява нездравите разговори за секс.

Библейските принципи разкриват, че флиртуването може да бъде жестоко спрямо нашите ближни и непочтително спрямо Йехова, основателя на брака. Библейският възглед относно неуместното флиртуване несъмнено е любещ и разумен, тъй като предпазва хората от нараняване. Затова тези, които обичат Бога, ще се въздържат от неуместно флиртуване и ще се отнасят към представителите на противоположния пол с чистота и уважение. — 1 Тимотей 2:9, 10; 5:1, 2.

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 28]

© The Curtis Publishing Company