Мънички носители на светлина в Нова Зеландия

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В НОВА ЗЕЛАНДИЯ

НОЩТА беше много тъмна — безлунна и ясна. Когато светлините на къмпинга угаснаха, сякаш изведнъж се намерихме в една вселена от ярки звезди. Спуснахме се по една стръмна пътека към топлия минерален извор в дъното на тесен пролом. От двете страни на вдигащата пара вода имаше буйна растителност. Потопихме се във водата и се отпуснахме след дългото пътуване. Този извор с гореща, естествено извираща вода се намираше в района на мястото ни за нощувка — един къмпинг за моторизирани туристи.

Видях как една звезда бързо прекоси небето. Обърнах се да кажа на съпругата си за това и при обръщането си се спънах и плиснах шумно вода. За мое смайване няколко звезди угаснаха — просто изчезнаха! И когато проговорих учуден, цял звезден грозд се стопи. Изглежда бях направил дупка във вселената!

Докато се опитвах да разбера какво е станало, една по една звездите започнаха да се появяват отново и успях да забележа, че един от гроздовете е много по–близо до мен от основната група звезди. Някои бяха толкова близо, че дори можех да ги докосна. Това беше нашата първа среща с новозеландските светещи червеи. Те висяха от невидимите стени на буйната растителност над нас и меките им светлинки се сливаха с фона на обсипаното със звезди небе.

Новозеландският светещ червей не е червей, а насекомо. Той се различава от светещите червеи и светулките в други части на земята. Името му арахнокампа луминоза може да ти създаде представата, че той е вид светещ паяк. Но и това не е вярно.

Скоро след нашата първа среща ние отново видяхме светещи червеи в пещерите Вайтомо на новозеландския Северен остров. Ще ви разкажа за нашето пътуване в пещерата на светещия червей, където стигнахме до тези мънички създания с лодка по една подземна река.

Пещерите Вайтомо

Пещерата на светещия червей е едно чудо, осветено прекрасно, за да покаже великолепното изящество на сталактитите и сталагмитите, образувани в течение на хиляди години. Водачът ни включваше светлините, когато наближавахме всяка част, и ние бяхме смаяни от невероятните образувания и тунели — неочакван и странен свят от чудеса под земята. Стъпките ни отекваха уплашено, когато се събрахме на върха на стълбите, слизащи надолу в черното. Щом очите ни свикнаха с тъмнината, високо горе започнахме да виждаме мънички проблясъци на зеленикава светлина. Светещите червеи!

Стигнахме до един пристан и се качихме на лодка. Отблъсквайки се от пристана, отплавахме в тъмното. И внезапно, когато завихме край един ъгъл, точно над нас се появи нещо, което мога да опиша само като сгъстен вариант на целия Млечен път — таванът на пещерата беше изцяло покрит със светещи червеи. Писателят Джордж Бърнард Шоу нарекъл това място „осмото чудо на света“.

Интересният светещ червей

Когато пътуването завърши, възхитата ни от светещия червей ни накара да научим повече за него. И онова, което научихме, беше точно толкова чудесно, колкото онова, което видяхме. Започвайки живота си като мъничка ларва с вече включена светлинка на опашката, новозеландският светещ червей си построява един хамак от слуз и коприна, отделяни от различни жлези в устата му, и го закрепва за тавана на пещерата. Хамакът всъщност е тунел, в който ларвата може да се движи назад–напред.

Светещият червей се нуждае от храна, за да живее, затова за около шест до девет месеца той се занимава с риболов. Но онова, което лови, е във въздуха, макар че идва чрез водата. Основното течение донася запас от мушици, комари, русалки и еднодневки, които биват привлечени от светлината. За да ги хване, светещият червей пуска надолу от своя хамак редица копринени нишки (понякога дори 70). По всяка нишка на равно разстояние една от друга са разположени миниатюрни лепкави капчици слуз, така че нишките наподобяват мънички перлени огърлици, увиснали право надолу.

Най–интересната част от светещия червей е светлината, с която той осветява своите въдици. Новозеландският светещ червей е от група насекоми, чиято светлина не е свързана с нервната система. Но въпреки това той може да включва и изключва светлината, когато пожелае. Светлинният орган се намира в края на неговите отделителни тръби и част от дихателната система на ларвата действува като отражател, изпращайки светлината надолу. Той изключва светлината, като ограничава кислорода или химическите вещества, необходими, за да се произведе светлина.

Но светлината в края на тунела на светещия червей изобщо не е знак за надежда, който едно насекомо би могло да очаква. Защото то влита право в смъртоносната завеса, където — както предполагат някои изследователи — едно химическо вещество може постепенно да го упои. Като усети трепканията на борещата се жертва, ларвата се надвесва безразсъдно от хамака си и изтегля нишката в устата си, като използува движенията на тялото си.

След като е ловила и се е хранила от шест до девет месеца, ларвата се излюпва и се радва на живот като възрастно насекомо. Дали обаче възрастната муха наистина се радва на живота е под съмнение. Тя ще живее само два или три дни, защото няма уста, с която да се храни. Оставащото ѝ време е посветено на продължение на рода. Мъжките възрастни мухи оплождат женските в момента, в който те се излюпват от своите пашкули. На женската може да ѝ трябва цял ден, за да снесе яйцата си, едно по едно, след което умира. След като е обогатил една бляскава галактика, донасяща изключителна наслада на хората, 10–11–месечният жизнен цикъл на мъничкия новозеландски светещ червей приключва.

[Снимка на страница 25]

Противоположната страница: Влизане в пещерата на светещия червей

[Снимка на страница 25]

Горе: Таванът на пещерата с фееричния спектакъл на светещите червеи

Вдясно: Въдиците на светещите червеи

[Информация за източника на снимката на страници 24, 25]

Снимки на страници 24 и 25: Waitomo Caves Museum Society Inc.