Скъсване с организираната престъпност — „Аз бях един якуза“

„ТАТКО, когато се върнеш в къщи, хайде да ходим заедно на събранията. Нали ми обещаваш?“ Получих това писмо от втората си дъщеря, докато бях в затвора за трети път. Тя редовно посещаваше събранията на Свидетелите на Йехова заедно със съпругата ми. Тъй като писмата от моето семейство бяха единственият източник на утеха за мен, аз ѝ обещах, че ще направя това, за което ме молеше.

‘Защо водя живот на престъпник, който ме лишава от семейството ми?’ — мислех си аз. Припомних си времето, когато бях много малък. Баща ми почина, когато бях само на 18 месеца, така че дори не си спомням лицето му. След това майка ми се омъжи още два пъти. Тези обстоятелства в семейството ми повлияха много и в средното училище започнах да общувам с хулигани. Станах агресивен и често се замесвах в сбивания извън училището. През втората година в средното училище организирах група ученици да се бият с друга група. Заради това бях арестуван и бях изпратен за известно време в поправителен дом.

Бях като топка, която се търкаля надолу към един живот на насилие. Скоро сформирах банда от престъпници и се навъртахме около офиса на една от групите на якуза. На 18 години станах пълноправен член на тази група. Когато бях на 20 години, бях арестуван заради различни прояви на насилие и бях осъден на три години затвор. Първо лежах известно време в затвора за малолетни престъпници в Нара, но поведението ми не се подобри. Така че бях пратен в друг затвор — за възрастни. Но станах още по–лош и в крайна сметка се озовах в Киото в затвор за закоравели престъпници.

‘Защо върша тези престъпления?’ — питах се аз. Сега, като мисля за миналото, разбирам, че това е било в резултат на глупавия ми начин на мислене. Тогава смятах, че такова поведение е много мъжко, че доказва моята мъжественост. Когато на 25 години бях освободен от затвора, другите гангстери ме смятаха за нещо. И за мен вече беше отворена възможността да се изкачвам нагоре в йерархията на престъпния свят.

Как реагира моето семейство

Горе–долу по това време се ожених и не след дълго имахме вече две дъщери. Въпреки това животът ми не се промени. Бях ту в къщи, ту в полицията — пребивах хора и се занимавах с изнудване. Всяка случка ми помагаше да спечеля уважението на другите гангстери и доверието на боса. Накрая моят по–голям „брат“ в якуза успя да се изкачи до върха и стана бос на бандата. Чувствувах се горд, че съм вторият човек след него.

‘Какво мислят съпругата ми и децата ми за моя начин на живот?’ — питах се аз. Вероятно са се срамували, че техният съпруг и баща е престъпник. На 30 години бях затворен отново и после още веднъж, когато бях на 32 години. Този път тригодишният престой в затвора беше наистина труден за мен. Не беше разрешено дъщерите ми да идват и да ме посещават. Липсваше ми това, че не можех да им говоря и да ги прегръщам.

Горе–долу по времето, когато започнах да излежавам тази последна присъда в затвора, съпругата ми започна да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Всеки ден тя ми пишеше за истината, която научаваше. ‘Каква е тази истина, за която говори жена ми?’ — питах се аз. Докато бях в затвора, прочетох цялата Библия. Размишлявах над онова, което съпругата ми казваше в писмата си, за една надежда за бъдещето и за целта на Бога.

Надеждата, че хора ще живеят вечно в рай на земята, ме привличаше, защото смъртта наистина ме плашеше. Винаги си мислех: ‘Ако умреш, губиш.’ Като мисля за миналото, осъзнавам, че страхът от смъртта ме е подтиквал да наранявам другите преди те да могат да ме наранят. Писмата на моята съпруга също ми помогнаха да видя колко е празна целта ми да се издигна в престъпния свят.

Но все още не се чувствувах подтикнат да изучавам истината. Съпругата ми се отдаде на Йехова и стана покръстена Свидетелка. Въпреки че в писмото си се бях съгласил да отида на техните събрания, аз не мислех да ставам Свидетел на Йехова. Смятах, че съпругата ми и дъщерите ми са се отдалечили от мен и са ме оставили зад себе си.

Излизане от затвора

Най–накрая настъпи денят да изляза на свобода. На портала на затвора „Нагойа“ се бяха наредили много гангстери, за да ме приветствуват. Но сред голямата тълпа от хора аз търсех само съпругата си и дъщерите си. Като видях дъщерите си, които бяха пораснали значително за трите и половина години, се развълнувах до сълзи.

Два дни след завръщането си в къщи, удържах на обещанието си към втората си дъщеря и посетих едно събрание на Свидетелите на Йехова. Бях изненадан от ведрата нагласа на всички присъствуващи. Свидетелите ме приветствуваха сърдечно, но аз се чувствувах неловко. По–късно, когато научих, че онези, които ме бяха поздравили, знаеха за миналото ми на престъпник, бях озадачен. Но почувствувах тяхната топлота и основаният на Библията доклад ме привлече. В него се говореше за хора, които ще живеят завинаги в рай на земята.

Мисълта, че съпругата ми и дъщерите ми ще преживеят и ще бъдат в рая, а аз ще бъда унищожен, ме притесни много. Размишлявах сериозно над това какво трябва да направя, за да живея вечно със своето семейство. Започнах да обмислям дали да не скъсам със своя живот като гангстер и започнах да изучавам Библията.

Скъсване с живота на престъпник

Престанах да посещавам сбирките на бандата и да общувам с представители на якуза. Не беше лесно да променя начина си на мислене. Возех се в голяма вносна кола просто заради удоволствието — това беше само заради моя егоизъм. Бяха ми нужни три години, за да сменя колата си с по–скромен модел. Освен това бях склонен да вървя по пътя на най–малкото съпротивление. Като научих истината обаче, разбрах, че трябва да се променя. Но както се казва в Йеремия 17:9, „сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно“. Знаех какво е правилно, но ми беше трудно да прилагам онова, което научавах. Проблемите, с които се сблъсквах, изглеждаха като огромна планина. Започнах да се безпокоя и много пъти си мислех да прекратя изучаването и да се откажа от идеята да стана Свидетел на Йехова.

Тогава този, който изучаваше Библията с мен, покани един пътуващ надзорник, който имаше подобно на моето минало, да изнесе публичен доклад в нашия сбор. Той пропътува цялото разстояние — 640 километра — от Акита до Сузука, за да ме насърчи. Оттогава нататък винаги, когато се чувствувах изтощен и исках да се откажа, получавах писмо от него, в което ме питаше дали вървя непоколебимо в пътя на Господаря.

Продължавах да се моля на Йехова да ми помогне да прекратя всички свои връзки с якуза. Бях уверен, че Йехова ще отговори на молитвата ми. През април 1987 г. най–накрая можах да се оттегля от организацията на якуза. Тъй като заради бизнеса на своята фирма всеки месец трябваше да пътувам в чужбина и да бъда далеч от семейството си, смених работата си и станах портиер. Така следобедите ми бяха свободни за духовни дейности. За първи път получавах заплата. Беше малка, но ме зарадва много.

Когато бях вторият по сила човек в една от организациите на якуза, имах много пари, но сега имам духовно богатство, което не е временно. Познавам Йехова. Познавам неговите цели. Притежавам принципи, според които да живея. Имам истински приятели, които са загрижени за мен. В света на якуза гангстерите проявяваха само повърхностна загриженост, но никой якуза от онези, които познавах, нито един не би се пожертвувал в полза на другите.

През август 1988 г. символизирах своето отдаване на Йехова чрез покръстване във вода и от следващия месец започнах да прекарвам най–малко 60 часа на месец, разказвайки на другите хора за добрата новина, която беше променила живота ми. От март 1989 г. служа като целодневен служител и сега имам привилегията да служа като помощник–служител в сбора.

Успях да се освободя от повечето неща, които имах от своя живот като якуза. Но едно нещо остана. Татуировката по моето тяло напомня както на мен, така и на семейството ми и на другите за моето минало като якуза. Веднъж най–голямата ми дъщеря си дойде от училище разплакана, като каза, че няма да ходи повече на училище, защото нейните приятелки ѝ казали, че съм бил якуза и че имам татуировки. Съумях подробно да обсъдя този въпрос с дъщерите си и те разбраха как стоят нещата. Очаквам с нетърпение деня, когато земята ще бъде рай и плътта ми ще се ‘подмлади повече от месата на дете’. Тогава моите татуировки и спомени от 20 години живот като якуза ще принадлежат на миналото. (Йов 33:25; Откровение 21:4) — Разказано от Ясуо Катаока.

[Снимка на страница 11]

Копнея за деня, когато татуировките ми ще бъдат заличени

[Снимка на страница 13]

Със своето семейство пред Залата на Царството