Ти можеш да подобриш паметта си
„Аз съм много зле с паметта.“ Казвал ли си някога това? Ако е така, не се отчайвай. Няколко прости съвета и малко усилие може да донесат изненадващо подобрение. Не подценявай своя мозък. Неговите възможности са смайващи.
КАК мозъкът извършва своите удивителни постижения? През последните години мозъкът беше изследван повече от всякога преди. Познанията за него се увеличават, но въпреки това ние знаем твърде малко за това как всъщност мозъкът извършва своите функции.
Как учим и запомняме информацията не е ясно, но изследователите се опитват да разкрият тази тайна. При научаването и запаметяването в мозъка участвуват приблизително от 10 до 100 милиарда нервни клетки — неврони. Но между невроните съществуват поне десет пъти повече връзки. Според една от теориите, процесът на учене се извършва, когато връзките, или синапсите, се заздравяват при употребата им.
Когато остаряваме, нашите умствени възможности може да намалеят; нашите реакции може да станат по–забавени. Клетките на мозъка не се възстановяват, и възрастните хора явно постоянно губят от тези клетки. Но колкото повече използуваме своя мозък, за толкова по–дълго време можем да запазим умствените си възможности.
Нашата умствена нагласа оказва влияние на мозъка. Един оптимистичен, радостен мироглед подобрява дейността на мозъка при всяка възраст. Понякога стресът също може да бъде полезен, но хроничният, неоснователен стрес затруднява ефективността на мозъка. Физическите упражнения могат да помогнат за облекчаване на умственото напрежение.
Колкото и да са насърчаващи тези сведения, на нас въпреки това ни се случва да забравяме важни неща, независимо от възрастта си. Можем ли да подобрим това положение? Една от областите, където повечето хора срещат затруднения, е запомнянето на имената на хората, с които се запознаваме.
Как да запомняме имена
Няколко елементарни предложения могат много да ти помогнат да запомняш по–добре имената. Тук много помага проявата на интерес към другия. Името на дадения човек е важно за него. Често не можем да запомним името, защото не сме го чули добре още в началото. Затова, когато се запознаваш, постарай се да разбереш ясно името. Ако е необходимо, помоли другия да го повтори, или дори да го произнесе буква по буква. Използувай името му няколко пъти по време на разговора. Когато се сбогувате, обърни се към новия си познат по име. Ще бъдеш изненадан, когато установиш колко много помагат тези няколко предложения.
Ето и друг съвет, който може да подсили паметта ти за имената: свързвай името на човека с нещо, което можеш мислено да си представиш. Още по–добре е ако успееш и да добавиш действие към образа.
Например, на един човек му било трудно да запомни името на един познат, който се казвал Здравко. Тогава той решил да свърже това име със значението му, което произлиза от думата „здраве“. И той си представял своя познат с румени бузи, цъфтящ от здраве, застанал край леха със здравец. Това винаги помагало — при тази картина името Здравко веднага изниквало в съзнанието му.
Много имена може би нямат определено значение за теб, затова ще е необходимо да ги заместиш с дума, напомняща името. Не е от значение дали заместващата дума напълно съответствува на звученето на името. За твоята памет ще е по–лесно да си припомни името по асоциация. Когато образуваш свои собствени думи и представи, тогава запаметяването е много по–устойчиво.
Ако например те запознаят с някой, който се казва Боян Барандовски, можеш да заместиш името с „боец бяга маратонски“. И си представяш един боец, който бяга в маратон.
Необходимо е усърдно да практикуваш това известно време, но то наистина действува. Хари Лорейн обяснява този метод, който той е използувал при много случаи, в книгата си How to Develop a Super-Power Memory [„Как да развием свръхефективна памет“]. Той казва: „Често трябваше да се запознавам със сто–двеста души за петнадесет минути, а понякога и за по–кратко време, и не забравях нито едно от имената им!“
Как да запаметяваме изброени неща
Как можеш да подобриш способността си да запомняш списък с неща, които нямат нищо общо помежду си? Има един прост метод, който се нарича система на връзка. Ето как действува той: Първо си създаваш визуална представа за всяко нещо от списъка, след това свързваш по асоциация представата за първото нещо с представата за второто, после правиш същото за второто и третото нещо, и така нататък.
Например, трябва да купиш пет неща от супермаркета: мляко, хляб, електрическа крушка, лук и сладолед. Започни с връзката между млякото и хляба. Представи си как млякото се излива от самун хляб. Тази представа може да е доста нелепа, но ще ти помогне да запаметиш тези продукти. Освен това, опитай се да оживиш представата, включвайки и себе си — като човекът, който налива млякото.
След като свържеш млякото с хляба, мини към следващия предмет — електрическата крушка. Можеш да свържеш хляба с крушката, като си представиш, че се опитваш да завиеш самун хляб във фасунга. После свържи крушката с лука, представяйки си как белиш една голяма крушка и плачеш при това. Разбира се, по–добре е сам да си измисляш тези асоциации. Можеш ли да формираш асоциация между последните два предмета — лука и сладоледа? Може би ще си представиш как ядеш лучен сладолед!
Провери дали си спомняш списъка. После изпитай паметта си със списък, който си съставил сам. Направи го толкова дълъг, колкото желаеш. И помни — за да бъдат асоциациите по–лесно запомнящи се, ти можеш да ги направиш хумористични, или дори абсурдни и несъответствуващи. Опитвай се да оживяваш с действие представата, и замествай даден предмет с друг.
Някои могат да възразят, че този метод отнема повече време, отколкото просто да се научи наизуст списъкът. Но всъщност по–дълго е обяснението на метода, отколкото самото му приложение. Когато вече имаш известен опит, тогава бързо ще формираш асоциациите, и твоето припомняне, както и скоростта на научаване ще бъдат много по–добри, отколкото ако се опитваш да заучаваш без система. Когато 15 души били помолени да запаметят списък с 15 случайно подбрани предмета, без да използуват някаква система, средният брой запаметени предмети бил 8,5. Но когато използували системата за свързване на визуални асоциации при запаметяването на друг списък, същата група постигнала среден резултат 14,3. Разбира се, ако не забравиш да си вземеш написано листче със списъка на тези неща, когато отиваш да пазаруваш, то резултатът ще бъде 15 — тоест 100 процента!
Как да запомним онова, което четем
В този век на изобилна информация, една друга област, в която повечето от нас имат нужда от помощ, е ефективното изучаване. Ученето е много важно в училището, в бизнеса, за личното развитие, както и при подготовката за публично изказване. Освен това християнинът трябва да отделя време и за лично библейско изучаване. — Йоан 17:3.
‘Да, но аз трудно запомням онова, което уча’ — може би ще кажеш ти. Какво може да се направи в такъв случай? Умението да се използува пълноценно времето за учене може да ти помогне при запомнянето на онова, което четеш. Ето няколко предложения.
Когато учиш, много е важна личната организация. Нека книгите, писмените принадлежности и хартията са ти под ръка. Старай се да изучаваш в приятна обстановка, в която няма много неща, отвличащи вниманието, и където е налице добро осветление. Изключи радиото и телевизора.
Отреди едно постоянно време за изучаване. За някои е по–ефикасно да използуват по–кратки периоди всеки ден, отколкото да изучават продължително време без прекъсване. Добре е да разделиш времето си на части. Вместо да изучаваш без прекъсване в продължение на два часа, може би е по–добре да разделиш времето на сесии, с продължителност от 25 до 40 минути всяка, разделени с кратки интервали от по няколко минути. Изследванията показват, че това допринася за по–високо ниво на припомняне.
Определи какъв материал искаш да разгледаш по време на своето изучаване. Това помага на съсредоточаването. Преди да започнеш някоя книга, отдели няколко минути да я прегледаш. Обърни внимание на заглавието. Изследвай съдържанието, което обобщава книгата. После прочети предговора или увода. Там могат да бъдат изложени целта и гледната точка на автора.
Преди да започнеш с четенето на дадена глава, прегледай я. Виж подзаглавията, илюстрациите, схемите, обобщенията, а също встъпителните и заключителните абзаци. Хвърли поглед на първото изречение на всеки абзац. Тези изречения често съдържат основната линия на разсъждение. Опитай се да добиеш обща представа. Задавай си въпроси: ‘Какво възнамерява да докаже писателят? Какво мога да придобия аз от този материал? Кои са основните доводи?’
Важно е и съсредоточаването. Трябва напълно да се ангажираш с онова, което учиш. Ключът към това е да направиш своето изучаване колкото се може по–активно. Подсилвай ентусиазма си, като изтъкваш практическата полза от информацията. Създавай си образни представи. Използувай сетивата си, като си представяш миризма, вкус или докосване — ако информацията дава такива възможности.
Щом вече схванеш същността на материала, ти си готов да водиш записки. Ефикасното водене на записки може да ускорява твоето разбиране и да ти припомня информацията. Не е необходимо бележките да представляват цели изречения, може и да са ключови думи или фрази, които ти помагат да си припомняш основните моменти.
Разбирането на информацията не означава непременно, че ще си в състояние да си я припомниш в бъдеще. Всъщност, в разстояние на 24 часа може да бъде забравена 80 процента от информацията, най–малкото временно. Това звучи обезсърчаващо, но известна част, дори голяма част от тези 80 процента може да бъде възстановена чрез преговор на материала. Затова след всяка учебна сесия прави преговор за няколко минути. Ако е възможно, преговори материала и на следващия ден, после след една седмица, и после след един месец. Прилагането на тези съвети може да ти помогне да извлечеш най–голяма полза от своето ценно време за изучаване, както и да запомниш онова, което четеш.
Така че не подценявай своя мозък. Способността ти да запомняш неща може да бъде усъвършенствувана. Един учен каза за мозъка, че е „най–сложното нещо, което сме откривали досега в нашата вселена“. И това е славно доказателство за вдъхващата страхопочитание мъдрост и сила на Създателя на мозъка — Йехова. — Псалм 139:14.