Бог ни позволи да го намерим

КОГАТО цар Давид бил готов да предаде царството на своя син Соломон, той му дал следния съвет: „Познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли завинаги.“ — 1 Летописи 28:9.

Ние от собствен опит разбрахме, че това е истина. Ние търсехме Бога, и го намерихме — но едва след като много пъти се отклонявахме по лъжливи пътища. Смятаме, че Йехова е прозрял колко силно е била съсредоточена нагласата на нашите мисли върху него и службата на него, и затова ни позволи да го намерим. Ето как се случи всичко.

Ние бяхме четирима братя, и израснахме във Флорида (САЩ). Баща ни работеше на продължителни смени като готвач, за да издържа семейството, майка ни беше домакиня, а ние, четирите момчета, ходехме да косим трева или да разнасяме вестници — намирахме всякаква работа, с която да помогнем на семейния бюджет. Майка ни беше католичка, а татко — баптист. Всички вярвахме в Бога и в Библията, но не правехме нищо във връзка с това, рядко ходехме и на църква. Това беше в началото на 70–те години, когато движението за мир, клошираните джинси, дългите коси и рокът бяха в разцвета си. Всички тези неща се отразиха и на нашия живот.

Едва през 1982 г. двама от нас — Скот и Стив, съответно на 24– и 17–годишна възраст — започнахме сериозно да се интересуваме от Библията и да се замисляме все повече върху влошаващите се условия в света. Скот имаше строителна фирма. Бизнесът му вървеше добре, така че можахме заедно с него да се преместим в един апартамент. Бяха ни омръзнали обстановката по баровете и целият този начин на живот; знаехме, трябва да има нещо по–хубаво и по–различно. Започнахме да чувствуваме глад за духовните неща. Редовното четене на Библията ни подтикна към желание за повече знание и прозрение относно божието Слово.

Започнахме да посещаваме различни църкви в неделя. В тези, които бяха близо до нашия дом в Лейк Уърт (Флорида), 25 минути от неделните проповеди бяха за даване на пари. „Давайте щедро, бръкнете по–дълбоко в джобовете си“ — казваше свещеникът, навеждайки се силно напред над катедрата. Там често пускаха чинията за събиране на пожертвувания да обикаля по три пъти сред присъствуващите в течение на една служба, което наистина оставяше доста хора с празни джобове. Ние посетихме още много църкви, но и там не видяхме нещо повече от обикаляне на чинии за пари и приятелски събирания.

Предупредени относно Свидетелите на Йехова

Наистина, ние се запознахме с разни учения, за които смятахме, че са основни и библейски, и ги приемахме, тъй като учителите ни бяха професионални богослови. Един от курсовете беше за сектите в Америка, и начело в техния списък бяха Свидетелите на Йехова. Предупредиха ни, че Свидетелите не вярват в Исус, че си имат своя Библия, че не отиват на небето, и не вярват, че има ад. Всичко това, разбира се, ни доведе до заключението, че Свидетелите не са прави.

Засега имахме силна пламенност, но тя не съответствуваше на точно познание. (Римляни 10:2) Знаехме какво е казал Исус в Матей 28:19, 20 — да проповядваме добрата новина и да правим ученици. По това време ние посещавахме една църква с 2000 члена, която се наричаше „Библейски град“, и там бяхме част от младежка група, наброяваща стотина младежи на възраст между 17 и 30 години. Скот се опита да ги подтикне към някаква форма на проповедна дейност, но без успех.

Така че започнахме своя собствена проповедна кампания. На Скот му хрумна да поставим една сергия на местния битпазар и там да раздаваме трактати и Библии. Така и направихме. Посетихме местния „християнски“ магазин, купихме от там порядъчно количество трактати и Библии, отидохме на битпазара, сложихме едно до друго две дървени магарета, върху тях поставихме един лист шперплат, подредихме на него трактатите и Библиите и се опитахме да станем „изпълнители на словото, а не само слушатели“. — Яков 1:22.

Седмиците минаваха и нашата т.нар. битпазарна служба се разширяваше, вече предлагахме и английска, и испанска литература. Освен това имахме Библии, 30 различни видове трактати и дори значки с надписи „Бог те обича“. Малко по–късно Скот купи машина, с която правехме отпечатъци върху тениски на кратки изрази с библейска тематика, като например „Чете ли днес Библията?“, „Чудно ти е защо се усмихвам? Та аз нося Исус в сърцето си“, и много други. Един от надписите беше „Откровение“, заедно с картина на четирите конника.

Мислехме, че даваме мълчаливо свидетелство, като носим навсякъде на себе си тениските. Нашата битпазарна служба се провеждаше всяка събота и неделя от 8 ч. сутринта до 1 ч. на обяд. Ако някой минаваше през паркинга и виждаше трактати по колите, това значеше, че ние вече сме били там. Цялата ни литература се раздаваше срещу волни пожертвувания, въпреки че парите от тях бяха твърде малко. Една година ние пресметнахме нашите годишни разходи, и те се оказаха над 10 000 долара.

Срещаме един от Свидетелите на Йехова

Веднъж, когато се къпехме на един от плажовете на Бонита Спрингс, един възрастен мъж ни заговори, споменавайки, че е забелязал лепенките по нашата кола и надписите на тениските ни. Той започна да говори за Библията и да разисква върху Писанията. Обърна ни внимание на Деяния 2:31, като зададе въпроса: „Ако имаше огнен ад и ако само лошите хора отиваха там, защо Библията казва, че Исус е бил там?“ И той продължи, обсъждайки много други стихове. Накрая Скот каза: „Вие сигурно сте Свидетел на Йехова.“ Той отвърна: „Да, точно така.“ Тогава Скот каза: „Но вие, Свидетелите, не вярвате в Исус.“ През следващите 20 минути Свидетелят ни говорѝ за Исус, но това някак си не ни направи впечатление.

Ние продължихме с нашите служби на битпазара. Правихме това цели три години, и през цялото време вярвахме, че имаме истината и правим онова, което е правилно. Все още посещавахме църквите, по една всяка неделя вечер, но нито една от тях не ни удовлетворяваше. Вече почти не остана непосетена църква, така че една вечер ние решихме да отидем в „църквата на Свидетелите на Йехова“, както я нарекохме. Бяхме решили да им проповядваме за Исус. Намерихме адреса в телефонния указател и отидохме там една неделя вечер. След като разбрахме, че нямат събирания в неделя вечер като всички останали църкви, ние стигнахме до заключението, че те наистина не вярват в Исус. На табелката с програмата за събранията им видяхме, че в понеделник вечер имат изучаване на книга. Тогава дойдохме пак, заедно със своите Библии и облечени с нашите тениски. Спомням си, че преди това се колебахме няколко минути кои от тениските да изберем, за да дадем по–добро свидетелство. Пристигнахме там малко по–рано, и няколко братя дойдоха да ни посрещнат. Държаха се сърдечно и приятелски. Веднага навлязохме в задълбочена дискусия относно Откровението. Те ни поканиха да останем на събранието. Дадоха ни книгата „Обединени в поклонението“a, и ние седнахме. Един брат откри изучаването с молитва.

Слушахме внимателно. В заключение той каза: „В името на Исус. Амин.“ Ние се спогледахме шокирани. Дали бяхме чули добре? Той се помоли в името на Исус! В този момент сякаш очите ни се отвориха и ‘дебелите люспи’ паднаха от тях. Ако сърцата ни бяха с правилна нагласа, сега беше времето да слушаме. Братът помоли всички да отворят на глава 21 от книгата „Обединени в поклонението“, и тази глава беше за Исус и за това, че не бива да бъдем част от света. Не бяхме участвували в по–хубаво изучаване. Отнасяше се за живота и службата на Исус, за последните дни и неутралитета. Ние слушахме как деца отговаряха на въпроси, от които ние си нямахме понятие. Накрая, при завършването на събранието, братът пак се помоли в името на Исус!

Ние се нахранваме духовно

Влязохме в залата, жадни за истина, и истината беше там, съвсем недалеч от нас. Отидохме си, знаейки, че сме нахранени духовно, и никога вече не стъпихме в църква. Следващата вечер отидохме да перем в обществената пералня и там, до автомата за газирани напитки, забелязахме голям куп списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ — бяха най–малко 150. Никога не бяхме ги чели преди, но сега си ги взехме, заинтересувани от многото теми.

Една от статиите задаваше въпроса: „Вярваш ли в троицата?“ Друга: „Дали наистина има ад?“ В едно „Пробудете се!“ имаше статия за изображенията. Тази вечер Стив чете списанието за троицата, изследва внимателно материала, провери всички посочени библейски стихове и събуди Скот в 12,30 ч. през нощта, за да му каже какво беше научил. На другия ден, беше сряда, след работа Стив прочете статията за ада. Тя разглеждаше стиха в Йоан 11:11, където Исус казва, че Лазар спи. Когато Стив видя Скот, той му каза: „Моята Библия не учи, че има огнен ад.“ След като прочетохме „Пробудете се!“ относно изображенията и различните форми на кръстовете, ние хвърлихме нашите кръстове върху един боклукчийски камион и наблюдавахме как той ги отнесе нанякъде. Спогледахме се, поклатихме глави и се засмяхме. Вече знаехме, че сме намерили нещо много специално — истината.

На следващия ден пристигнаха два кашона. В тях имаше 5000 трактата, в които се казваше, че ако човек не се разкае, ще отиде в ада. Беше ни ясно, че много от тези трактати не отговаряха на библейското учение. Малко смутени, ние отидохме на изучаването на книга в понеделник и занесохме там доста от нашите трактати. Попитахме за всеки: „Дали този е подходящ?“ За една вечер прегледахме всичките. Скоро на пода имаше цял куп трактати; нито един не съответствуваше на библейското учение. Изхвърлихме ги до един. Знаехме, че нашата новонамерена вяра означава живот — и за нас, и за онези, на които проповядвахме. Искахме да заминем някъде, за да изучаваме Библията на спокойствие.

Преместихме се в Аляска. Още на първото ни събрание там попитахме един старейшина дали е съгласен да изучава с нас всеки ден. Мисля, че всички присъствуващи ни чуха. Напредвахме много добре, завършихме книгата „Да живееш завинаги“* и искахме да се покръстим на един от двудневните конгреси. Но трябваше да почакаме още малко. Целта ни беше да станем пионери. Неочаквано обаче нашият баща се разболя, и ние трябваше да се върнем във Флорида да му помогнем.

Напредваме към духовна зрялост

Във Флорида ние продължихме с нашия хубав напредък, завършихме книгата „Обединени в поклонението“ и се покръстихме през 1987 г. Бяха минали 11 месеца от началото на нашето изучаване. Веднага станахме помощни пионери за шест месеца, а след това и редовни пионери. Само след година и половина и двамата бяхме назначени като помощник–служители. Две години след нашето покръстване ние вече служехме в Бетела в Бруклин, където Скот служи и до днес, като освен това изучава китайски от две години. Стив сега служи в Москва (Русия), като редовен пионер. И за двама ни самата истина и търсенето ѝ бяха точно както се описва в Притчи 2:1–5: „Сине мой, ако приемеш думите ми, и запазиш заповедите ми при себе си, така щото да приклониш ухото си към мъдростта, и да предадеш сърцето си към разума, ако призовеш благоразумието, и издигнеш гласа си към разума, ако го потърсиш като сребро, и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога.“

Как Стив се оказа в Москва

Тъй като живеех в Ню Йорк, където ако знаеш един език в повече, това би направило по–интересна проповедната дейност, и тъй като смятах, че Йехова може би скоро ще отвори вратите към Русия, аз реших да се заема с руския език. По това време, докато служех в бруклинския Бетел, започнах да посещавам изучаването на книга на руски. Имаше само една руска група за изучаване на книга, която се събираше в петък. Времето минаваше, и аз все по–активно се включвах в дейността на тази руска група. Присъединявах се към тях в проповедната дейност, което беше радостно преживяване, поради сърдечността на руснаците. Писах до Отдела по службата с молба да бъда прехвърлен в руската група. И бях щастлив, когато те се съгласиха.

Един ден по време на сутрешното поклонение президентът на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“, Милтън Дж. Хеншел, каза на бетеловото семейство, че ще има специално съобщение. След това съобщи, че Свидетелите на Йехова са били юридически признати в Русия и че сега нашите братя там ще се радват на свобода на поклонението. Едва ли някой от присъствуващите в Бетел през онази сутрин е забравил радостта, която изпитахме от тази прекрасна новина. Помислих си в този момент, че би било голяма привилегия, ако човек би могъл да участвува в дейността в този нов, огромен район.

Започнах да си пиша с един руски брат на име Володя, от руския град Краснодар. Той ме покани на гости в Русия. Така през юни 1992 г. аз си стегнах багажа и отпътувах за Москва. Като пристигнах, с радост видях, че брат Володя ме чака на аерогарата. Настаниха ме при брат Стефан Левински, който беше в истината от 45 години. Той беше първият Свидетел, с когото се запознах в Москва; беше прекарал много години в затвора поради лоялността си към истината. Гостоприемството на братята беше направо възхитително.

И така, намирах се в Москва, без да говоря кой знае колко добре езика. По това време там имаше само четири сбора, и май всички братя се познаваха един друг. Оттогава по най–различни начини аз успявам да продължа визите си. За известно време се хващам на работа, за да покривам разходите си. Най–голямата трудност беше да науча достатъчно руски, за да мога да общувам и да се храня духовно на събранията. Това не стана толкова бързо, и, разбира се, още полагам усилия в тази насока.

Имах привилегията да посетя много конгреси и да стана свидетел на смайващ растеж, с рекорден брой новопокръстени. Да виждаш тази искрена пламенност на нашите братя тук е едно преживяване, което укрепва изключително силно вярата. Не бих го заменил за нищо. Много от братята и сестрите, които само изучаваха или бяха току–що покръстени, когато се запознах с тях при идването си, сега служат като целодневни пионери, или като помощник–служители, или като бетелити в Солнечное, недалеч от Санкт Петербург.

За всяко неделно събрание на сбора, който посещавам, залата се изпълва с 530 души, а всеки месец имаме средно по 12 нови непокръстени вестители. Според последния отчет ние бяхме 380 вестители, 3 старейшини и 7 помощник–служители. Нашият сбор отчита над 486 домашни библейски изучавания. През февруари 1995 г. аз имах привилегията да посетя нашите 29 групи за изучаване на книга, за да изнеса във всяка служебен доклад. Посещавах по четири групи на седмица. Много сме заети също така преди всеки конгрес с въпросите за кандидатите за покръстване. През май 1995 г. имахме ден на специален конгрес, на който бяха покръстени 30 души от нашия сбор. На този конгрес се покръстиха общо 607 души, а присъствуващите бяха около 10 000 души. На летния областен конгрес сред 877–те покръстени имаше 24 души от нашия сбор! В сбора имаме 13 пионери и 3 специални пионери. Те отчитат около 110 изучавания! В момента имаме 132 непокръстени вестители.

На нашето Възпоменание през 1995 г. присъствуваха 1012 души! Дружеството неотдавна изпрати в сбора ни един полски брат, Матеуш. Той е завършил Училището за подготовка на служители, и ще ни бъде от голяма помощ. Сега имаме трима старейшини. Така че ще бъде сформиран още един сбор и нашият район, чието население наброява близо един милион души, ще бъде разделен на две. Всеки от двата сбора ще има приблизително по 200 вестители. Единият сбор ще има двама старейшини, а другият — един. Сега наближава още един конгрес, така че минаваме въпросите с 44 души, които ще бъдат готови за покръстване на този конгрес. Звучи невероятно! Наистина духовен рай! Това е направо смайващо! Именно това е ръката на Йехова в действие. Явно неговата колесница сега препуска през Русия. През октомври 1995 г. в Москва имаше 40 сбора. Те спокойно биха могли да се удвоят, ако имаше достатъчно старейшини.

Дните на нашето битпазарно проповядване са вече далечно минало. Скот е в бруклинския Бетел. Стив служи като старейшина в един от московските сборове — и двамата сме толкова благодарни, че Бог ни позволи да го намерим. Ние се молим за това още милиони да го потърсят, и Бог да им позволи да го намерят. — Разказано от Скот и Стив Дейвис.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 12]

Скот

[Снимка на страница 13]

Стив

[Снимка на страница 15]

На събранията на един от московските сборове всяка неделя присъствуват над 530 души