„Две лепти“

Важен начин да подкрепяме интересите на Царството е да правим дарения за световната проповедна дейност. Но какво да правим, ако не разполагаме с много средства?

Веднъж Исус видял как една бедна вдовица дарява за съкровищницата на храма две лепти. Любовта към Йехова я подбудила да даде „от своя недоимък“, всичко, каквото имала, „цялото си препитание“. (Мар. 12:41–44) Исус обърнал внимание на постъпката ѝ, с което показал, че дарението ѝ било много ценно в Божиите очи. Християните от първи век също смятали даването на дарения за привилегия. Както бедни, така и богати допринасяли с каквото могат. Апостол Павел посочил примера на македонците, които въпреки „крайната [си] бедност“ молели и дори настоявали „за възможността да дадат щедър дар“. (2 Кор. 8:1–4)

Затова, ако можем да дарим само „две лепти“, трябва да помним, че многото малки дарения накрая могат да образуват голяма сума. Като даваме от сърце, ще радваме своя щедър небесен Баща, защото „Бог обича онзи, който дава с радост“. (2 Кор. 9:7)