Правя ли достатъчно в службата?
1. Какви притеснения може да изпитват някои верни християни?
1 Задавал ли си си този въпрос? Вероятно участието ти в службата е намаляло поради напреднала възраст, здравословни проблеми или увеличени семейни отговорности и това те обезсърчава. Една сестра с три деца писа, че понякога се чувства виновна, понеже времето и силите, които трябва да отделя, за да се грижи за семейството си, ограничават участието ѝ в службата. Какво ще ти помогне да имаш уравновесен възглед по този въпрос?
2. Какво очаква Йехова от нас?
2 Какво очаква Йехова от нас: Несъмнено всеки от нас иска да прави повече в службата. Но често пъти има голяма разлика между това, което искаме да правим, и това, което в действителност можем да правим. Такава нагласа показва, че не сме станали самодоволни. Не бива да забравяме, че Йехова добре знае ограниченията ни и няма неразумни очаквания към нас. (Пс. 103:13, 14) Тогава какво очаква Бог от нас? Той иска да му служим с цялата си душа, тоест да даваме най–доброто от себе си. (Кол. 3:23)
3. Как можем да анализираме усилията, които полагаме в службата?
3 Какво ще ни помогне да определим какви са възможностите ни? Можем да молим Йехова да имаме реалистичен възглед за себе си и за обстоятелствата си. (Пс. 26:2) Освен това може да помолим някой зрял християнин, на когото имаме доверие, да ни каже дали трябва да променим нещо в себе си. (Пр. 27:9) Помни също, че от време на време е полезно да преосмисляме обстоятелствата си, тъй като те се променят. (Еф. 5:10)
4. Как трябва да гледаме на напомнянията относно службата?
4 Как трябва да гледаме на напомнянията: По време на някое състезание зрителите често насърчават участниците с виковете си. Те искат да помогнат на състезателите да стигнат до финала, а не да ги обезсърчат. Подобно на това основаните на Библията напомняния ‘да проповядваме словото с чувство за неотложност’, които чуваме на събранията и четем в изданията, са за наша полза и нямат за цел да покажат, че не полагаме достатъчно усилия. (2 Тим. 4:2) Можем да сме уверени, че докато даваме най–доброто от себе си, Йехова ще помни с признателност ‘любовта и делата ни’. (Евр. 6:10)