Всякакви хора ще бъдат спасени
1. От какво зависи благоволението, което Бог проявява към нас?
1 Благодарение на незаслужената Божия милост хората имат възможност да се спасят. Волята на Йехова е „да се спасят всичките човеци [всякакви хора — НС] и да достигнат до познание на истината“. (1 Тим. 2:3, 4) Благоволението, което Бог проявява към нас, не зависи от расата ни, от социалното ни положение, от способностите ни, от външния ни вид, а от това дали проявяваме вяра в изкупителната жертва на Исус. (Йоан 3:16, 36) Като съработници на Бога, трябва да се освободим от всякакви пристрастия, които могат да ни повлияят да отхвърлим хора, които Йехова е готов да приеме.
2, 3. Какво ще ни помогне да не съдим за хората по външния им вид?
2 Избягвай да съдиш: Йехова обръща внимание на вътрешната личност на хората, без да е пристрастен или да изпитва лоши чувства. (1 Царе 16:7) Той също вижда техния потенциал. Затова Йехова гледа на хората, които искат да му бъдат угодни, като на отбрани. (Аг. 2:7) Дали ние гледаме на другите, както Бог гледа на тях?
3 Някои хора, които срещаме в проповедната служба, може да ни шокират със своя външен вид. Облеклото им може да е занемарено или нескромно, брадата им да е неподдържана, а на носа или на устните си да имат обици. Някои може да са бездомни. Други може да се отнасят грубо към нас. Вместо да осъждаме такива хора, като смятаме, че никога няма да станат поклонници на Йехова, би трябвало да имаме положителна нагласа, ‘защото и ние някога сме били несмислени, непокорни и мамени’. (Тит 3:3) Като осъзнаваме това, ще проповядваме с пламенност на всички, дори и на онези, които на пръв поглед може да ни се сторят недостойни.
4, 5. Какво научаваме от примера на Исус и на Павел?
4 Примери от първи век: Исус Христос отделял време да помага на онези, които другите отхвърляли като безнадеждни случаи. (Лука 8:26–39) Макар че никога не извинявал погрешните дела, той знаел, че хората могат да бъдат впримчени в погрешен начин на живот. (Лука 7:37, 38, 44–48) Така Исус проявил разбиране, ‘като се смилил за тях, понеже били като овце, които нямат пастир’. (Мар. 6:34) Можем ли да подражаваме по–пълно на примера му?
5 Апостол Павел го били с камъни, с тояги и няколко пъти бил в затвора. (Деян. 14:19; 16:22, 23) Дали такива сурови преживявания го огорчили и го накарали да направи заключението, че не си струва да проповядва на някои народи и етнически групи? Съвсем не. Той знаел, че във всяка етническа група има искрени хора и бил решен да ги намери. Дали и ние гледаме така на хората в нашия район, които са с различен произход и имат различни традиции?
6. Как нагласата ни може да повлияе на хората, които за първи път посещават някое събрание на сбора?
6 Да посрещаме добре новодошлите: Много Божии служители са щастливи, че са били посрещнати добре от братята и сестрите в сбора, които не са съдели за тях по външния им вид. В една Зала на Царството в Германия дошъл мъж с неподдържана брада, с дълга до раменете коса и с мръсни дрехи. Той имал лоша репутация. Въпреки това бил посрещнат сърдечно на събранието. Това му направило толкова силно впечатление, че се върнал след една седмица. Не след дълго той променил външния си вид, спрял да пуши и узаконил връзката с приятелката си. Скоро те и децата им служели на Йехова като обединено семейство.
7. Как можем да подражаваме на нашия непредубеден Бог?
7 Като подражаваме на нашия непредубеден Бог, нека каним всякакви хора да извлекат полза от незаслужената Божия милост.
[Текст в блока на страница 3]
„Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Деян. 10:34, 35)