Да постоянстваме в проповедната дейност
1 Живеем в усилни времена. Често чуваме за граждански конфликти, етнически войни, природни бедствия и за други потресаващи събития. Днес повече от когато и да било преди хората се нуждаят от добри новини. Но навсякъде се наблюдава безразличие към духовните неща. На някои места може да е трудно да намерим хората в домовете им, а още по–трудно е да намерим хора, които са готови да ни изслушат или да изучават Библията. Въпреки това е изключително важно да постоянстваме в проповядването на добрата новина за установеното Божие Царство. (Мат. 24:14)
2 Да проявяваме любов към хората: Проповедната ни дейност показва любовта на Йехова към хората. Той „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“. (2 Пет. 3:9; Езек. 33:11) Затова Бог постановил, както Исус казал, „първо да се проповядва благовестието на всичките народи“. (Мар. 13:10) Бог призовава хората да го потърсят и да избегнат наближаващата присъда върху света на Сатана. (Йоил 2:28, 29, 32; Соф. 2:2, 3) Нима не сме благодарни, че Йехова е дал тази възможност и на нас? (1 Тим. 1:12, 13)
3 Според годишния отчет за служебната 2004 година, всеки месец са били провеждани средно по 6 085 387 библейски изучавания и всяка седмица са се покръствали средно по 5000 нови ученици! Някои от тези новоотдадени служители били намерени в резултат на благословията на Йехова над постоянните усилия на вестителите, които са се стремели да разговарят с всеки човек в назначения им район. Само колко много се радват всички в тези сборове и каква привилегия е човек да бъде съработник на Бога в тази животоспасяваща дейност! (1 Кор. 3:5, 6, 9)
4 Да възхваляваме Божието име: Ние постоянстваме в проповедната дейност, за да възхваляваме публично Йехова и да освещаваме името му пред всички хора. (Евр. 13:15) Сатана мами „цялата населена земя“, като кара хората да вярват, че Бог е безсилен да разреши човешките проблеми, че е безразличен към човешките страдания или че просто не съществува. (Откр. 12:9, НС) Когато проповядваме, ние поддържаме истината за нашия чудесен небесен Баща. Нека продължаваме да възхваляваме неговото име — сега и завинаги. (Пс. 145:1, 2)