Поддържай чувството си на неотложност!
1 Исус знаел, че разполага с ограничено време на земята, за да извърши делото на Баща си. (Йоан 9:4) Затова проповядвал с чувство на неотложност и обучавал учениците си да правят същото. (Лука 4:42–44; 8:1; 10:2–4) Материалните удобства били от второстепенно значение за него. (Мат. 8:20) Така успял да свърши работата, която му възложил Йехова. (Йоан 17:4)
2 Ограничено време: Времето да проповядваме добрата новина „по целия свят“ също е ограничено. (Мат. 24:14, Ве) Библейските пророчества разкриват, че живеем дълбоко във времето на края. Скоро „ония, които не познават Бога, и ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус, ... ще приемат за наказание вечна погибел“. (2 Сол. 1:6–9) Присъдата ще дойде много внезапно. (Лука 21:34, 35; 1 Сол. 5:2, 3) Хората трябва да осъзнаят в каква опасност се намират. На нас е поверена отговорността да им помогнем да търсят одобрението на Йехова, докато все още има време. (Соф. 2:2, 3)
3 Да правим всичко, което е по силите ни: Като осъзнават, че „останалото време е кратко“, служителите на Йехова дават предимство на проповедната дейност. (1 Кор. 7:29–31; Мат. 6:33) Някои са се отказали от благоприятни финансови възможности или от други лични стремежи, за да увеличат участието си в проповедната служба. (Мар. 10:29, 30) Други продължават да ‘преизобилват в Господното дело’, макар и да понасят продължителни изпитания. (1 Кор. 15:58) Мнозина изявяват непоколебимо добрата новина вече десетилетия наред. (Евр. 10:23) Йехова високо цени всички такива жертви в подкрепа на интересите на Царството. (Евр. 6:10)
4 Като съсредоточаваме живота си върху поклонението на Йехова, включително и върху проповедната дейност, това ни помага постоянно да мислим за деня на Йехова. Освен това ни предпазва така, че вниманието ни да не бъде отклонено от света на Сатана, и укрепва решимостта ни да запазим своето поведение свято. (2 Пет. 3:11–14) Да, като извършваме службата си с чувство на неотложност, можем да спасим както себе си, така и слушателите си. (1 Тим. 4:16)