Да даваме на Йехова най–доброто
1 В Закона на Йехова, даден на Израил, се посочвало, че животните, принасяни в жертва към Него, трябвало да бъдат „без недостатък“. Животно с недостатък било неприемливо. (Лев. 22:18–20; Мал. 1:6–9) Освен това, когато била принасяна жертвата, всичката тлъстина, или най–хубавата част, принадлежала на Йехова. (Лев. 3:14–16) Като Баща на израилтяните и техен Господар, Йехова заслужавал най–доброто.
2 Точно както в древността, днес Бог силно се интересува от качеството на жертвите ни. Проповедната ни служба трябва да отразява подобаващо уважение към Йехова. Разбира се, обстоятелствата на всеки човек са различни. Въпреки това имаме основателна причина да си направим внимателен самоанализ, за да се уверим, че му даваме най–доброто от себе си. (Еф. 5:10)
3 Всеотдайна служба: За да можем с проповедната си служба да почитаме Йехова и да докосваме сърцата на слушателите си, не бива да я извършваме повърхностно. Когато говорим за Бога и за великите му цели, трябва да го правим от сърце, изпълнено с признателност. (Пс. 145:7) Това подчертава колко е важно да следваме добра програма за лично четене и изучаване на Библията. (Пр. 15:28)
4 Да даваме на Йехова най–доброто от себе си също означава да подражаваме на любовта му към хората. (Еф. 5:1, 2) Любовта към хората ни подтиква да се опитваме да достигнем колкото се може повече от тях с даряващото живот послание на истината. (Мар. 6:34) Тя ни подтиква да проявяваме личен интерес към онези, с които говорим. Кара ни да продължаваме да мислим за тях след първото посещение и ни подтиква да се върнем. Любовта ни подбужда да правим всичко, което можем, за да им помагаме да напредват духовно. (Деян. 20:24; 26:28, 29)
5 „Хвалебна жертва“: Друг начин, по който даваме на Йехова най–доброто от себе си, е като сме усърдни в проповедната служба. Когато сме добре организирани и се съсредоточаваме върху проповедната служба, ще постигнем най–добрия резултат за времето, с което разполагаме. (1 Тим. 4:10) Добрата подготовка ни дава възможност да говорим ясно и убедително, като по този начин увеличим вероятността хората да откликнат благоприятно. (Пр. 16:21) Когато споделяме добрата новина с другите, искрените ни изказвания могат с право да бъдат наречени „хвалебна жертва“. (Евр. 13:15)