Колонка за въпрос
◼ Трябва ли семейното библейско изучаване да се отбелязва в отчета за проповедна служба?
Ако провежда семейно библейско изучаване и в него участват непокръстени деца, християнският родител може да отчита най–много до един час и едно повторно посещение седмично и едно домашно библейско изучаване месечно. Това важи дори ако изучаването трае повече от един час, ако се провежда повече от един път седмично или с всяко дете поотделно. (Виж книгата „Организирани за служба“, стр. 104, абз. 2.)
Ако всички членове на семейството са покръстени Свидетели, тогава няма да се отчита нито времето, нито изучаването (освен ако детето все още изучава втората книга след покръстването). Това е така, защото отчетът за проповедната служба на сбора отразява главно онова, което вършим, като проповядваме добрата новина и учим на библейската истина хора, които не са отдадени и покръстени служители на Йехова. (Мат. 24:14; 28:19, 20) Това обаче в никакъв случай не омаловажава редовното провеждане на такова изучаване.
Християнските родители имат задължението да изучават с децата си. Онези, които се нуждаят от помощ, за да започнат или да подобрят семейното си изучаване, могат да се обърнат към старейшините. Ако според обстоятелствата е препоръчително друг вестител да изучава с непокръстения син или дъщеря на някое християнско семейство, което е свързано със сбора, трябва да се потърси съвет от председателстващия надзорник или от надзорника по службата. Ако изучаването бъде одобрено, водещият ще го отчита така, както би направил с всяко друго библейско изучаване.
Обучаването на децата в пътищата на Йехова отнема много повече време и усилия, отколкото се отбелязва в отчета за проповедна служба. (Втор. 6:6–9; Пр. 22:6) Християнските родители заслужават похвала за това, че с готовност носят своята тежка отговорност да възпитават децата си „в учение и наставление Господне“. (Еф. 6:4)
◼ Как трябва да се подходи, когато домакинът настоява Свидетелите на Йехова да не посещават дома му?
(Това е повторно отпечатване на информацията, издадена в „Нашата служба на Царството“ от януари 1994 г., 3 страница.)
Когато видим на някоя врата знак, който строго забранява посещения от религиозен характер и специално споменава Свидетелите на Йехова, би било най–добре да уважим желанието на домакина и да не звъним.
Понякога виждаме знак, който забранява на търговски агенти или на хора, събиращи пари и помощи, да звънят. Тъй като извършваме благотворителна религиозна дейност, това не се отнася за нас. Би било уместно да позвъним на такива врати. Ако домакинът възрази, може да обясним тактично защо мислим, че подобни знаци не се отнасят за нас. Но ако домакинът поясни, че забраната обхваща и Свидетелите на Йехова, ние ще уважим желанието му.
Когато обработваме района, някой домакин може да се ядоса видимо и да настоява категорично да не го посещаваме повече. Ако отказва да обсъжда въпроса, трябва да се съобразим с молбата му. Една бележка с датата на отказа трябва да бъде сложена в калъфчето с картата на района, така че вестителите, които в бъдеще покриват района, да избягват този адрес.
Такива домове не бива да бъдат избягвани безкрайно. Настоящите домакини могат да се преместят. Може да говорим с друг член на семейството, който ще откликне благоприятно. Съществува и вероятност домакинът, с когото сме говорили, да е променил нагласата си и да е по–благосклонен към нашите посещения. Така че след известно време тактично трябва да попитаме домакините какво е настоящото им мнение.
Папката с районите трябва да се преразглежда веднъж годишно, като се прави списък на домовете, където сме били помолени да не правим посещения. Под ръководството на надзорника по службата може да бъдат назначени някои тактични, опитни вестители, които да посетят тези домове. Може да обясним, че ги посещаваме, за да разберем дали там живее все още същият домакин. Вестителят трябва да бъде запознат с материала от брошурата „Как да започваме и да водим разговори върху Библията“ от 8–16 страница, озаглавен „Да се занимаем с изказвания, които целят да прекъснат разговора“. Ако човекът откликне добре, може в бъдеще да бъде посетен по обичайния начин. Ако домакинът продължава да бъде враждебно настроен, не бива да бъде посещаван до следващата година. Местното старейшинско тяло може да реши дали да се подходи към въпроса по друг начин, ако обстоятелствата в дадения случай изискват това.