Похвалата освежава
1 „Бях ли послушна днес?“ — изхлипало момиченцето преди да заспи. Майката не очаквала такъв въпрос. Макар че забелязала колко усилия положило нейното момиченце, за да се държи добре този ден, тя била пропуснала да каже дори една насърчителна дума. Сълзите на момиченцето трябва да ни напомнят, че всеки един от нас, млад и възрастен, се нуждае от похвала. Дали освежаваме хората около нас, като им изказваме признателност за доброто, което правят? (Пр. 25:11)
2 Нашите събратя по вяра ни дават много основателни причини, поради които да ги хвалим. Старейшините, помощник–служителите и пионерите работят усилно, за да изпълняват отговорностите си. (1 Тим. 4:10; 5:17) Боящите се от Бога родители дават най–доброто от себе си, за да възпитат децата си в пътищата на Йехова. (Еф. 6:4) Християнските младежи водят усилна битка, за да устояват на „духа на света“. (1 Кор. 2:12; Еф. 2:1–3) Други християни вярно служат на Йехова въпреки напреднала възраст, здравословни проблеми или други изпитания. (2 Кор. 12:7) Всички те заслужават похвала. Дали сме признателни за техните усилия?
3 Лично и конкретно: Наистина всички ние сме признателни, когато чуем похвала, изказана от подиума. Тя обаче е още по–освежаваща, когато е изразена лично. Например в 16 глава от писмото си до римляните Павел похвалил лично Фива, Прискила и Акила, Трифена и Трифоса, Персида и други християни. (Рим. 16:1–4, 12) Колко освежаващи трябва да са били думите му за тези верни служители! Такива похвали уверяват братята и сестрите ни, че се нуждаем от тях, и ни помагат да се приближаваме един към друг. Дали наскоро лично си похвалил някого? (Еф. 4:29)
4 Искрено: За да бъде наистина освежаваща, похвалата трябва да е искрена. Хората разбират дали сме искрени, или само ‘ласкаем с езика си’. (Пр. 28:23) Когато се учим да забелязваме доброто в другите, ще бъдем подтикнати да ги хвалим. Нека бъдем щедри, когато искрено хвалим другите, като знаем ‘колко добра е дума, казана навреме’. (Пр. 15:23)