„Цялото писание“ — достоверно и полезно (1 част) — времето и Светото писание
Описание на разделянето на времето, използвано в Библията, календарите, които са употребявани най–често, основните дати за Библията и интересни мисли относно „потока на времето“.
1, 2. Какво написал Соломон относно времето, и какво трябва да правим ние с оглед на преходния характер на времето?
ЧОВЕКЪТ осъзнава ясно минаването на времето. С всяко тиктакане на часовника той се придвижва постепенно напред в коридора на времето. Наистина ще е мъдро той да използва своето време по правилен начин. Както писал цар Соломон: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето: време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване насаденото; време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; време за плачене и време за смеене.“ (Екл. 3:1–4) Как само лети времето! Седемдесетте години на един обикновен човешки живот се завъртат за твърде кратко време, за да може човек да получи изобилно познание и да се наслаждава на всички други хубави неща, които Йехова е осигурил за хората на тази земя. „Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.“ — Екл. 3:11; Пс. 90:10.
2 Самият Йехова живее във вечност от време. Колкото до неговите създания, на него му е угодно те да са поставени в потока на времето. Небесните ангели, включително дори бунтовният Сатан, са напълно наясно с минаването на времето. (Дан. 10:13; Откр. 12:12) За човечеството е писано, че „на всичките се случва според времето и случая“. (Екл. 9:11) Щастлив е човекът, който по всяко време включва Бога в своите мисли и който приветства Божията уредба за „храна навреме“! — Мат. 24:45.
3. Какво общо имат времето и пространството?
3 Времето е еднопосочно. Въпреки че времето е на разположение на всеки, нито един жив човек не би могъл да каже какво всъщност е то. То е необхватно като пространството. Никой не може да обясни къде е започнал потокът на времето или накъде продължава. Тези неща принадлежат на безграничното познание на Йехова, който е описан като Бог „от безпределни времена до безпределни времена“. — Пс. 90:2, НС.
4. Какво може да се каже за течението на времето?
4 От друга страна, времето има определени характеристики, които могат да бъдат разбрани. Неговият видим ход може да бъде измерен. Освен това то тече само в една посока. Както движението по еднопосочна улица, времето тече неумолимо в една посока — напред, винаги напред. С каквато и скорост да напредва времето, то никога не може да бъде върнато назад. Ние живеем в настоящия момент. Но това настояще е в движение, като непрестанно тече към миналото. Няма спиране.
5. Защо може да се каже, че миналото е спечелено или изгубено?
5 Миналото. Миналото си е отишло, то е история и никога не може да се повтори. Всеки опит да се върне миналото е толкова невъзможен, колкото е невъзможно да се върне водопадът нагоре или стрелата да долети обратно при този, който е стрелял. Нашите грешки са оставили своя отпечатък в потока на времето, отпечатък, който само Йехова може да изтрие. (Иса. 43:25) По такъв начин добрите дела на човека в миналото са оставили следа, която „ще се върне при него“ с благословията от Йехова. (Пр. 12:14, НС; 13:22) Миналото е спечелено или изгубено. Повече не е възможен никакъв контрол върху него. За злите е писано: „Като трева скоро ще се окосят и като зелена трева ще повяхнат.“ — Пс. 37:2.
6. Как бъдещето е различно от миналото, и защо трябва да бъдем особено заинтересувани от това?
6 Бъдещето. Бъдещето е различно. То винаги тече към нас. С помощта на Божието Слово можем да определим пречките, които възникват пред нас, и да се подготвим да ги посрещнем. Можем да си събираме „съкровища на небето“. (Мат. 6:20) Тези съкровища няма да бъдат пометени от потока на времето. Те ще останат с нас и ще издържат в едно вечно бъдеще на благословии. Ние сме заинтересувани от това да използваме времето по мъдър начин, тъй като това се отразява на бъдещето. — Еф. 5:15, 16.
7. Какви показатели на времето е осигурил Йехова за човека?
7 Показатели на времето. Съвременните ни часовници са показатели на времето. Те служат за измерване на време. По подобен начин Йехова, Създателят, е задействал колосални показатели на времето — земята, която се върти около своята ос, луната, която обикаля около земята, и слънцето — така че от своята гледна точка на земята човек да може с точност да осъзнава времето. „И Бог каза: „Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините.“ (Бит. 1:14) По този начин като множество обекти с взаимно свързани цели, тези небесни тела се движат в своите завършени цикли, безкрайно и безпогрешно измервайки еднопосочното течение на времето.
8. По какъв различен начин се употребява думата „ден“ в Библията?
8 Ден. Думата „ден“ е използвана в Библията в няколко различни значения точно както и днес се прилага по различни начини. Когато направи една пълна обиколка около оста си, земята отмерва един ден от 24 часа. В този смисъл един ден представлява сбора на деня и нощта, общо 24 часа. (Йоан 20:19) Но и дневният период сам по себе си, обикновено продължаващ средно 12 часа, също е наречен ден. „И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ.“ (Бит. 1:5) Ето го и периода на време, наречен „нощ“, който обикновено означава около 12 часа тъмнина. (Из. 10:13) В друг смисъл думата „ден (дни)“ насочва към период от време, през който е живяла някоя видна личност. Например, Исаия видял своето видение „в дните на Юдовите царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия“ (Иса. 1:1), също дните на Ной и на Лот били посочени като пророчески. (Лука 17:26–30) Друг пример за гъвкава или фигуративна употреба на думата „ден“ е изказването на Петър, че „за Господа един ден е като хиляда години“. (2 Пет. 3:8) В повествованието на Битие един ден на сътворение е дори още по–дълъг период от време — хилядолетия. (Бит. 2:2, 3; Из. 20:11) Контекстът на Библията показва точно в какъв смисъл се употребява думата „ден“.
9. (а) Как е произлязло разделянето на деня на 24 часа от по 60 минути? (б) Какви показатели на времето са посочени в Еврейските писания?
9 Час. Разделянето на деня на 24 часа е установено в Египет. Съвременното разделяне на часа на 60 минути води началото си от вавилонската математика, която била основана на шестдесетична система (основана на числото 60). В Еврейските писания не се споменава разделяне на часовеa. Вместо разделянето на деня на определени часове Еврейските писания използват изрази като „сутрин“, „пладне“ и ‘вечер’ като показатели за време. (Бит. 24:11; 43:16; Втор. 28:29; 3 Царе 18:26) Нощта била разделена на три периода, наречени „нощни стражи“ (Пс. 63:6), два от които са конкретно наречени в Библията „средната стража“ (Съд. 7:19) и „утринната стража“. — Из. 14:24; 1 Царе 11:11.
10. Как юдеите броели часовете по времето на Исус, и как знанието за това ни помага да определим времето на Исусовата смърт?
10 В Християнските гръцки писания обаче думата „час“ се повтаря често. (Йоан 12:23; Мат. 20:2–6) Часовете били броени от изгрева на слънцето, или около 6 часа сутринта. Библията споменава за „третия час“, който бил около 9 часа̀ сутринта. „Шестият час“ е споменат като времето, в което тъмнина паднала върху Йерусалим, когато разпънали Исус. Това съответства на 12 часа̀ по пладне при нас. Отбелязва се, че Исус умрял на мъченическия стълб „около деветия час“, или около 15 часа̀ следобед. — Мар. 15:25; Лука 23:44; Мат. 27:45, 46.
11. Колко стара е употребата на думата „седмица“ като мярка за време?
11 Седмица. Още от началото на своята история човекът е започнал да брои дните си на периоди от седем. Правейки това, той следвал примера на своя Създател, който увенчал своите шест сътворителни дни със седми период, също наречен ден. Ной броил дните на периоди от седем. На еврейски, както и на български, „седмица“ буквално означава нещо съставено от седем мерни единици или такъв период от време. — Бит. 2:2, 3; 8:10, 12; 29:27.
12. Какво е лунен месец, и как се различава от нашите съвременни месеци?
12 Лунен месец. Библията говори за „лунни месеци“. (Из. 2:2; Втор. 21:13; 33:14; Езд. 6:15, НС) Нашите съвременни месеци не са лунни месеци, тъй като не се определят по луната. Те са просто 12 условни разделения на слънчевата година. Лунният месец е месец, който се определя от новолунието. Луната има четири фази, като едно лунно завъртане се равнява на 29 дни, 12 часа и 44 минути. Достатъчно е човек само да погледне към луната, за да определи по формата ѝ в приблизително кой ден от лунния месец се намира.
13. Как времето на различните събития от Потопа било записано точно?
13 Вместо да използва математически точни лунни месеци, Ной изглежда е записвал събитията в месеци от по 30 дни всеки. От записките, които Ной правел в ковчега, разбираме, че водите на Потопа се задържали върху земята за период от пет месеца или „сто и петдесет дни“. След 12 месеца и 10 дни земята изсъхнала дотолкова, че тези, които били в ковчега, да могат да излязат. Така времето на тези епохални събития било записано точно. — Бит. 7:11, 24; 8:3, 4, 14–19.
[Бележки под линия]
a Думата „час“ се появява в „Ревизирано издание на Библията“ от 1938 г. в Даниил 3:6, 15; 4:19, 33; 5:5 от арамейски език; но „Конкорданс, еврейски и халдейски речник“ на Стронг определя значението на думата като „миг, момент“. Тя е преведена като „миг“ в „Свето писание — Превод на новия свят“.