Развивай умението да общуваш!
1 За да изпълняваме задачата си да проповядваме и да правим ученици, трябва да предаваме информация на другите. (Мат. 24:14; 28:19, 20) Общуването може да бъде предизвикателство дори и между приятели. Какво може да ни помогне да говорим резултатно с непознати относно добрата новина?
2 Да проявяваме приятелска нагласа: Опитай се да се поставиш на мястото на хората, които срещаш в службата. В днешния свят е разбираемо, че някои могат да бъдат недоверчиви или дори да се страхуват от непознати. Това може да е пречка за разговора. Как можеш да се справиш с първоначалните страхове на тези, които срещаш? Един начин, по който общуваме, преди да сме казали и една дума, е чрез нашия скромен външен вид. Нашето спретнато облекло и достойно поведение ще ни помогнат да разсеем страховете. — 1 Тим. 2:9, 10.
3 Друга помощ за общуването е проявяването на спокойна, приятелска нагласа. Това предразполага другите и ги кара да са по–склонни да слушат. В това отношение е необходима добра подготовка. Ако имаме ясна представа какво ще говорим, ще бъдем по–спокойни. И тази спокойна нагласа може да привлече другите към нашето послание. Една жена се изказала по следния начин относно посещението на една Свидетелка: „Това, което си спомням, беше нейната усмивка и спокойствието, изписано на лицето ѝ. То ми направи силно впечатление.“ Това дало възможност на жената да чуе добрата новина.
4 Качества, които привличат другите: Трябва да проявяваме искрен, личен интерес към другите. (Флп. 2:4) Един начин, по който можем да правим това, е, като не се опитваме да доминираме в разговора. Преди всичко общуването включва слушане. Когато поканим своите слушатели да споделят мнението си и с интерес слушаме изказванията им, те усещат, че сме загрижени за тях. Така че, когато хората ти говорят, не бързай да се връщаш към подготвения си увод. Ако можеш, искрено ги похвали и се постарай да приспособиш своя отговор към това, което казват. Ако изказванията им разкриват от какво се вълнуват, приспособи представянето си, за да обсъдиш това, от което се интересуват.
5 Скромността и смирението допринасят за доброто общуване. (Пр. 11:2; Деян. 20:19) Хората били привлечени към Исус, защото бил „кротък и смирен на сърце“. (Мат. 11:29) От друга страна, нагласата, че превъзхождаш другите, отблъсква. Следователно макар че сме твърдо убедени, че имаме истината, ще бъде мъдро да избягваме да говорим с догматичен тон.
6 А ако изказванията на човека отразяват вярвания, които не са в хармония с ученията на Библията? Трябва ли да го поправяме? Да, в подходящия момент, но не бива да се опитваме да правим това при първия разговор. Често е от полза да развиваме разговора върху общи идеи, преди да споделим библейски учения, които може да му бъде по–трудно да приеме. Това изисква търпение и такт. Павел дал хубав пример в това отношение, когато свидетелствал на съдиите от Ареопага. — Деян. 17:18, 22–31.
7 За да развиваме умението да общуваме, ще ни помогне преди всичко неегоистичната любов. Подобно на Исус трябва да изпитваме състрадание към хората, които са „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. (Мат. 9:36) Това ни подтиква да им носим добрата новина и да им помагаме да ходят по пътя към живот. Нашето послание е послание на любов, така че нека да продължаваме да го казваме по любещ начин. Като правим това, ние подражаваме на Йехова Бог и Исус Христос, които притежават най–добрите способности да общуват в цялата вселена.