Да проявяваме християнска лоялност, когато някой наш роднина е изключен
1. Каква ситуация може да подложи на изпитание лоялността на един християнин?
1 Връзката между членовете на семейството може да бъде много силна. Това подлага на изпитание християнина, когато неговият брачен партньор, дете, родител или друг близък роднина е изключен или се е самоотстранил от сбора. (Мат. 10:37) Как лоялните християни трябва да се отнасят към такъв роднина? Трябва ли отношението да бъде различно, ако този човек живее в дома ти? Първо, нека си припомним какво казва Библията по този въпрос и принципите, които се отнасят както за изключения, така и за самоотстранилия се.
2. Как християните трябва да се отнасят към изключените от сбора според напътствията в Библията?
2 Как да се отнасяме към изключените: Божието Слово нарежда на християните да не общуват или поддържат приятелство с човек, който е бил изключен от сбора: „Да нямате общение с такъв, който се нарича брат, и е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, или пияница, или хулител; с такъв даже да не ядете заедно. ... Отлъчете нечестивия от самите вас.“ (1 Кор. 5:11, 13, Ве) Думите на Исус, записани в Матей 18:17, също се отнасят до такава ситуация: „Нека [изключеният] ти бъде като езичник и бирник.“ Слушателите на Исус добре знаели, че юдеите по онова време не общували с езичници и отбягвали данъчните служители като отхвърлени от обществото. По този начин Исус дал напътствия на последователите си да не общуват с изключените. — Виж „Стражева кула“ (англ.), 15 септември 1981 г., 18–20 страница.
3, 4. Какъв вид общуване е забранено с изключени или самоотстранили се хора?
3 Това означава, че лоялните християни не водят разговори за духовни неща с никой, който е бил изключен от сбора. Но тук се има предвид нещо повече. Божието Слово казва, че ние дори не трябва ‘да ядем заедно’ с такъв човек. (1 Кор. 5:11) Ето защо също ще избягваме да се събираме с изключения. Това означава, че няма да го каним на излет, събиране, игра, няма да пазаруваме с него или да ходим на театър, нито ще се храним заедно с него било то вкъщи или на ресторант.
4 А дали да разговаряме с такъв човек? Макар и Библията да не споменава всяка ситуация, която може да възникне, 2 Йоан 10 ни помага да разберем възгледа на Йехова по въпроса: „Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема вкъщи, и не го поздравявайте.“ Това се обсъжда в „Стражева кула“ от 15 септември 1981 г. на 25 страница: „Да кажеш просто „Здравей“ на някого, може да бъде първата стъпка, която да прерасне в разговор или дори в приятелство. Дали бихме искали да направим тази първа стъпка спрямо изключен човек?“
5. От какво е лишен изключеният човек?
5 Всъщност точно това се казва на 31 страница в същото издание на „Стражева кула“: „Факт е, че когато един християнин се поддаде на грях и трябва да бъде изключен, той бива лишен от много неща: от одобрената си позиция пред Бога, ... от приятното общуване с братята, включително и голяма част от общуването, което е имал с роднините си християни.“
6. Дали от християнина се изисква да прекъсне всякаква връзка с изключения роднина, ако живеят в един дом? Обясни.
6 Когато изключеният живее в същия дом: Дали това означава, че християните, които живеят заедно с изключения член на семейството, трябва да избягват да говорят, да се хранят и да бъдат близки приятели с него, когато извършват ежедневните си дейности? В „Стражева кула“ от 1 ноември 1991 г., на 28 страница в бележка под линията, се казва: „Ако в един християнски дом има изключен член, той продължава да участва в нормалните, ежедневни домакински отношения и дейности.“ Така че остава членовете на семейството да решат до каква степен ще включват изключения човек по време на хранене или в други домакински дейности. Но те няма да искат да оставят в братята, с които общуват, впечатлението, че положението е същото, както преди изключването.
7. Как разговорите на библейски теми се променят в семейството, когато някой член е изключен?
7 Но в „Стражева кула“ от 15 септември 1981 г. на 28 страница се казва следното относно изключения или самоотстранилия се човек: „Предишните духовни връзки са напълно прекъснати. Това е вярно дори относно неговите роднини, включително и най–близките членове на семейството. ... Това води до промени във връзка с разговорите за духовни неща, които може да са се провеждали в дома. Например ако съпругът е изключен, съпругата и децата му няма да са съгласни той да води семейното изучаване или четенето на Библията и да казва молитва. Ако той иска да каже молитва, например преди хранене, той има правото да направи това в собствения си дом. Но другите членове на семейството мълчаливо могат да отправят своите молитви към Бога. (Пр. 28:9; Пс. 119:145, 146) А ако изключеният желае да присъства, когато членовете на семейството четат заедно Библията или провеждат семейното изучаване? Другите могат да му позволят да присъства и да слуша, ако той не се опитва да ги поучава или да споделя с тях религиозните си идеи.“
8. Каква отговорност имат родителите спрямо непълнолетния, изключен младеж, който живее при тях?
8 Ако непълнолетният младеж, който живее в дома, е изключен, християнските родители все още са отговорни за неговото възпитание. В „Стражева кула“ (англ.) от 15 ноември 1988 г. на 20 страница се казва: „Както ще продължават да му осигуряват храна, облекло и покрив, така също трябва да го напътстват и дисциплинират в хармония с божието Слово. (Притчи 6:20–22; 29:17) Така че любещите родители могат да провеждат домашно библейско изучаване с детето си дори ако е изключено. Може би то ще извлече по–голяма полза и ще се поправи, ако изучаването се провежда индивидуално с него. Родителите могат също да решат то да продължи да участва в изучаването с цялото семейство.“ — Виж също „Стражева кула“, 1 октомври 2001 г., 16 и 17 страница.
9. До каква степен един християнин трябва да общува с изключен роднина, който не живее в неговия дом?
9 Когато изключеният роднина не живее в същия дом: „Ситуацията е различна, ако изключеният или самоотстранилият се не е от най–близките роднини и не живее в дома — се казва в „Стражева кула“ (англ.) от 15 април 1988 г. на 28 страница. — Възможно е да нямаш почти никакъв контакт с този роднина. Дори и да се наложи да общуваш с изключения поради семейни въпроси, това със сигурност ще бъде сведено до минимум“ в хармония със заповедта на Бога да ‘нямаме общение с такъв’, който е съгрешил и не се разкайва. (1 Кор. 5:11, Ве) Лоялните християни трябва да се стремят да прекратят ненужното общуване с такъв роднина, дори да сведат до минимум бизнес отношенията. — Виж също „Стражева кула“, 15 септември 1981 г., 29, 30 страница.
10, 11. Какво трябва да има предвид християнинът, преди да позволи на изключен роднина да се премести в дома му?
10 „Стражева кула“ насочва вниманието към друга ситуация, която може да възникне: „А ако близък роднина, например син или родител, който не живее в дома, е изключен и впоследствие поиска да се премести обратно там? Семейството трябва да прецени какво да прави в зависимост от ситуацията. Например изключеният родител може да е болен или да не е способен повече да се грижи за себе си финансово или физически. Християнските деца имат библейското и моралното задължение да помогнат. (1 Тим. 5:8) ... Как ще постъпят може да зависи от фактори, като действителните нужди на изключения родител, неговата нагласа и загрижеността на главата на семейството за духовното благополучие на близките.“ — „Стражева кула“, 15 септември 1981 г., 28, 29 страница.
11 Що се отнася до случая на дете, същата статия продължава: „Понякога родителите християни са приемали за известно време обратно в дома изключеното дете, което е било физически или емоционално болно. Но родителите могат да преценят индивидуалните обстоятелства при всеки случай. Дали изключеният син е живял самостоятелно и сега не може? Или главно държи да се върне вкъщи, защото ще му бъде по–удобно? Какви са моралът и нагласата му? Дали няма да внесе „квас“ в дома? — Гал. 5:9.“
12. Каква е ползата от уредбата за изключването?
12 Извличаме полза, като сме лоялни към Йехова: Ще бъде от полза, ако сътрудничим с библейската уредба за изключването и ако избягваме неразкайващите се грешници. Това запазва сбора чист и ни отличава като хора, които поддържат високите морални стандарти на Библията. (1 Пет. 1:14–16) Ние биваме защитени от покваряващо влияние. (Гал. 5:7–9) Също така съгрешилият има възможността да извлече пълна полза от полученото порицание, което може да му помогне да принася „правда като мирен плод“. — Евр. 12:11.
13. Каква промяна направило едно семейство и с какъв резултат?
13 След като чули доклад на един окръжен конгрес, един брат и неговата родна сестра осъзнали, че трябвало да направят промени в начина, по който се отнасяли към майка си, която живеела на друго място и била изключена от шест години. Веднага след конгреса мъжът се обадил на майка си и след като я уверил, че те все още я обичат, обяснил, че не можели да говорят повече с нея, освен ако не възникнел важен семеен въпрос, поради който да се свържат. Скоро след това майка му започнала да посещава събранията и накрая била възстановена. Нейният невярващ съпруг също започнал да изучава и след известно време бил покръстен.
14. Защо трябва лоялно да подкрепяме уредбата за изключването?
14 Като се придържаме лоялно към уредбата за изключването, посочена в Библията, ние показваме любовта си към Йехова и даваме отговор на онзи, който го укорява. (Пр. 27:11) В замяна на това можем да бъдем уверени в благословията на Йехова. Цар Давид писал за Йехова: „Колкото до неговите постановления, няма да се отклоня от тях. С лоялния ти ще постъпваш лоялно.“ — 2 Царе 22:23, 26, НС.