Бъди доволен с това, което имаш
1 Писанията ни подканят да осигуряваме материалните нужди на семейството си, но това не бива да се превръща в основната цел на живота ни. Духовните неща трябва да бъдат на първо място. (Мат. 6:33; 1 Тим. 5:8) Да намерим правилното равновесие е предизвикателство през тези „усилни времена“. (2 Тим. 3:1) Какво ще ни помогне да направим това?
2 Приеми гледната точка на Библията: Божието Слово ни предупреждава, че преследването на богатството може да доведе до духовна разруха. (Екл. 5:10; Мат. 13:22; 1 Тим. 6:9, 10) През този критичен период би било пагубно за когото и да било от нас да бъде погълнат толкова много от светска работа или финансови грижи, че да измести на второ място в живота си духовните дейности — събранията, изучаването и службата. (Лука 21:34–36) В контраст с това Библията ни съветва: „Като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.“ — 1 Тим. 6:7, 8.
3 Това не означава, че от християните се изисква да правят така, че да живеят в бедност. Но този съвет ни помага да разберем какви наистина са материалните ни потребности — храна, облекло и подслон, съответно на областта, в която живеем. Щом притежаваме необходимите неща за живота, не бива безкрайно да се стремим към по–висок жизнен стандарт. Когато мислим да направим една покупка или да започнем допълнителна работа, ще бъде добре да се запитаме: „Дали това наистина е необходимо?“ Това ще ни помогне да приложим вдъхновения съвет: „Не се отдавайте на сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате.“ — Евр. 13:5, Ве.
4 Ако уповаваме на Йехова, той ще ни подкрепя. (Пр. 3:5, 6) Въпреки че се налага да работим усилно, за да си осигуряваме ежедневните потребности, ние не поставяме тези неща в центъра на живота си. Независимо дали имаме малко, или много, ние разчитаме на Йехова да удовлетворява нуждите ни. (Флп. 4:11–13) В резултат на това се радваме на богоугодно задоволство заедно с много други благословии.
5 Подражавай на вярата на другите: Една майка, която възпитавала сама дъщеря си в пътя на истината, постепенно опростила живота си. Въпреки че се радвала на удобствата на дома си, тя се преместила в по–малка къща и по–късно в апартамент. Това ѝ помогнало да намали работното си време, за да може да посвещава повече часове на проповедната служба. След като нейната дъщеря пораснала и се омъжила, майката се пенсионирала преждевременно, макар че това означавало да има още по–малък доход. Днес нашата сестра е редовна пионерка от седем години и не съжалява за материалните жертви, които била направила, за да постави интересите на Царството на първо място в живота си.
6 Един старейшина и съпругата му служели като пионери много години, докато отглеждали трите си деца. Като семейство те се научили да бъдат доволни с удовлетворяването на потребностите, а не на прищевките си. Братът споделя: „Трябваше да живеем по–просто. Въпреки че имахме някои трудни моменти, Йехова винаги ни осигуряваше онова, от което се нуждаехме. ... Когато виждам как семейството ми поставя духовните интереси на първо място, изпитвам чувството, че всичко е наред и че сме постигнали нещо в живота.“ Съпругата му добавя: „Когато виждам [съпруга ми] зает с духовни неща, изпитвам дълбоко вътрешно задоволство.“ Децата също се радват, че родителите им решили да служат на Йехова целодневно.
7 Библията обещава богати благословии както днес, така и за бъдещия живот, за всички онези, които избират такъв път на преданост към Бога, вместо да се стремят към материални неща. — 1 Тим. 4:8.