Защо да продължаваш да проповядваш?

¹ Дали дейността по проповядване за Царството в твоята област се извършва от дълго време? (Мат. 24:14) Ако е така, може да смяташ, че районът на сбора вече е покрит. Днес когато проповядваш, навярно повечето хора, които срещаш, изглеждат равнодушни към посланието за Царството. Независимо от това обърни внимание на казаното относно истинските ученици на Исус в книгата „Пророчествата на Исаия, 2 част“ (англ.) на 141 страница: „На някои места резултатите от службата им може да изглеждат незначителни в сравнение с положения труд и усилия. Въпреки това те издържат.“ Но защо да продължаваш да проповядваш?

² Помни примера на Йеремия: Нашата вярна издръжливост в проповедната дейност не трябва да зависи от това дали хората ни слушат, или не. Йеремия проповядвал 40 години в един и същи район, въпреки че съвсем малко хора го слушали и мнозина се противопоставяли на посланието му. Защо Йеремия постоянствал? Защото вършел работата, която му заповядал Бог, и защото познанието за онова, което щяло да стане в бъдеще, го подбуждало да продължава да говори. — Йер. 1:17; 20:9.

³ Нашето положение е подобно. Исус ‘ни заръчал да проповядваме на людете и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите’. (Деян. 10:42) Посланието, което носим, има жизненоважно значение за онези, които го чуват. Хората ще бъдат съдени въз основа на отклика им спрямо добрата новина. Затова ние имаме задължението да вършим точно онова, което ни е заповядано. Дори когато хората отказват да ни слушат, това ни предоставя възможността да покажем колко дълбока е нашата любов към тях и че сме отдадени на Йехова, като постоянно вършим това, което трябва. Но има и други причини.

⁴ Ние извличаме полза: Като вършим божията воля, независимо от отклика в района, ние получаваме вътрешен мир, удовлетворение и щастие, които не могат да бъдат намерени по никакъв друг начин. (Пс. 40:8) Животът ни придобива истински смисъл и цел. Колкото повече участваме в службата, толкова по–съсредоточени са нашите сърца и умове върху надеждата да живеем в божия нов свят и радостта от това. Като размишляваме относно тези библейски обещания, укрепваме духовността си и взаимоотношенията си с Йехова.

⁵ Макар и да не виждаме веднага резултати от проповедната си дейност, едно семе на истината навярно е засято в сърцето на някой човек и ще поникне в определеното от Йехова време. (Йоан 6:44; 1 Кор. 3:6) Никой от нас не знае колко още души ще научат за Царството благодарение на усилията, които полагат хората на Йехова, било то в местната област, или в целия свят.

⁶ Повече от всякога ние трябва да се вслушаме в съвета на Исус: „Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.“ (Мар. 13:33, 37) Така че нека всички ние продължаваме да изявяваме добрата новина за Царството и да радваме сърцето на Йехова, като участваме в освещаването на неговото велико и свято име.