Дали е препятствие за проповедната ти служба?
1 Повечето хора водят живот, изпълнен с дейности. Свидетелите на Йехова са сред най–заетите хора — изучават божието Слово, посещават събранията на сбора и участват в проповедната служба. Освен това ние сме заети с грижите за светската работа, домакинството или уроците в училище и за много други задължения, всяко от които изисква време. Това е предизвикателство особено за главите на семейства.
2 Поради неблагоприятните икономически условия на различни места, главите на семейства може да бъдат принудени да работят дълго и усилено, за да изкарват прехраната. Когато тежката светска работа отнема по–голямата част от времето и силите им, съвсем малко време и сили им остават за проповедната дейност. Тъй като са длъжни да задоволяват материалните потребности на семейството си, навярно някои смятат, че не могат да отделят много време за служба. (1 Тим. 5:8) Безспорно днес има голям натиск във връзка с осигуряването на необходимите за живот неща. Но светската работа на човек не бива да се превръща в препятствие за проповядването на добрата новина. (Мар. 13:10) Затова е добре да анализираме действителното си положение.
3 Тъй като сцената на света се променя постоянно, някой глава на семейство може да бъде склонен да прекарва прекалено много време в работата си с цел да събере финансови средства за непредвидени кризисни случаи. (1 Кор. 7:31) Макар че увеличената светска работа може на пръв поглед да осигурява материалните неща или да дава допълнителни възможности за почивка и развлечения, дали това ще направи семейството по–щастливо и по–задоволено, щом това се постига за сметка на времето за духовни занимания и редовно посещаване на събранията? Несъмнено ще искаме да избягваме всичко, което би застрашило духовността ни. Да се вслушваме в Исусовия съвет ‘да си събираме съкровища на небето’ и ‘да богатеем в Бога’ е мъдра линия на поведение. — Мат. 6:19–21; Лука 12:15–21.
4 Първо търси интересите на Царството: Исус учел последователите си да поставят духовните неща пред всичко друго. Той ги подканил: „Не се безпокойте и не думайте: ‘Какво ще ядем?’ или: ‘Какво ще пием?’, или: ‘Какво ще облечем?’“ Защо той казал това? Той обяснил: „Понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.“ Ако наистина сме убедени в това, тогава нищо няма да ни попречи да извършваме онова, което казал Исус после: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това [което ви е необходимо материално] ще ви се прибави.“ Бог ще се погрижи за това! (Мат. 6:31–33) Несъмнено днес не е време да отвличаме вниманието си с излишни тревоги относно изкарването на прехраната или с желанието да си уредим удобен живот в една система на нещата, която скоро ще премине. — 1 Пет. 5:7; 1 Йоан 2:15–17.
5 Основната цел на светската работа е човек да задоволява материалните си потребности. Но от колко се нуждаеш? Апостол Павел писал: „Като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.“ Дали се опитваме да придобием повече от това? Ако е така, може да пожънем последиците, за които ни предупредил Павел: „Които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.“ (1 Тим. 6:8, 9; Мат. 6:24; Лука 14:33) Как можем да кажем дали прекалените желания са препятствие за нас?
6 Ако поради светските си стремежи ние взимаме минимално участие в проповедната служба или не осъзнаваме необходимостта от това да правим жертви заради добрата новина, тогава трябва да променим нещата, на които даваме предимство. (Евр. 13:15, 16) По–скромният начин на живот ще бъде от голяма помощ за премахването на това препятствие за нашата проповедна дейност. Ние трябва винаги да поставяме интересите на Царството на първо място, що се отнася до това как използваме времето и енергията си.
7 Трудът, който не е напразен: Думите на Павел ни насърчават винаги да имаме ‘много работа в делото на Господаря, като знаем, че трудът ни във връзка с Господаря не е напразен’. (1 Кор. 15:58, НС) Най–важното ‘дело на Господаря’ е дейността по проповядване за Царството и ‘правенето на ученици’. (Мат. 24:14; 28:19, 20) За да участваме колкото се може повече в проповедната служба, трябва да планираме време за нея всяка седмица и да се стремим да не го използваме за някакво друго занимание. (Еф. 5:15–17) Тогава нито светската работа, нито нещо друго ще бъде препятствие за службата ни.
8 Като даваме от себе си, споделяйки библейските истини с другите, ние изпитваме най–голямото щастие, което произтича от даването. (Деян. 20:35) Като участваме в дейността по проповядване за Царството, можем да гледаме с увереност към бъдещето, ‘защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихме, и любовта, която показахме към Неговото име’. — Евр. 6:10.