Да проповядваме добрата новина със силно убеждение
1 В началото на първи век Исус Христос възложил на своите последователи задачата да проповядват добрата новина за Царството и ‘да правят ученици от хора от всичките народи’. (Мат. 24:14; 28:19, 20, NW) Свидетелите на Йехова гледат сериозно на наставленията му, така че в края на 20–и век нашето християнско братство нарасна на над 5 900 000 ученици в 234 страни. Какъв силен възглас на възхвала за нашия небесен Баща!
2 Сега сме навлезли в 21–и век. Нашият противник коварно се опитва да пречи на основната ни работа по проповядване за Царството и правене на ученици. Той използува натиска на тази система на нещата, като полага усилия да отвлече вниманието ни, да погълне времето ни и да изтощи силите ни с куп грижи и интереси за маловажни неща. Вместо да позволяваме на тази система да диктува какво е важно в живота, ние доказваме на самите себе си от божието Слово кое е най–важното — да вършим волята на Йехова. (Рим. 12:2) Това означава да се подчиняваме на библейската подкана да ‘проповядваме словото в благоприятно време и във време на трудности и да изпълним докрай службата си’. — 2 Тим. 4:2, 5, NW.
3 Развий твърдо убеждение: Християните трябва да ‘стоят съвършени и напълно уверени [с твърдо убеждение — NW] във всичко, що е Божията воля’. (Кол. 4:12) Думата „убеждение“ се определя като „силна убеденост или вярване; състоянието на това да бъдеш убеден“. Като християни ние трябва да бъдем убедени, че пророческото слово на Бога е сигурно и че сега сме навлезли дълбоко във времето на края. Трябва да вярваме толкова силно, колкото вярвал апостол Павел, който казал, че добрата новина „е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва“. — Рим. 1:16.
4 Дяволът използува злите хора и измамниците, които сами се мамят, за да влияе и мами другите. (2 Тим. 3:13, „Верен“) Като сме предупредени за това, ние вземаме мерки да укрепваме своето убеждение, че притежаваме истината. Вместо да оставяме житейските грижи да потушат нашата пламенност, ние продължаваме да поставяме интересите на Царството на първо място в живота си. (Мат. 6:33, 34) Нито пък искаме да губим от погледа си неотложността на времето, като може би смятаме, че краят на тази система е още далече. Той наближава все повече. (1 Пет. 4:7) Макар че може да мислим, че разпространяването на добрата новина няма голям резултат в някои страни с оглед на свидетелството, което е вече дадено, предупредителната работа трябва да продължава. — Езек. 33:7–9.
5 Основните въпроси в това последно време са: ‘Дали аз гледам сериозно на Исусовата задача относно правенето на ученици? Дали когато проповядвам добрата новина, показвам, че съм силно убеден, че Царството е реалност? Дали съм решен да участвувам колкото се може повече в тази животоспасяваща служба?’ Като осъзнаваме колко много напред сме във времето на края, ние трябва да внимаваме за себе си и за задачата си да проповядваме и правим ученици. Като правим това, ще спасим и себе си, и онези, които ни слушат. (1 Тим. 4:16) Как можем всички ние да укрепваме своето убеждение като проповедници?
6 Подражавай на Солунците: Спомняйки си усилната работа на братята в Солун, апостол Павел им казал: „Нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност [силно убеждение — NW]; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас. И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух.“ (1 Сол. 1:5, 6) Да, Павел похвалил сбора на Солунците, защото въпреки многото трудности те проповядвали пламенно и със силно убеждение. Какво им помогнало да правят това? Пламенността и убеждението, които видели в апостол Павел и неговите съработници, до голяма степен оказали положително въздействие върху тях. Как така?
7 Самият живот на Павел и неговите спътници свидетелствува, че те имали подкрепата на божия дух и вярвали от цялото си сърце в онова, което проповядвали. Преди Павел и Сила да отидат в Солун, към тях се отнесли презрително във Филипи. Без да бъдат съдени, били бити, хвърлени в затвора и оковани в дървени стеги. Но това мъчително преживяване не потушило пламенността им към добрата новина. Божествената намеса имала за резултат тяхното освобождение, довела до обръщането във вярата на тъмничаря и семейството му и открила пътя пред тези братя да продължат проповедната си служба. — Деян. 16:19–34.
8 Чрез силата на божия дух Павел отишъл в Солун. Там той работел, за да си осигурява необходимите за живот неща, и след това се изразходвал напълно, като поучавал Солунците на истината. Той не се въздържал от изявяването на добрата новина при всяка възможност. (1 Сол. 2:9) Проповядването на Павел със силно убеждение оказало такова голямо влияние върху местните хора, че някои от тях се отказали от предишното си идолопоклонство и станали служители на истинския Бог, Йехова. — 1 Сол. 1:8–10.
9 Преследването не попречило на новоповярвалите хора да действуват в съгласие с добрата новина. Подбудени от своята новонамерена вяра и напълно убедени, че ще получат вечни благословии, Солунците били подтикнати да възвестяват истината, която ентусиазирано били приели. Членовете на този сбор станали толкова активни, че вестите за тяхната вяра и пламенност се разпространили и в други части на Македония, дори в Ахаия. Така че когато Павел писал първото си писмо до Солунците, те вече били известни с добрите си дела. (1 Сол. 1:7) Какъв забележителен пример!
10 Подтикнати от любов към Бога и към хората: Как можем като Солунците да запазим силно лично убеждение, когато проповядваме добрата новина днес? Павел писал за тях: ‘Спомняме си непрестанно вашата работа с вяра и труд, с любов.’ (1 Сол. 1:3) Ясно е, че те изпитвали дълбока, искрена любов към Йехова Бог и към хората, на които проповядвали. Именно тази любов подтикнала Павел и неговите другари да предадат на Солунците „не само Божието благовестие, но и своите души“. — 1 Сол. 2:8.
11 По същия начин нашата дълбока любов към Йехова и към ближния ни подтиква да искаме да участвуваме пълно в проповедната работа, която Бог ни е възложил да извършваме. Притежавайки такава любов, ние признаваме, че личното ни, дадено от Бога задължение е да разпространяваме добрата новина. Като размишляваме положително и с признателност за всичко, което Йехова е направил за нас, за да ни води към „истинския живот“, ние биваме подтикнати да казваме на другите хора същите чудесни истини, в които вярваме с цялото си сърце. — 1 Тим. 6:19.
12 Като оставаме заети в проповедната работа, нашата любов към Йехова и към хората трябва да продължава да расте. Ако расте, ще бъдем подбудени да увеличим своя дял в службата от врата на врата и да участвуваме във всички други налични форми на свидетелствуване. Ще се възползуваме от възможности да свидетелствуваме неофициално на роднини, съседи и познати. Въпреки че повечето хора може да отхвърлят добрата новина, която предлагаме, и някои ще се стараят да пречат на известяването за Царството, ние изпитваме вътрешна радост. Защо? Защото знаем, че сме дали всичко от себе си, за да свидетелствуваме за Царството и да помогнем на хората да придобият спасение. И Йехова ще благослови усилията ни да намерим хората с правилна нагласа на сърцата. Дори когато натискът на живота ни притиска и Сатан се стреми да отнеме радостта ни, ние можем да запазим силното си убеждение и пламенността си, като свидетелствуваме на другите. Когато всички ние вършим своя дял, това има за резултат силни, пламенни сборове като сбора в Солун.
13 Никога не се отказвай, когато си подложен на изпитание: Освен това убеждението е необходимо, когато посрещаме различни изпитания. (1 Пет. 1:6, 7) Исус изяснил на учениците си, че ако го следват, ще бъдат „намразени от всичките народи“. (Мат. 24:9) Павел и Сила изпитали това, когато били във Филипи. Повествованието в Деяния, глава 16 казва, че Павел и Сила били хвърлени в тъмничния затвор и оковани в дървени стеги. Обикновено главният затвор бил като двор или коридор, около който били килиите, които имали предимството на светлина и въздух. Но за тъмничния затвор не била осигурена светлина и не бил проветряван. Павел и Сила трябвало да се справят с тъмнината, горещината и отвратителната миризма на този ужасен затвор. Можеш ли да си представиш болката, която изпитвали, докато били оковани в стеги в продължение на часове с ожулени и кървящи гърбове от бичуването?
14 Въпреки тези изпитания Павел и Сила останали верни. Те проявили искрено убеждение, което ги укрепило да служат на Йехова независимо от изпитанието. Тяхното убеждение е подчертано в стих 25 от Де глава 16, където се казва, че Павел и Сила ‘се молели и възхвалявали Бога с песни’ (NW). Всъщност въпреки че били във вътрешния затвор, те били толкова уверени, че имат божието одобрение, че пели достатъчно силно, за да бъдат чути от другите затворници! Ние трябва да бъдем убедени по същия начин днес, когато се сблъскваме с изпитания на своята вяра.
15 Изпитанията, пред които ни изправя Дяволът, са многобройни. За някои хора това може да бъде противопоставяне от семейството. Много от нашите братя се сблъскват с предизвикателства от страна на закона. Може да се срещне и противопоставяне от страна на отстъпници. Налице са финансови затруднения и тревогата относно свързването на двата края. Младежите се сблъскват с натиск от страна на връстниците в училище. Как можем да се справим успешно с тези изпитания? Какво е необходимо, за да проявим убеждение?
16 Преди всичко ние трябва да поддържаме близки лични взаимоотношения с Йехова. Когато Павел и Сила били в тъмничния затвор, те не използували това време, за да се оплакват от живота си или да се самосъжаляват. Веднага се обърнали към Бога в молитва и го възхвалявали с песни. Защо? Защото имали близки лични взаимоотношения със своя небесен Баща. Те съзнавали, че страдат заради праведността и че спасението им е в ръцете на Йехова. — Пс. 3:8.
17 Когато се сблъскваме с изпитания днес, ние също трябва да търсим Йехова. Павел ни насърчава като християни да ‘изказваме молбите си на Бога; и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ни и мислите ни’. (Флп. 4:6, 7, „Верен“) Колко утешаващо е да знаем, че Йехова няма да ни остави да минаваме през изпитанията сами! (Иса. 41:10) Той е винаги с нас, ако му служим с истинско убеждение. — Пс. 46:7.
18 Друга изключително важна помощ за проявяването на убеждение е това да оставаме заети в службата на Йехова. (1 Кор. 15:58) Павел и Сила били хвърлени в затвора, защото били заети в проповядването на добрата новина. Дали престанали да проповядват поради изпитанията си? Не, те продължили да проповядват, дори когато били в затвора, и след като били освободени, те пътували до Солун и отишли в синагогата на юдеите да ‘разискват с тях от писанията’. (Деян. 17:1–3) Когато имаме силно убеждение или вяра в Йехова и сме убедени, че притежаваме истината, нищо не „ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“. — Рим. 8:35–39.
19 Съвременни примери на силно убеждение: В наши дни има много забележителни примери на хора, които като Павел и Сила проявяват силно убеждение. Една сестра, която преживя концентрационния лагер в Освиенцим, разказва за непоклатимата вяра и убеждение, проявени от братята и сестрите там. Тя споделя: „Веднъж по време на разпит един офицер дойде към мен с ръце, свити в юмрук. ‘Какво да правим с вас, хора? — извика той. — Ако ви арестуваме, не ви е грижа. Ако ви изпратим в затвора, не се вълнувате ни най–малко. Ако ви изпратим в концентрационния лагер, не се притеснявате. Когато ви осъдим на смърт, просто си стоите там спокойни. Какво да правим с вас?’“ Колко укрепващо вярата е да видим каква вяра са имали нашите братя при такива сурови обстоятелства! Те постоянно търсели помощ от Йехова, за да издържат.
20 Несъмнено помним убеждението на много от нашите братя при сблъсъка с етническата омраза, която се появи през последните години. Въпреки че попадат в опасни ситуации, отговорните братя са решени да се грижат за това техните братя и сестри да бъдат хранени духовно. Всички продължават да бъдат верни, като са силно убедени, че ‘ни едно оръжие скроено против тях не ще успее’. — Иса. 54:17.
21 Много от нашите братя и сестри, които имат невярващи партньори, също проявяват силна вяра и издръжливост. Един брат в Гваделупа срещнал силно противопоставяне от страна на невярващата си съпруга. За да го обезсърчи и да му пречи да посещава християнските събрания, тя не му готвела, нито перяла, гладела и кърпела неговите дрехи. В продължение на дни не му говорела. Но като проявявал искрено убеждение, служейки на Йехова и обръщайки се към него за помощ в молитва, този брат успял да издържи всичко това. Колко дълго? За около 20 години, след което неговата съпруга малко по малко променила нагласата на сърцето си. В крайна сметка той могъл да изпита истинска радост, тъй като тя приела надеждата за божието Царство.
22 И накрая не бива да забравяме силното убеждение на нашите млади братя и сестри, които ходят на училище всеки ден и се справят с натиск от страна на връстниците и други предизвикателства. Относно натиска да приличаш на другите в училище една млада Свидетелка каза: „Когато си в училище, всички винаги те насърчават да постъпваш малко бунтовнически. Децата те уважават повече, ако направиш нещо, граничещо с непослушанието.“ Само с какъв натиск се сблъскват нашите младежи! Те трябва да бъдат твърдо решени в ума и сърцето си да устояват на изкушения.
23 Много от нашите младежи постъпват добре, като запазват моралната си безкомпромисност въпреки изпитанията. Пример за това е една млада сестра, която живее във Франция. Един ден след обяда няколко момчета се опитали да я накарат да ги целуне, но тя се помолила и се противопоставила силно, така че момчетата я оставили на мира. По–късно едно от тях се върнало и ѝ казало, че се възхищава на нейната смелост. Тя могла да му даде добро свидетелство за Царството, като обяснила високите стандарти, които Йехова дава за всички, които искат да имат дял в неговите благословии. Освен това през учебната година тя обяснила своите вярвания на целия клас.
24 Каква скъпоценна привилегия имаме да бъдем сред хората, които Йехова с удоволствие използува да говорят с твърдо убеждение за неговата воля! (Кол. 4:12) Освен това имаме чудесната възможност да доказваме моралната си безкомпромисност, когато биваме атакувани от своя подобен на лъв противник, Сатан Дявола. (1 Пет. 5:8, 9) Никога не забравяй, че Йехова използува посланието за Царството, за да донесе спасение както на нас, които го проповядваме, така и на онези, които го слушат. Нека решенията, които вземаме, и нашият ежедневен начин на живот показват, че поставяме Царството на първо място. Нека продължаваме да проповядваме добрата новина със силно убеждение!