Кой ще слуша нашето послание?
1 Както никога досега в човешката история хората са отрупани с информация, голяма част от която е повърхностна и дори заблуждаваща. В резултат на това много се чувствуват изгубени в това море от информация и за нас става предизвикателство да ги накараме да слушат посланието за божието Царство. Те не осъзнават какво положително въздействие може да има върху тях това, че слушат божието Слово. — Лука 11:28.
2 Ние се радваме, че в много части на света десетки хиляди хора слушат това послание и приемат нашето предложение за домашни библейски изучавания. Но в други райони откликът съвсем не е толкова голям. Много от посещенията, които правим в службата, нямат положителни резултати, и ние може да се питаме кой ще слуша нашето послание.
3 Трябва да се пазим от обезсърчаване. Павел обяснил: „‘Всеки, който призове Господното име, ще се спаси’. Как, прочее, ще призоват Този, . . . за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? . . . Както е писано: ‘Колко са прекрасни нозете на тия, които благовествуват доброто!’“ (Рим. 10:13–15) Ако старателно сеем семето на Царството, Бог ще направи то да порасне в хората с честни сърца. — 1 Кор. 3:6.
4 Ключът е да се правят редовни повторни посещения: В райони, където изглежда, че малко хора слушат нашето послание, ние трябва да се съсредоточаваме върху развиването на всеки интерес, който намираме, независимо от това дали оставяме литература, или не. Защо да бързаме да стигаме до заключението, че нищо няма да бъде постигнато? Когато сеем семе, ние не знаем къде ще успее то. (Екл. 11:6) Ако отиваме отново, подготвени да споделим нещо от Писанията, дори и съвсем за кратко, може би ще можем да достигнем сърцето на човека. Може да оставим един трактат или да предложим последните списания. Накрая може би ще можем да покажем как се провежда едно библейско изучаване. Ще бъдем приятно изненадани да видим колко много Йехова благославя нашите усилия. — Пс. 126:5, 6.
5 Един трактат бил оставен на една жена, която проявила известен интерес. Едва след два месеца тя отново била намерена в къщи и тогава била твърде заета, за да разговаря. Отново ѝ бил оставен същият трактат. Въпреки постоянните усилия на вестителката да я намери в къщи, били необходими още три месеца, за да разговарят с нея, само за да установят, че е болна. Сестрата отишла отново следващата седмица и последвал кратък разговор относно трактата. Когато сестрата отишла отново по–следващата седмица, жената проявила истински интерес към посланието на Царството. Една промяна на обстоятелствата в живота ѝ я накарала да осъзнае духовната си нужда. Започнато било библейско изучаване и тя ентусиазирано изучавала всяка седмица оттогава.
6 Както с всяко нещо, което искаме да видим да расте, независимо дали това са цветя, зеленчуци, или интерес към посланието на Царството, необходимо е култивиране. Това изисква време, усилия, нагласа на загриженост спрямо другите и решителност да не се отказваме. Миналата година над 330 000 души, в които семето на Царството беше пуснало корен, бяха покръстени! Ако продължаваме да проповядваме, несъмнено ще намерим още много хора, които ще слушат нашето послание. — Сравни Галатяни 6:9.