Възложена ни е задача
1 Исус заповядал на своите последователи да ‘правят ученици от хора от всичките народи’. (Мат. 28:19, NW) В 232 страни и острови по цялата земя над пет милиона възхвалители на Йехова Бог дават живо свидетелство за изпълнението на Исусовата заповед. Но какво е положението лично с нас? Дали приемаме сериозно задачата да проповядваме?
2 Морално задължение: Задачата е „заповед да се извършат определени действия“. Ние сме под нареждането на Христос да проповядваме. (Деян. 10:42) Апостол Павел осъзнал, че това налага върху него необходимост, или морално задължение, да известява добрата новина. (1 Кор. 9:16) Да онагледим с пример: Представи си, че си член на екипажа на един потъващ кораб. Капитанът ти заповядва да предупредиш пътниците и да ги упътиш към спасителните лодки. Дали ще пренебрегнеш тази заповед и ще се съсредоточиш върху спасяването само на себе си? Без съмнение не. Другите хора зависят от теб. Техният живот е в опасност. Ти си морално задължен да изпълниш задачата си да им помогнеш.
3 Бог ни е възложил задачата да разгласяваме едно предупреждение. Йехова скоро ще сложи край на цялата тази зла система на нещата. Животът на милиони хора е на везните. Дали би било правилно да пренебрегнем опасността за другите и да бъдем загрижени само за спасяването на себе си? Разбира се, че не. Ние сме морално задължени да помогнем да бъде спасен животът на другите. — 1 Тим. 4:16.
4 Примери на вяра, които да следваме: Пророк Езекиил чувствувал отговорност да предаде предупредително послание на неверните израилтяни. Йехова категорично го предупредил за последствията, ако не изпълни задачата си: „Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, . . . оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.“ (Езек. 3:18) Езекиил лоялно изпълнил задачата си въпреки жестокото противопоставяне, с което се сблъскал. Затова могъл да се радва, когато присъдите на Йехова били изпълнени.
5 Векове по–късно апостол Павел писал за задължението си да проповядва. Той заявил: „Аз съм чист от кръвта на всички; защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.“ Павел проповядвал публично и от къща на къща, защото осъзнавал, че ако не правел това, би могъл да има кръвна вина пред Бога. — Деян. 20:20, 26, 27.
6 Дали ние притежаваме пламенността на Езекиил? Дали се чувствуваме подтикнати да проповядваме като Павел? Нашата задача е същата както тяхната. Ние трябва да продължаваме да изпълняваме задължението си да предупреждаваме другите, въпреки тяхната апатия, безразличие или противопоставяне. Още хиляди могат да откликнат на посланието на Царството и да заявят: „Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.“ (Зах. 8:23) Нека любовта ни към Бога и към ближния ни подтикне да не се отказваме. Възложена ни е задача да проповядваме!