Дали си твърде зает?
1 Павел подканял ние ‘винаги да имаме много работа в делото на Господаря’. (1 Кор. 15:58, NW) Ние сме подканени да поддържаме ежедневна рутина за лично изучаване, да участвуваме редовно в службата, вярно да посещаваме събранията и старателно да се грижим за задачите в сбора. Освен това ние трябва да подпомагаме други, които се нуждаят от нашата помощ. Като трябва да вършим толкова много неща, понякога можем да се почувствуваме прекалено натоварени, мислейки, че трябва да търсим начини да намалим товара си.
2 Има ситуации, при които може да бъде и мъдро, и разумно да се освободим от определени дейности или да намалим тяхното количество. Някои хора смятат, че от тях се очаква да вършат всичко, за което биват помолени от другите. Липса на равновесие в това отношение може да създаде натиск и стрес, които могат в края на краищата да станат опустошителни.
3 Бъди уравновесен: Ключът към уравновесеността се намира в прилагането на съвета на Павел да ‘се грижим за по–важните неща’. (Флп. 1:10, NW) Това просто означава, че ние се съсредоточаваме върху нещата, които наистина си заслужават, и ако времето и обстоятелствата позволяват, вършим някои неща, които са по–малко важни. Семейните задължения несъмнено са сред първите жизненоважни неща. Известни светски отговорности трябва да бъдат изпълнявани. Но Исус учел, че когато степенуваме нещата по важност, трябва да се основаваме на принципа, че търсим първо Царството. Ние трябва да вършим първо нещата, които ще ни позволят да живеем според своето отдаване на Йехова. — Мат. 5:3; 6:33.
4 Като имаме предвид това, ние ще се погрижим да премахнем от натоварената си програма ненужните лични занимания, прекомерните развлекателни дейности и несъществените ангажименти към други хора. Планирайки своята дейност за всяка седмица, ние ще отделяме време за достатъчно лично изучаване, за разумно участие в службата, за посещаване на събранията и всички други неща, които са тясно свързани с нашето поклонение. Оставащото време може да бъде разделено между други занимания, в зависимост от това колко те допринасят за постигането на основната ни цел да бъдем уравновесени християни, които поставят Царството на първо място.
5 Дори и тогава може още да чувствуваме, че нашият товар е потискащ. Ако това е така, трябва да откликнем на Исусовата покана: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа.“ (Мат. 11:28, NW) Също така да разчитаме на Йехова, „Който всеки ден носи бремето ни“ и дава на уморения сила. Той обещава, че никога няма да позволи праведният да се поклати. (Пс. 55:22; 68:19; Иса. 40:29) Можем да бъдем уверени, че нашите молитви ще получат отговор, като за нас ще бъде възможно да постоянствуваме в един активен живот на теократични дейности.
6 Като продължаваме да бъдем заети с поддържането на интересите на Царството, които заслужават това, ние можем да изпитваме радост, знаейки, че трудът ни във връзка с Господаря не е напразен. — 1 Кор. 15:58, NW.