Говори със смелост
1 През последните години вестителите в някои области установяват, че е все по–трудно да разговарят с хората в техните домове. Мнозина съобщават, че в техните райони повече от 50 процента от хората не са в къщи, когато те правят посещения от къща на къща. В резултат на това голяма част от изразходваното време е безрезултатно.
2 Преди години много хора бяха намирани в къщи в неделя, която общо взето се смяташе като ден за почивка. Обичаите се промениха. Често срещано днес е хората да работят светска работа, да се грижат за нуждите на членовете на семейството си, като например пазаруване, или да търсят развлечения, което също ги откъсва от дома. Така че дори и в неделя намирането на хора от къща на къща е проблематично.
3 Когато хората не са в къщи, това явно означава, че те са някъде другаде. Щом нашата цел е да разговаряме с хората, защо да не говорим с онези, които срещаме — на улицата, на пазара или на работното място. Павел имал обичай да заговаря ‘ония, с които се случвало да се среща’, за да им свидетелствува. (Деян. 17:17) Това се оказало резултатен начин на свидетелствуване тогава, и то е резултатен начин на свидетелствуване и в наше време.
4 Когато ходим от къща на къща, обикновено виждаме хора, които случайно минават оттам или може би чакат някого. Когато времето е хубаво, те могат да седят на пейка в парка, или да поправят колата си или да я мият. Една любезна усмивка и един приятелски поздрав могат да бъдат единственото, което ни трябва, за да започнем разговор. Ако те живеят наблизо, ние бихме могли дори да споменем, че вероятно просто не сме ги намерили в къщи и сега се радваме, че имаме тази възможност да разговаряме с тях. Като поемат инициативата да проявят малко повече смелост, мнозина се радват на възнаграждаващи преживени случки.
5 Смелостта дава резултати: Един брат разказваше, че той заговаря хора, които стоят, чакат за автобуса, бавно се разхождат или седят в своята кола. Със сърдечна усмивка и бодър глас той постъпва като приятелски настроен съсед, който просто иска да поговори с тях. По този начин той не само разпространил много литература, но също започнал и няколко библейски изучавания.
6 Един друг брат и неговата съпруга проповядвали от врата на врата, когато срещнали случайно една жена, която минавала покрай тях, носейки голяма чанта с покупки. Те завързали разговор, като я похвалили за нейното старание в грижите за нуждите на членовете на семейството ѝ. „Но кой — попитали те — може да удовлетвори нуждите на човечеството?“ Това събудило интереса на жената. Един кратък разговор довел до покана в нейния дом, където било започнато библейско изучаване.
7 Затова следващия път, когато свидетелствуваш от врата на врата, независимо дали в неделя или през друг ден от седмицата, и установиш, че хората не са в къщи, защо не събереш малко повече смелост и не разговаряш с хората, които срещаш — на улицата или на някое друго място? (1 Сол. 2:2) Можеш да имаш по–резултатна служба и ще изпиташ по–голяма радост в своята служба.