Да оставим своята светлина да свети непрекъснато
1 Какво е светлина? Речникът я определя като „нещо, което прави възможно виждането“. Но всъщност въпреки своя напредък в техническо отношение, човекът още не знае напълно отговора на въпроса, който повдигнал Йехова, както е записан в Йов 38:24. Можем ли да се оправим без светлина? Без светлина не бихме могли да съществуваме. Светлината е необходима за физическото зрение, и Библията ни казва, че в духовен смисъл „Бог е светлина“. (1 Йоан 1:5) Ние сме изцяло зависими от Онзи, който „ни дава светлина“. — Пс. 118:27, NW.
2 Това е вярно във физическо отношение, но дори е още по–вярно в духовно отношение. Фалшивата религия заблуждава човешките множества, като ги оставя в духовна тъмнина ‘да пипат стената като слепи’. (Иса. 59:9, 10) Подбуден от своята ненадмината любов и състрадание, Йехова ‘изпраща светлината Си и истината Си’. (Пс. 43:3) Буквално милиони признателни хора откликват, като излизат ‘от тъмнината в Неговата чудесна светлина’. — 1 Пет. 2:9.
3 Исус Христос изпълнява жизненоважна роля в донасянето на тази светлина на света. Той казал: „Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.“ (Йоан 12:46) Цялото му време, енергия и средства били насочени към известяването на светлината на истината. Той пътувал надлъж и нашир по родната си страна, като на практика проповядвал и поучавал във всеки град и село. Той издържал безмилостно преследване от всички страни, но останал твърд в задачата, която му била възложена да разпространява светлината на истината.
4 Исус се съсредоточил върху избирането, обучаването и организирането на ученици, имайки предвид една конкретна цел. В Матей 5:14–16 четем неговите наставления към тях: „Вие сте виделината на света. . . . Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ Както Исус, и те трябвало да бъдат „светила на света“, като разнасят светлината на истината надлъж и нашир. (Флп. 2:15) Те охотно приели тази отговорност, като я смятали за главната цел в живота си. Скоро след това Павел могъл да каже, че добрата новина ‘била проповядвана на всяка твар под небесата’. (Кол. 1:23) Целият християнски сбор бил обединен в извършването на това велико дело.
5 Днес ние трябва да бъдем благодарни, че се намираме сред онези хора, които са ‘отхвърлили делата на тъмнината’. (Рим. 13:12, 13) Ние можем да покажем признателността си, като наподобяваме примера, който са дали Исус и верните християни в миналото. Нуждата другите да чуят истината е по–неотложна и належаща сега, отколкото когато и да било през човешката история. Никоя друга дейност не може да се сравнява с тази работа по своята неотложност и трайна полза.
6 Как можем да светим като светила? Основният начин, по който оставяме своята светлина да свети, е като участвуваме в работата по проповядване на Царството. Всеки сбор има редовни, организирани уредби за проповядване в своя възложен район. Огромни количества литература се доставят на разположение в голямо разнообразие и на много езици. Обширно образование се осигурява чрез събранията, и онези, които са опитни, предлагат помощ при индивидуалното обучение на другите хора. Възможностите за участие са открити за мъже, жени, възрастни и дори за деца. Всеки отделен човек в сбора е поканен да участвува до каквато степен му позволяват неговите способности и обстоятелства. Всичките дейности на сбора са съсредоточени върху проповядването — с уредби, които да помагат на всеки член да участвува по някакъв начин. Редовното, близко общуване със сбора е най–добрият начин, по който да се уверим, че нашата светлина продължава да свети.
7 Ние можем да светим по начини, които могат да не обхващат словесно свидетелство. Можем да привличаме вниманието на другите просто чрез своето поведение. Петър имал предвид това, когато подканял: „Да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото . . . да прославят Бога . . . , понеже виждат добрите ви дела.“ (1 Пет. 2:12) Много хора преценяват една работа или организация по поведението на онези, които са свързани с нея. Когато наблюдателите забелязват хора, които са морално чисти, честни, миролюбиви и изпълнителни спрямо закона, те ги смятат за различни и стигат до заключението, че тези хора живеят по стандарти, които са много по–високи от стандартите, следвани от повечето хора. Така един съпруг оставя своята светлина да свети, когато почита и цени своята съпруга по любещ начин; съпругата оставя своята светлина да свети, като уважава главенството на своя съпруг. Децата се открояват като различни, когато се подчиняват на родителите си и когато отбягват сексуалната неморалност и употребата на наркотици. Един работник, който е добросъвестен към своята работа, честен и внимателен към другите, е високо ценен. Като проявяваме тези християнски качества, ние оставяме светлината си да свети, препоръчвайки своя начин на живот на другите хора.
8 Проповядването е говорене с другите за онова, което сме научили от божието Слово. Това се прави от подиума пред слушатели или на вратите, но съвсем не е ограничено само до такива случаи. Нашите ежедневни дейности ни свързват с много хора. Колко пъти на ден ти разговаряш със своите съседи? Колко често някой звъни на твоята врата? С колко различни хора общуваш, когато пазаруваш, когато се возиш в автобуса или когато си на своята светска работа? Ако си млад човек, който ходи на училище, можеш ли да пресметнеш броя на хората, с които разговаряш всеки ден? Всъщност възможностите да разговаряме с другите са неограничени. Единственото, което трябва да направиш, е да имаш наум няколко библейски мисли, да държиш една Библия и няколко трактата подръка и да поемеш инициативата да заговориш човека, когато ти се удаде случай.
9 Въпреки че неофициалното свидетелствуване е доста просто, някои не изпитват желание да го опитат. Те могат да се въздържат, твърдейки, че са прекалено стеснителни или прекалено неспокойни, за да заговорят непознати. Те могат да се притесняват от това да привлекат вниманието към себе си или от това, че ще получат груб отговор. Онези, които имат опит в неофициалното свидетелствуване, могат да ти кажат, че рядко има някаква причина за тревога. Другите хора по своята същност са като нас; те имат същите нужди, изпитват същите грижи и искат същите неща за себе си и за членовете на своите семейства. Повечето ще откликнат по любезен начин на една радостна усмивка или на един приятелски поздрав. За да започнеш, може да трябва да ‘събереш смелост’. (1 Сол. 2:2, NW) Но след като започнеш, може да бъдеш изненадан и зарадван от резултатите.
10 Ние биваме благословени, когато оставяме своята светлина да свети: Ето няколко примера на освежаващи преживявания като резултат от неофициално свидетелствуване: Една 55–годишна жена се опитвала да пресече улицата. Точно когато изглеждало, че една кола щяла да я удари, една сестра я хванала за ръката и я дръпнала на безопасно място, като казала: „Моля ви, внимавайте. Ние живеем в опасно време!“ След това тя обяснила защо времената са толкова опасни. Жената попитала: „Вие Свидетелка на Йехова ли сте?“ Тъй като получила една от нашите книги от сестра си, жената искала да се срещне с някой от Свидетелите на Йехова и тази неочаквана среща направила това възможно.
11 Една сестра започнала разговор с една жена в чакалнята на лекарския кабинет. Жената слушала внимателно и след това казала: „От известно време се срещам често със Свидетели на Йехова; но ако някога в бъдеще аз наистина стана Свидетелка на Йехова, това ще бъде поради нещата, които току–що ми казахте. Като ви слушам, все едно започвам да виждам светлина в тъмнина.“
12 Една проява на любезност може да бъде стъпало към това да помогнем на другите да научат истината. Когато се прибирали в къщи след проповедна служба, две сестри забелязали една възрастна жена, която изглеждала болна, като слизала от автобуса. Те спрели и попитали жената дали има нужда от помощ. Тя била толкова изненадана от това, че две напълно непознати жени проявяват интерес към нея, че настоявала да знае какво било онова, което подбудило такъв милостив жест. Това открило възможност за свидетелство. Жената охотно дала своя адрес и сърдечно ги поканила да я посетят. Започнато било изучаване. Скоро жената започнала да посещава събранията и сега споделя истината с другите хора.
13 Една възрастна сестра се възползува от свидетелствуване рано сутринта на местния плаж. Тя среща прислужници, детегледачки, банкови чиновници и други хора, които се разхождат сутринта по пътеката покрай брега. Тя провежда библейски изучавания на пейките. Няколко души са научили истината от нея и сега са Свидетели на Йехова.
14 В светската си работа една сестра чула своя колежка да разговаря за една политическа партия, за която вярвала, че би могла да разреши световните проблеми. Сестрата я заговорила, като споделила обещанията за онова, което божието Царство ще направи. Това обсъждане на работното място довело до редовно домашно библейско изучаване, и накрая жената и нейният съпруг станали Свидетели.
15 Никога не забравяй, че си Свидетел! Когато Исус описал своите ученици като „светлината на света“ (NW), той имал предвид, че те трябва да помагат на другите да извлекат полза от духовното просветляване от божието Слово. Как ще гледаме на службата си, ако прилагаме съвета на Исус?
16 Когато търсят работа, някои хора избират такава на половин работен ден. Те поставят ограничения относно това колко време и усилия ще положат за нея, защото предпочитат да използуват по–голямата част от времето си за дейности, които смятат за по–възнаграждаващи. Дали имаме подобен възглед за своята служба? Дали нашите главни интереси трябва да бъдат други, макар че може да се чувствуваме задължени и дори да искаме да отделим известно време за службата?
17 Осъзнавайки, че няма такова нещо като ‘християнин за половин ден’, ние се отдаваме на Бога, като ‘се отричаме от себе си’ и се съгласяваме да следваме Исус „непрекъснато“. (Мат. 16:24, NW) Нашето желание е да продължаваме да бъдем ‘всеотдайни’, като се възползуваме от всяка възможност да оставим светлината си да свети, за да достигнем до хората, независимо от това къде се намират. (Кол. 3:23, 24, NW) Ние трябва да отхвърлим светските нагласи, да поддържаме пламенността си, каквато е била в началото, и да се погрижим нашата светлина да продължава да свети ярко. Някои хора може да са позволили да охладнее тяхната пламенност и светлината им да стане само едно слабо сияние, което едва се вижда на две–три крачки. Такъв човек може да се нуждае от помощ, за да си възвърне изгубената пламенност спрямо службата.
18 Някои хора може да са склонни да се въздържат, защото нашето послание не е добре прието от мнозинството. Павел казал, че посланието за Христос било „глупост за онези, които погиват“. (1 Кор. 1:18, NW) Но независимо от това какво казали другите, той мощно заявил: „Не се срамувам от благовестието.“ (Рим. 1:16) Онзи, който се срамува, се чувствува нищожен или без стойност. Как бихме могли да изпитваме срам, когато говорим за Върховния Владетел на вселената и за чудесните неща, които той е осигурил за нашето вечно щастие? Немислимо е, че бихме могли да се чувствуваме по–нисши или без стойност, когато казваме тези истини на другите. Вместо това трябва да се чувствуваме подтикнати да вършим най–доброто, на което сме способни, като показваме своето убеждение, че нямаме ‘от що да се срамуваме’. — 2 Тим. 2:15.
19 Светлината на истината, която сега свети в страните по целия свят, стоплящо предлага надеждата за вечен живот в един райски нов свят. Нека да покажем, че сме взели присърце съвета да оставим своята светлина да свети непрекъснато! Ако правим това, ще имаме причина за радост както учениците, които всеки ден ‘не преставали да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос’. — Деян. 5:42.