Винаги възхвалявай Йехова
1 Малко са дейностите, които да са толкова важни, че винаги да заслужават нашето внимание. Сред тях са храненето, дишането и спането. Те са много необходими, ако искаме да се поддържаме физически. Апостол Павел поставил проповядването на добрата новина в подобна категория, когато подканил: „Нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва.“ (Евр. 13:15) Следователно възхваляването на Йехова също заслужава постоянно внимание от наша страна. Това е нещо, което трябва да се опитваме да правим всеки ден, като винаги възхваляваме нашия небесен Баща.
2 Когато другите се опитали да отвлекат вниманието на Исус към нещо друго, той отговорил: „Трябва да благовестя Божието царство.“ (Лука 4:43) По време на своята служба, продължила три и половина години, всичко, което той правел всеки ден, било пряко свързано по някакъв начин с прославянето на Бога. Знаем, че Павел изпитвал същите чувства, като имаме предвид мисълта, която той изразил в 1 Коринтяни 9:16: „Горко ми ако не благовествувам.“ Други верни християни били насърчени да бъдат готови винаги да защищават своята надежда пред другите хора. (1 Пет. 3:15) Днес стотици хиляди пламенни пионери и милиони вестители на сборовете полагат усилия да подражават на тези чудесни примери.
3 Когато мислим за всеотдайната пламенност, проявена от Исус Христос, нашия Образец, ние биваме подтиквани да следваме отблизо неговите стъпки. (1 Пет. 2:21) Понякога можем да се обезсърчим, като сме принудени да се сблъскваме с проблемите на ежедневния живот. Как можем всеки ден да се възползуваме от възможностите да възхваляваме Йехова, щом като имаме целодневна светска работа? Не можем да изоставим и семейните си задължения, за които е необходимо много от нашето време. Повечето млади хора са заети с необходимото обучение в училище всеки ден. Някои хора могат да мислят, че не е възможно да възхваляват Йехова публично всеки ден. Понякога някои хора могат да пропуснат цял месец, без да споделят добрата новина по някакъв начин.
4 Йеремия бил човек, който не можел да се въздържи да разказва добрата новина. Когато за кратко време не успявал да говори в името на Йехова, той чувствувал непоносим огън, горящ вътре в него. (Йер. 20:9) Дори и при сблъсък с неща, които изглеждали като съкрушително бедствие, Йеремия винаги намирал някакъв начин да говори посланието на Йехова на другите. Дали можем да подражаваме на неговия пример на смелост и да продължаваме да търсим възможности да възхваляваме нашия Създател всеки ден?
5 Нашето говорене за Йехова не трябва да бъде ограничено само до официалната служба — предварително уговорено време за свидетелствуване с други вестители в района на сбора. Единственото, което ни трябва, е слушател. Ние всеки ден постоянно срещаме хора — те идват в дома ни, работим с тях на работните си места, стоим на опашка с тях в магазина или пътуваме с тях в автобуса. Това, което е необходимо, за да се започне разговор, са един приятелски поздрав и предизвикващ размисъл въпрос или забележка. Много хора са установили, че това е техният най–резултатен метод на свидетелствуване. Когато имаме много възможности да говорим на другите за добрата новина, би било немислимо да оставим да мине един цял месец, без да сме дали свидетелство за Царството.
6 Привилегията да възхваляваме Йехова никога няма да престане. Както показал псалмистът, всяко същество, което диша, трябва да възхвалява Йехова, и несъмнено и ние искаме да бъдем включени в това. (Пс. 150:6) Ако нашето сърце ни подтиква да правим това винаги, ние всеки ден ще се възползуваме от възможностите да говорим за Йехова и за неговото Слово.