Да предложим себе си доброволно за всяко добро дело
1 Една светска публикация споменава за Свидетелите на Йехова, като казва: „Би било трудно да се намерят членове на някоя друга група, които да работят така усилно за религията си, както Свидетелите.“ Защо Свидетелите на Йехова работят така усилно и с такъв охотен дух?
2 Една причина е това, че те са обзети от чувство за неотложност. Исус осъзнал, че разполагал с ограничено време, в което да свърши работата си на земята. (Йоан 9:4) Докато днес възвеличеният Син на Бога владее сред враговете си, хората на Йехова разбират, че имат ограничено време да извършат работата си. Затова те продължават да предлагат себе си охотно за свята служба. (Пс. 110:1–3) При необходимостта повече работници да бъдат доведени на жетвата, не може да има намаляване на техните усилия. (Мат. 9:37, 38) Затова те се стараят да наподобяват Исус, който дал съвършен пример за готовност и усърдие в своята работа. — Йоан 5:17.
3 Друга причина Свидетелите на Йехова да работят всеотдайно, като за Йехова, е, че тяхната световна организация е различна от всички други групи. Типично за религиозните организации по света е, че от привържениците им се изискват само минимум време и усилия. Това, в което вярват те, има малко или никакво влияние върху всекидневния им живот, отношенията им с другите или техните цели в живота. Тъй като им липсва подбуждащата сила на истинската вяра, те изискват от своите пастири да им ‘говорят ласкателно’, за да ги уверяват, че символичните им усилия са достатъчни. (Иса. 30:10) Тяхното духовенство им услужва чрез ‘гъделичкане на ушите’, като внедрява дух на равнодушие и духовна леност. — 2 Тим. 4:3, „Верен“.
4 Колко по–различно е при хората на Йехова! Всичко около нашето поклонение изисква усилие, напрягане и работа. Всеки ден и във всичко, което правим, ние практикуваме това, в което вярваме. Макар че истината ни донася много радост, тя включва и „голяма борба“ от наша страна да изпълним това, което тя изисква. (Сравни 1 Солунци 2:2.) Само грижите за задълженията от ежедневието са достатъчни, за да държат повечето хора заети. Но ние не позволяваме тези грижи да ни попречат да поставяме интересите на Царството на първо място. — Мат. 6:33.
5 Това, което ни е възложено в службата на Йехова, е толкова полезно и неотложно, че ние сме подтикнати да ‘изкупуваме’ време от други занимания и да го използуваме по–благотворно за духовни неща. (Еф. 5:16) Като знаем, че нашата преданост към Бога и охотният ни дух са угодни на Йехова, ние имаме най–големия стимул да продължим усилната си работа. С богатите благословии, които получаваме сега, и с перспективите за идващия живот, нашето решение е да продължим да „се трудим и [да] се подвизаваме“ в полза на интересите на Царството. — 1 Тим. 4:10.
6 Преданост и самопожертвувателен дух: Повечето хора днес дават предимство на материалните нужди и интереси пред всичко друго. Те смятат за съвсем правилно да съсредоточават вниманието си върху това какво ще ядат, пият или обличат. (Мат. 6:31) Като не се задоволяват с най–необходимото, те са подтиквани от целта да се радват напълно на добър живот сега и да ‘имат много блага натрупани за много години; да се успокоят, да ядат, да пият и да се веселят’. (Лука 12:19) Типичният човек, ходещ на църква, смята, че ако неговата религия изисква от него някакво лично усилие, това е посегателство върху правата му. Идеята за изоставяне, или дори намаляване на някои материалистични стремежи, или за отказ от влечението към удоволствията, е отблъскваща. С мислене, съсредоточено върху себе си, култивирането на самопожертвувателен дух е нереално, непрактично.
7 Ние гледаме на този въпрос различно. Божието Слово е извисило мисленето ни така, че ние мислим божиите мисли, вместо тези на хората. (Иса. 55:8, 9) Ние имаме цели в живота, които надхвърлят плътските стремежи. Реабилитацията на върховенството на Йехова и освещаването на неговото име са най–важните въпроси в цялата вселена. Величината на тези въпроси е толкова огромна, че в сравнение с това народите „са като нищо пред Него“. (Иса. 40:17) Всеки опит да се живее живот по начин, който пренебрегва божията воля, трябва да се смята за глупост. — 1 Кор. 3:19.
8 Макар че някои материални неща са необходими, а други са полезни за изпълнението на нашите дейности за Царството, ние разбираме, че те наистина не са „по–важните неща“. (Флп. 1:10, NW) Ние се придържаме към духа на 1 Тимотей 6:8 в ограничаването на нашия стремеж към материални интереси и мъдро се стараем да държим сърцата си съсредоточени върху ‘невидимите неща, които са вечни’. — 2 Кор. 4:18.
9 Колкото повече мислим с божиите мисли, толкова по–малко се безпокоим за материалните неща. Когато размишляваме за това, което Йехова вече е направил за нас, и за прекрасните благословии, които е обещал за бъдещето, ние сме готови да направим каквато и жертва да поиска той от нас. (Марко 10:29, 30) Ние дължим самото си съществуване на него. Ако не бяха неговата милост и любов, не бихме имали радост в живота сега и никакво бъдеще. Ние се чувствуваме задължени да даваме от себе си, тъй като всичко, което правим в неговата служба е ‘това, което сме длъжни да извършим’. (Лука 17:10) Ние се разделяме радостно с всяко нещо, което сме поканени да върнем обратно на Йехова, знаейки, че ‘щедро ще и да пожънем’. — 2 Кор. 9:6, 7.
10 Охотни работници са нужни сега: От самото си начало християнският сбор навлязъл в период на усилена дейност. Трябвало да бъде дадено усърдно свидетелство преди падането на Йерусалим през 70 г. от н.е. По това време учениците на Исус били ‘усилено заети с божието Слово’. (Дея. 18:5, NW) Поради бързото разрастване било необходимо да се обучат повече евангелизатори и умели пастири, и да се включи и тяхната помощ. Били нужни мъже с опит в отношенията със светските власти, както и способни мъже, които могат да надзирават събирането и разпределянето на материалните неща. (Деян. 6:1–6; Еф. 4:11) Докато неколцина служели на видни позиции, повечето оставали в сянка. Но всички те се ‘напрягали силно’, работейки заедно всеотдайно, за да свършат работата. — Лука 13:24, NW.
11 Макар че имало сравнително малка нужда от усилна дейност в световен мащаб през многото векове, които последвали, когато Исус пое царската си власт през 1914 г., започна голямо възраждане на дейността на Царството. Първоначално малцина осъзнаваха, че необходимостта от работници за интересите на Царството ще стане толкова голяма, че да изисква помощта на милиони доброволци в страните по целия свят.
12 Днес организацията е силно ангажирана с голямо разнообразие от проекти, които натоварват възможностите ни до техните граници. Дейността на Царството се движи напред в голям мащаб. Неотложността на нашето време ни подтиква да напрегнем силите си и да използуваме всяко нещо, с което разполагаме, за да извършим работата, която трябва да бъде извършена. Тъй като краят на цялата зла система на нещата наближава все повече, ние очакваме дори още по–усилена дейност в бъдещето. Всеки отдаден служител на Йехова е поканен да предложи себе си доброволно в неотложната работа по събирането.
13 Какво трябва да бъде извършено? Наистина можем да кажем, че има „много работа в делото на Господаря“. (1 Кор. 15:58, NW) В много райони реколтата е узряла, но работниците са малко. Ние сме поканени да извършим своя дял не само като бъдем по–усърдни в свидетелствуването в своя район, но също и като посрещнем предизвикателството да служим там, където има по–голяма нужда.
14 Похвално е да видим как Свидетели от всички краища на света предлагат охотно себе си за други дейности. Те могат да се простират от доброволно участие в построяването на места за поклонение, служба на конгресите и сътрудничество с подпомагащи усилия по време на бедствие до редовното почистване на местната зала на Царството. Във връзка с последната дейност, е налице необходимостта винаги да се проверява дали залата на Царството е оставена чиста и подредена след всяко събрание. Изпълнението на задачи, които могат да бъдат смятани за по–низши, показва правилно разбиране на Исусовите думи в Лука 16:10: „Верният в най–малкото и в многото е верен, а неверният в най–малкото и в многото е неверен.“
■ Да подкрепяме дейностите на сбора: Макар че всеки сбор функционира като част от цялата организация и получава ръководство от ‘верния и разумен слуга’, той е съставен от отделни вестители на Царството. (Мат. 24:45) Неговите постижения до голяма степен зависят от това колко много всеки Свидетел е готов и способен да направи. Сборът се съсредоточава върху проповядването на добрата новина в своя район, правенето на нови ученици и духовното им укрепване след това. Всеки един от нас може да допринесе за тази работа. Можем също да си поставим цели в личното изучаване, смислено участие на събранията, и подпомагане на другите, които са в нужда, вътре в сбора. Тези дейности предлагат много чудесни възможности да проявим своята охотност.
■ Поемане на водачеството от страна на имащите постове на надзорници: Йехова е поверил ръководството на всеки сбор на своите назначени старейшини. (Деян. 20:28) Те са мъже, които се стремят да бъдат подходящи за тази привилегия. (1 Тим. 3:1) На практика всеки брат в сбора има възможност да се подготви за по–големи отговорности. Много братя се развиват духовно и се нуждаят да продължат да растат под ръководството и любещата помощ на старейшините на сбора. Тези мъже трябва да бъдат прилежни изследователи на Библията и на нашите публикации. Те могат да проявят своята охотност, като се подчиняват на назначените от духа старейшини, наподобявайки вярата им и култивирайки качествата, изисквани за надзорници. — Евр. 13:7, 17.
■ Поемане на целодневната служба: Главната функция на сбора е да проповядва добрата новина. (Мат. 24:14) Каква благословия е, когато пламенните хора засилват усилията си, като се записват като пионери! Това обикновено включва известно приспособяване в личния им живот. За да продължат те в тази специална област на службата, може да е необходимо допълнително приспособяване. Но онези, които поддържат тази своя привилегия, вместо да се откажат след около година заради някое временно обезсърчение, със сигурност ще изпитат богатата благословия от Йехова. Любещите старейшини и другите зрели братя могат да допринесат за успеха на пионерите, насърчавайки ги с думи и дела. Какъв прекрасен дух проявяват младите хора, които започват пионерска работа веднага след завършване на училище! Същото важи и за по–възрастните, които се записват като редовни пионери, веднага щом светските им задължения бъдат намалени. Какво задоволство донася това на един отдаден християнин, като сътрудничи по такъв начин с ускоряването на събирателната работа на Йехова! — Иса. 60:22.
■ Участие в построяването и поддържането на места за събрания: Строят се буквално стотици съвременни Зали на Царството, както и Конгресни зали. Удивително е това, че почти цялата работа се извършва от наши братя и сестри, които охотно предлагат времето и уменията си. (1 Лет. 28:21) Хиляди охотни работници поддържат тези сгради в добро състояние, като извършват всякакви необходими за това задачи. (2 Лет. 34:8) Тъй като тази работа е един аспект от святата служба, тези, които помагат, предлагат себе си охотно, без да търсят отплата за своята служба, както не биха искали да им се плаща за проповядването от къща на къща, за изнасянето на публични доклади в сбора, или за помощта в работата по конгресите. Тези доброволци предлагат безплатно своите услуги за проектирането и построяването на места за поклонение и възхвала на Йехова. Те помагат ентусиазирано относно неща като попълване на юридически документи, водене на сметки, създаване на контакти за закупуване на материали и изчисляване количеството на необходимите материали. Тези верни служители на Йехова не добавят някакви разноски, не търсят по никакъв начин — било пряко или косвено — материална изгода от службите, които изпълняват, тъй като всичките им дарби и средства са посветени на Йехова. Тази дейност изисква трудолюбиви работници, които изпълняват службата си „от сърце, като на Господа“. — Кол. 3:23.
15 Тогава какво е това, което прави охотността на хората на Йехова неповторима? Това е духът на даването. Тяхното щедро даване включва повече, отколкото пари и материални неща — те „представят себе си доброволно“. (Пс. 110:3) Това е същността на нашето отдаване на Йехова. Ние сме възнаградени по специален начин. Изпитваме „повече щастие“ и ‘жънем щедро’, защото това, което правим е ценено от другите, които ни се отплащат. (Деян. 20:35, NW; 2 Кор. 9:6; Лука 6:38) Нашият най–велик Благодеятел е небесният ни Баща, Йехова, който „обича онзи, който дава на драго сърце“. (2 Кор. 9:7) Той ще ни се отплати стократно, с благословии, които ще траят вечно. (Мал. 3:10; Рим. 6:23) И така, когато ти се предоставят привилегии в службата на Йехова, ще предложиш ли себе си охотно и ще отговориш ли както Исаия: „Ето ме, изпрати мене“? — Иса. 6:8.